начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване --публикации -- проекти -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2004 - 2005

година

 

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

 

План на семинарните занятия

 


 

 

 

Увод

 

1. Какво е новото в "Новото време"; [Корет и Шьондорф, 2001: 15-25]

2. Мястото на философията в Новото време

2.1. Университетите

2.2. Частните учени

 

Библиография за науката през Новото време:

[Петков, 2001] - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век); II прераб. и доп. изд.; София : Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.

[История на математиката, 1975] - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХIХ век; том II; под ред. на А. П. Юшкевич; пр. Владимир Сотиров; София : Наука и изкуство, 1975, с. 7-25

Корет, Емерих; Харалд Шьондорф
[Корет и Шьондорф, 2001] - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 18-20

[Кун, 1996] - Структурата на научните революции; пр. Иванка Томова; София : ИК "Петър Берон", с. 137-143

[Поликаров, 1996] - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София : Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, с. 152-155

 

 

 

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

основни произведения

 

1. Instauratio Magna - Великото възстановяване [Причини и предпоставки]

[Ум - Неща]: "...ако може да се възстанови по някакъв начин напълно или поне да се доведе до по-добро състояние това общение между ума и нещата..." [Бейкън, 1968: 7]

 

2. Колоните на Херкулес (пролива Гибралтар) и надписът NON PLUS ULTRA [вж. кориците на Instauratio Magna (1620) и превода от 1640 на De Augmentis Scientarium (корицата е на William Marshal)]
2.1. Полето [Как може да се опише напълно едно поле? С неограничени действия и с ограничени действия]

2.2. "лутане, вечно колебание и въртене в кръг" [Бейкън, 1968: 9]

 

3. "Постройка без основа" [Бейкън, 1968: 8]
3.1. Съмнението - "толкова големите съмнения в това, което е вече утвърдено" [Бейкън, 1968: 12]
3.2. Отричането - "да отрече напълно всички обикновени теории и понятия и така очистения и безпристрастен разум отново да насочи към отделното" (аф 97) [Бейкън, 1968: 116]

 

4. Човек "не знае и не може да постигне повече" (аф 1) [Антология, 1985: 33] [Проблеми за границата на епистемологичното поле]

4.1. Възможно ли е "Великото обновяване (възстановяване)" да започва с ограничение? [Причини. Функция]

4.2. Ограничението като недостатък.

4.3. Ограничението като предимство. Рефлексията

4.4. Преодоляване на ограничението с инструменти

 

5. Инструментите [Какви са пречките и какви са инструментите за справяне с тях?]

5.1. Помощните средства - за ума и за ръката (аф 2)

5.2. Казусът multiplicationem instrumentorum (ІІ, аф 44) [Бейкън, 1968: 272]

5.3. Важните открития според Бейкън [Панова, 1974: 9]
- книгопечатане
- барут
- компас


6. Идолите [Каква е функцията им? вж. [Панова, 1974: 11-13], Преодолими ли са?]
6.1. idola tribus (на рода) - вроден
6.2. idola specus (на пещерата) - вроден
6.3. idola fori (на пазара) - придобит

а) Проблемът за речта

б) "Думите имат степен на неправилност и погрешност" [Идеята за количествена, а не качествена разлика]
6.4. idola theatri (на театъра) - придобит


7. Основните положения и техните исторически последствия (аф 69)

7.1. Впечатленията на сетивата са погрешни.

7.2. Понятията се извеждат лошо от сетивните впечатления.

7.3. Индукцията, която просто изброява е лоша.

7.4. Дедукцията, която нагажда средните аксиоми към общите аксиоми е вредна.

[Последствията от 4 степени]


8. Проблемът за индукцията [аф 95, 103, 104, 105, 117].

8.1. Исторически предпоставки. Отншението към Аристотел (Органон - Нов Органон).

8.2. Отношението емпиризъм-индукция; срв. с [Панова, 1974: 18], [Корет и Шьондорф, 2001: 65].

8.3. "Методът на Бейкън" и "индукцията" [Мястото на индукцията и дедукцията в метода на Бейкън. Индукцията на Бейкън и методът на Бейкън - отношение]

8.4. "Истинската" индукция. Силата на отрицателния случай [Следствията от фрагмент N 105]

8.5. Заключението на индуктивния проблем: Мравките, Паяците и Пчелите [Франсис Бейкън като теоретик на индукцията, но не и като индуктивист. Разликата.] [За хипотетично-индуктивния метод на Бейкън, вж. Peter Urbach - Francis Bacon's Philosophy of Science, 1987 и [Vickers, 1992: 507, 509]]

 

9. Икономия и алгоритъм.

9.1. Икономията срещу еднообразието (!) - Човешкият ум предполага в нещата повече еднообразие и еднаквост [Следствия от подобна теза. Причини за подобна теза. Проблемът за икономията]

9.2. Ограничаването на инструментите и аксиомите [вж. 5.2.]

9.3. Икономията като йерархия и/или алгоритъм.

 

10. Индуктивните таблици:
- на същността (присъствие) [+]
- на отклонението (отрицание) [-]
- на сравнението (степен) [x]

 

11. Знанието е сила; вж. и [Корет и Шьондорф, 2001: 65]

11.1. Знанието е кумулативно, а не статично [вж. Антони Куинтън: Anthony Quinton - Francis Bacon, 1980; и Брайън Викърс: Brian Vickers - Francis Bacon and the Progress of Knowledge, във Journal of the History of Ideas, vol. 53, 3, 1992]

11.2. Знанието ще поражда неща, а не думи... [Една от най-важните характеристики на науката. Коментар]

 

12. Пирамидата на Франсис Бейкън [Vickers, 1992: 502]

а) История и опит (безкраен брой случаи)

б) Физика

в) Метафизика (като изследване на формата и структурата на материята, срв. [Бейкън, 1968] - книга ІІ, аф 9)

допълнение: Anthony Quinton дава следното определение на Форма при Франсис Бейкън: "the hidden states of the fine structure of things by reference to which their straightforwardly observable properties can be explained." Формата е "a latent structural property of the particles of which matter ... is composed.... an arrangement or configuration of matter, not a thing in its own right"... вж. коментара на [Vickers, 1992: 504], срв. [Бейкън, 1968] - книга І: аф 51; книга ІІ: аф 4, аф 13.

г) Философия

 

Допълнения:

 

13. "Разсъждението почти прекъсва със зрението". [Отношението сетива - разум]

 

14. Критиката на Бейкън към Уилям Гилберт ("De Magnete"): Земята придобива цел и душа и астрално магнетично съзнание.

 

15. Човек "трябва да смята подозрително всичко онова, което най-много привлича и очарова неговия ум", [Антология, 1985: 41] [Следствия от афоризъм 58. Аналогия с любовта и научните предразсъдъци. Проблемът за съмнението]

 

16. Писателят Бейкън.
16.1. Стилът на Бейкън. Ръкописът "Northumberland" [Проблемът Шекспир-Бейкън - http://home.att.net/~tleary/northclb.htm]
16.2. Афоризмите
16.2.1. Дефиниция: Aphorisme, or principle in an art - I. Theorema. II. Maxima, f. aphorismus, m. axioma, principium, pronunciatum, proloquium, effatum; [Vickers, 1968: 62] [Каква е разликата между афоризми и аксиоми?]
16.2.2. Функция - "if the speaker is a very great authority, his words become aphorisms" [Vickers, 1968: 62]
16.2.3. История - Хипократ, юридическите закони

 

17. HONORIFICABILITUDINITATIBUS [http://www.consciousevolution.com/Rennes/honorifica.htm]

 

18. Влиянието на Бейкън [Vickers, 1968: 1]

18.1. Състояние след Исак Нютон и Джон Лок.

18.2. Състояние при Романтизма (Coleridge, Shelly)

 

 


Източници:

[Антология, 1985] - Антология - Европейска философия ХVII - ХIХ век; част I [учебно помагало, второ преработено издание]; съст. Елена Панова, Иван Стефанов, Сълза Петканова, Людмила Генева; София : "Наука и изкуство", 1985, с. 33-50

[Бейкън, 1968] - Нов органон; поредица "Философско наследство"; пр. М. Ст. Марков; София : "Наука и изкуство", 1968, 378 с.

[Бейкън, 1982] - Опити; поредица "Философско наследство"; пр. Руси Русев; София : "Наука и изкуство", 1982, 232 с.


Библиография:

[Бънков, 1968] - "Нов органон" на Франсис Бейкън; във "Нов органон"; поредица "Философско наследство"; пр. М. Ст. Марков; София : "Наука и изкуство", 1968, с. 333-375

[Корет и Шьондорф, 2001] - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 63-66

[Панова, 1974] - Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс; II прераб. и доп. изд. (I изд. - 1968); София : Наука и изкуство, 1974, с. 9-18

[Цонева, 1982] - Бейкън - раздвоеният; във "Опити"; поредица "Философско наследство"; пр. Руси Русев; София : "Наука и изкуство", 1982, с. 7-44

[Urbach, 1982] - Francis Bacon as a Precursor to Popper; във British Journal for the Philosophy of Science, том 33, № 2, 1982, 113-132 с.

[Vickers, 1968] - Francis Bacon and the Renaissance Prose; Cambridge : Cambridge University Press; 1968, xi-315 с. [включва богата систематизирана библиография - с. 307-313]

[Vickers, 1992] - Francis Bacon and the Progress of Knowledge; във Journal of the History of Ideas, том 53, № 3, 1992, 495-518 с.

 

Интернет:

http://www.sirbacon.org/

http://www.luminarium.org/sevenlit/bacon/index.html

http://plato.stanford.edu/entries/francis-bacon/

 


 

 

Томас Хобс

(1588 - 1679)

основни произведения

 

1. Коментар върху:

- имат ли общите понятия същност? (номинализъм/реализъм)

- дали тялото е основен предмет на философията?

- разумът вроден ли е?

 

2. Методът и естественият разум. "Естественият разум е вроден на човека" [Хобс, 1980: 45] [Последствия - възможността за човешка общност. Проблемът “Колумб” и идеята за общност. Идеята за тоталитаризъм]. Разумът е епифеномен на човешкото тяло - [Хънекс, 1998: 47]

 

3. Дефиницията за философия.

-- А. "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" [Хобс, 1980: 46]

-- Б. "Philosophy is knowledge of effects or phenomena acquired by correct reasoning from their conceived causes or manner of coming into being; or alternatively, knowledge of possible ways of coming into being from known effects." от "Elementorum philosophiae sectio prima De corpore" ("On body" - Thomas Hobbes) [Следствия. Проблеми. Предпоставки. Сравнение между българския и английския превод]

3.1. Идеята в дефиницията - отношението "причина <-> следствие".

3.2. Разликата между разбирането на следствията по дадени причини и разбирането на причините по дадени следствия.

3.3. Житейският проблем на тази връзка... и философският й израз.

3.4. Допълнение: отношението "намерение - смисъл".

 

4. "Под разсъждение обаче аз разбирам изчисляване" [Хобс, 1980: 46] [Хобс, 1970: 44-45] [Функцията на изчислението и изчислимостта].

4.1. Случаят с приближаващия се човек [Проблемът с отдалечаващия се познат обект - идеята за "кадри". Необходимото изключване на паметта]

4.1.1. Липсата на памет и наличието на последователност. Разлика между представа и памет - и връзката с това, че човек разсъждава без думи "Ние обикновено разсъждаваме без думи" [Хобс, 1980: 47] [Срв. с налагането на кадрите един върху друг]. Вж. случая с триъгълника [Хобс, 1980: 103].

4.1.2. Противоречия и решения на проблема [Варианти за решаване на примера с отдалечаващия се човек]

4.2. "Мисленето на разсъдъка няма самостоятелна функция, надхвърляща сетивното възприятие" [Корет и Шьондорф, 2001: 67] [Дискусия върху твърдението]

 

5. Дефиницията за знаците.

"...сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." [Хобс, 1980: 54] вж. и гл. ІІ, т. 4 [Необходимостта от "знак". Извикването на спомени чрез знаци и ритуали. Съвременната семиотика]

5.1. Философията се нуждае от знаците. Защо? "Без такова помощно средство всичко, което човекът е добил чрез умозаключението, мигновено се изплъзва и може отново да бъде добито само с нов труд" [Хобс, 1980: 54]

5.2. Личните знаци и идеята за кумулативност. Благодарение на знаците "науката може да се разрасне благополучно" [Хобс, 1980: 54]

5.3. Характеристиките на знака.

 

6. Имената във връзка със знаците:

6.1. "Името е произволно приложена от нас дума като знак" [Хобс, 1980: 55] [Продължение на дискусията върху знаците и имената]

6.2. "Считам произхода на имената произволен" [Хобс, 1980: 56] [Следствия. Проблемът за имената и грешките от употребата на имена]

6.3. "Ние обикновено разсъждаваме без думи" [Хобс, 1980: 47] [Причина/и за подобно твърдение. На кой етап се появяват думите?]

6.4. Чист номинализъм - няма общи понятия за същности.

 

7. Понятията и имената - образуване.

7.1. Принципът. "Няма ни едно понятие в човешкия ум, което да не е било породено първоначално - изцяло или частично - от органите на усещането" [Хобс, 1970: 15].

7.2. Конкретната реализация. Идеята за натиск върху сетивата и противонатиск на сърцето [Хобс, 1970: 15-16].

 

8. Дефиницията на метода.

8.1. Методът е най-краткият път за осъществяване на философията

8.2. Наука за причините "to dioti" (защо-то, ‘the because’), за разлика от науката за "to hoti" (за какво, що, ‘the that’) [Хобс, 1980: 93]. Това са изрази широко разпространени в схоластиката.

8.3. Двата вида методи - аналитичен, синтетичен.

8.3.1. Първо причините на общите неща, после на единичните [Хобс, 1980: 95]. Забележка: "Методът за изследването на общите понятия на нещата е чисто аналитичен" [Хобс, 1980: 96].

8.4. Важно условие за функционирането на метода: "Причината на цялото се състои от причината на частите" [Хобс, 1980: 94]. [Следствия за гносеологията. Важността на подобна предпоставка за изграждане на философски тези] Забележка: не физически части (конкретен предмет), а категориални части (общата идея за предмета) [Хобс, 1980: 94].

 

9. Дефиниция за причина:

"Причината е сумата или присъединението на всички акциденции както при действащия, така и при пасивния обект, състоянието на които създава даденото действие; и от тях може да се разбере, че ако те всички са налице, действието трябва да настъпи, ако един от тях липсва, действието не се осъществява" [Хобс, 1980: 101] [сравни "работното премахване на ациденциите" с принципът на отрицателния случай при Бейкън]

 

10. Дефиниция за определение:

"Определението е съждение, чийто предикат разчленява субекта, когато това е възможно, и го изяснява, когато това е невъзможно." или "...определението не може да бъде друго освен обяснението на това име. Но ако името означава някаква сложна представа, то определението не е нищо друго освен разлагане на това име на неговите по-общи части" [Хобс, 1980: 106].

 

11. Методът на геометрите [Хобс, 1980: 111]. "Правилен е единствено методът на математиката и природните науки" и всичко дължим на геометрията [Корет и Шьондорф, 2001: 67]

(1) Съставяне на уравнение - равенство между известно и неизвестно

(2) Анализ на уравнението дали може да се определи истинността на задачата

(3) Решение на уравнението - очевидност на резултата

 

12. Левиатан

12.1. Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага [Хобс, 1970: 132].

12.2. При такова недоверие един към друг - трябват предварителни мерки [Хобс, 1970: 133].

12.3. Съперничество (грабеж), недоверие (безопасност), желание за слава (име) [Хобс, 1970: 134]. Война на всеки срещу всички.

12.4. Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението.

 

13. Някои от естествените закони:

а. І-ви и основен естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" [Хобс, 1970: 139].

б. Същността на естественото право - "трябва да се защитаваме с всички възможни средства".

в. ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).

г. "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." [Хобс, 1970: 143].

д. ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" [Хобс, 1970: 154].

...

е. Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан [Дискусия]

 

14. Изкуственото животно - дискусия:

"Природата (изкуството, чрез което Бог е създал света и го управлява) е предмет на подражание от страна на човешкото изкуство в много други отношения, а също и в това, че то може да създаде изкуствено животно. Щом животът не е нищо друго освен движение на членовете, началото на което е в някаква основна вътрешна част, защо да не можем да кажем, че всички автомати (механизми, които се движат с пружини и колела като часовник) имат изкуствен живот? В същност какво е сърцето, ако не пружина, и нервите, ако не нишки, и ставите, ако не колела; които придават движение на цялото тяло , според както е искал това майсторът?" [Хобс, 1970: 9]

 

 

Допълнения:

 

15. Отношенията: [тяло] - [субстанция], [общи свойства - акциденция]

 

16. Предмет на философията са телата. Всичко, което съществува е "тяло". Ако съществува Бог, Бог също е "тяло" - [Хънекс, 1998: 47]

 

17. За движението и покоя: "нищо не може да си промени само[стоятелно] състоянието" [Хобс, 1970: 17-18]

17.1. Движение = изоставяне на едно място и заемане на друго [Хобс, 1980: 96].

17.2. Движението на материята - причината на общите свойства [Хобс, 1980: 96], причина и за светлината [Хобс, 1980: 103].

 

18. Място = пространството, което е напълно изпълнено или заето от едно тяло.

 

19. Доказателството принципно е силогизъм [Хобс, 1980: 108].

 

 

 

 

Източници:

[Антология, 1985] - Антология - Европейска философия ХVII - ХIХ век; част I [учебно помагало, второ преработено издание]; съст. Елена Панова, Иван Стефанов, Сълза Петканова, Людмила Генева; София : "Наука и изкуство", 1985, с. 51-108

[Хобс, 1980] - За тялото - Основи на философията, част І; поредица "Философско наследство"; пр. Марко Марков; София : "Наука и изкуство", 1980, 244 с. (сведения)

[Хобс, 1970] - Левиатан; поредица "Философско наследство"; пр. Руси Русев; София : "Наука и изкуство", 1970, 846 с.


Библиография:

[Корет и Шьондорф, 2001] - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 66-69

[Попов, 1970] - Томас Хобс в неговия "Левиатан..."; във Левиатан; поредица "Философско наследство"; София : "Наука и изкуство", 1970, с. 761-842

[Стефанов, 1980] - Материализмът на Томас Хобс; във За тялото - Основи на философията, част І; поредица "Философско наследство"; София : "Наука и изкуство", 1980, с. 7-38

[Хънекс, 1998] - Хронологични и тематични диаграми на философските системи; пр. Мария Димитрова, Александър Гънгов; София : Нов човек, 1998, vi, 56 с. + 24 диаграми

 

Интернет:

http://www.thomas-hobbes.com/

http://books.mirror.org/gb.hobbes.html

http://www.iep.utm.edu/h/hobmoral.htm

 

 


 

 

Рене Декарт

(1596 - 1650)

основни произведения

 

І.

Разсъждение за метода за правилно ръководене на разума и за търсене на истината в науките

(1637)

 


Разсъждение..., I гл.

1. Разумът: "...искам да вярвам, че у всеки той е налице изцяло, и да следвам по този въпрос общото мнение на философите, за повече или по-малко може да се говори само по отношение на акциденциите, но не и по отношение на формите или природите на индивидите от един и същи вид." [Декарт, 1978: 248]

2. Методът: "изградих един метод" [Антология, 1985: 109], "съставих един метод" [Декарт, 1978: 248]

3. Стилът: Животът като картина. [Въпросът за стила и как стилът на Декарт се отнася към философията на Декарт]
3.1. Съчинението има тези характеристики: история, приказка (Comme une fable), разказ, откровеност... [Декарт, 1978: 249]

4. Критерият: от кога се появява идеята за "ясно и сигурно познание"?


Разсъждение..., II гл.

1. Силата на "авторството": "много често произведенията, съставени от много части и изработени от различни майстори, не са така съвършени, както онези, върху които е работил само един." [Декарт, 1978: 254]; трудно е да има "нещо напълно завършено, когато работим само върху чужди произведения" [Декарт, 1978: 254]

2. Започване на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" [Декарт, 1978: 257]

3. Основните стълбове при извеждането на правилата: От една страна: възпитанието и навика "срещу" разума [Декарт, 1978: 257]. От друга страна: логика, анализа на геометрите и алгебра.

3.1. Несъмнените ясни и отчетливи неща
3.2. Разделяй трудностите
3.3. От най-простите към най-сложните

3.4. Пълни изброявания и общи прегледи

 

Разсъждение..., ІII гл.

1. Идеята за временните правила - Трите морални правила.

2. Скептик ли е Декарт? Това "не значи, че подражавах на скептиците, които се съмняват заради самото съмнение" [Декарт, 1978: 267] [срв. с [Декарт, 1978: 272]: съмнението, непостоянството, тъгата: "бих се радвал, ако можех да се избавя от тях"]

 

Разсъждение..., IV гл.

1. Първото начало на философията:

"аз мисля, следователно аз съществувам" [Декарт, 1978: 270]

2. Дискусии:

- "не мога да си въобразя, че не съществувам";

- "обаче достатъчно би било само да престана да мисля, за да нямам никакво основание да вярвам, че съществувам";

- "аз съм субстанция, цялата същност на или природа на която се състои само в това да мисли" [Декарт, 1978: 270]

а) "реших, че мога да приема за общо правило следното: всички неща, които схващаме извънредно ясно и отчетливо, са истинни, но че има само известна трудност да различим добре кои именно от тях схващаме отчетливо." [Декарт, 1978: 270]

б) "познанието е по-голямо съвършенство от съмнението" [Декарт, 1978: 271]

 

 

Коментари:

1. Житейската криза на Рене Декарт. Колежът и войната.

2. Търсенето, странстването, пътят.

3. Бягството от традицията. Търсенето: а) в себе си; б) в света;

4. "Мисля, следователно съществувам" като житейска философия.

5. Излизането и завръщането във философията.

6. Съмнението е (вид) мислене; Мисленето е (вид) съществуване.

 

 

 

ІІ.

Размишления върху първата философия. Възражения и отговори

(1641)

 

Възражения и отговори в предговора:

А.

Първо възражение: "от факта, че като размишлява върху себе си, човешкият дух узнава, че не е нищо друго освен нещо, което мисли, не следва, че неговата природа или същност се състои само в това да мисли, така че думата "само" да изключва всички други неща, за които също бихме могли да кажем, че може би принадлежат на природата на душата" Предговор към читателя, [Декарт, 1978: 313]
Отговор: изключих ги от гледище на моята мисъл, а не от гледище на истината за самия предмет - "единственото, което знам със сигурност да принадлежи на моята същност, е, че аз съм нещо, което мисли, или нещо, което притежава в себе си способността да мисли." [Декарт, 1978: 313-314].

 

Б.

Второ възражение: "от факта, че имам в себе си идея за нещо по-съвършено от мен самия, не следва, че тази идея е по-съвършена от мен и още по-малко, че това, което се представлява от тази идея, съществува." [Декарт, 1978: 314]
Отговор: идеята може да бъде нещо материално ("някакво действие на моя разсъдък") или да бъде нещо обективно ("онова, което се представлява от действието на разсъдъка").

Нашите умове са крайни и ограничени
Бог е същество безкрайно и неразбираемо [Декарт, 1978: 315]

 

 

Изложение:

І. Първо размишление

"веднъж в живота си [...] да се отърся от всички мнения" "да започна всичко от самите основи" [Декарт, 1978: 321]
"Всичко, което досега съм приемал като най-истинно и сигурно, съм научил от сетивата или посредством тях." [Декарт, 1978: 322]

Двойките: "здрав - луд" и "реалност - сън"

Дори и да сънуваме, ние използваме цветове и форми в съня си - значи ли, че те са реални?
Нещата в основата на всичко: телесна природа, протяжност, фигурите, количество, големина, мястото, времето... [Декарт, 1978: 324]

"две и три ще прави винаги пет и квадратът никога не ще има повече от четири страни" [Декарт, 1978: 324], но може Бог да е направил да се мамя всеки път в това [Декарт, 1978: 324] - злият гений ("употребил цялото си умение, за да ме мами")

 


ІІ. Второ размишление
За природата на човешкия дух и за това, че той се познава по-лесно, отколкото тялото

Архимед и устойчивата точка [Декарт, 1978: 321]. Идеята за повратна точка.
"Тогава какво ще може да се счита за истинско? Може би нищо друго освен това, че в света няма нищо сигурно." [Декарт, 1978: 327]

 

Твърденията за съществуване:

- "аз без съмнение съм съществувал, щом съм бил убеден в нещо или дори щом само съм мислил нещо" [Декарт, 1978: 328]
- "но ако той ме лъже, не може да има никакво съмнение, че аз съществувам" [Декарт, 1978: 328]
- "Аз съм, аз съществувам е необходимо истинно всеки път, когато го произнасям или го схващам в ума си." [Декарт, 1978: 328]

- "Защото, ако от това, че аз виждам восъка, аз заключавам, че той е или че съществува, то от факта, че го виждам, още по-очевидно следва, че самият аз съм, или че съществувам." [Декарт, 1978: 335]


Изразът "нещо, което мисли" [Декарт, 1978: 330, 331, 337, 346, 354], "аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум" [Декарт, 1978: 330]

Примерът с восъка [Декарт, 1978: 333-334] и съзерцанието на ума - inspection de l`esprit.
Външните сетива, общото сетиво (sens commun) и образната способност (puisance imaginative). [Декарт, 1978: 335]

Телата се познават чрез разсъдъка, а не чрез въображението и сетивата [Декарт, 1978: 336]

 


ІІІ. Трето размишление
За бога и за това, че той съществува

"В това първо познание не намирам нищо друго освен едно ясно и отчетливо възприятие на онова, което познавам. [...] И следователно струва ми се, че вече съм в състояние да установя като общо правило, че всички неща, които схващаме пределно ясно и отчетливо са истинни." [Декарт, 1978: 337]

Търси се идея, която "не се намира в мен нито формално, нито еминентно и че следователно аз самият не мога да бъда нейната причина" [Декарт, 1978: 344]. Доказателство за съществуване на Бога - идеята за Бог не може да произхожда от мен самия, следователно Бог съществува [Декарт, 1978: 347]


Най-силната предпоставка:

"в безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция" [Декарт, 1978: 347]

"Идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции."

 

 

ІV. Четвърто размишление

"свикнах да откъсвам духа си от сетивата" [Декарт, 1978: 354]

 


Мисли:
- образи на нещата = идея
- субект на дейността на моя дух (чувства; съждения) [Декарт, 1978: 339]

Идеи:
- родени с мен
- чужди от мен (идват отвън)
- родени от мен

 

 

Критики към Cogito ergo sum:

Три типа критики:

1. Непълен силогизъм с изпусната предпоставка: 'всички мислещи неща съществуват'. ["When someone says 'I am thinking, therefore I am, or I exist', he does not deduce existence from thought by means of a syllogism, but recognizes it as something self-evident by a simple intuition of the mind." - вж. втори възражения и отговори] [Stone, 1993: 462] [Hintikka, 1962]

2. Неизчистени предразсъдъци: синтаксис и семантика, какво е съществуване, какво е мисъл... [вж. Фридрих Ницше "Отвъд доброто и злото"]

3. Защо "аз": Оправдано ли е "аз"? [вж. Бертранд Ръсел - "История на философията": Декарт никъде не доказва нито, че мислите се нуждаят от мислител, нито дали трябва да се вярва на това положение, освен в граматически смисъл.]

 

Конкретни забележки:

1. Възражението на Гасенди (ambulo, ergo sum) и отговорът на Декарт [Декарт, 1978: 413, 423] [Подобна е структурата на "не мога да ходя без да съществувам", вж. [Hintikka, 1962: 7]]

2. Хамлет съществува ли? [Hintikka, 1962: 8]

...

(много са)

 

Отговори на критиките:

 

Версиите на Jaakko Hintikka [Hintikka, 1962], [Hintikka, 1963] и [Stone, 1993].

 

"According to Hintikka, the sentence 'I do not exist' is self-defeating, because anyone who uses it to persuade someone, even himself, of its truth, by so doing, defeats his own purpose. For Hintikka, the cogito marks not an inference but a performance: the indubitability of 'I am' results from the self-defeating nature of trying to think the contrary. For Hintikka, 'I am thinking' does not express a premise; rather "it refers to the 'performance' (to the act of thinking) through which the sentence 'I exist' may be said to verify itself." Several commentators have criticized Hintikka's account of the cogito (see, for example, Margaret Dauler Wilson, Descartes (New York: Routledge, 1978), ch. n.) This essay is meant to offer an alternative to Hintikka, not to add to that literature. I shall note only that the fact that a statement or sentence is pragmatically self-defeating hardly entails that it is false: consider G. E. Moore's example: "It is raining and I don't believe it." Consequently, even if thinking 'I do not exist' is self-defeating, as Hintikka maintains, recognizing this cannot establish the indubitability of 'I am'."

 

"Now we can explicate the cogito. 'I am thinking therefore I am' means 'My thinking this very thought is sufficient to constitute the fact that I exist'. This proposition is not an argument, for there is no inference; it entails that I exist without asserting that I do. Rather, it expresses a simple intuition of the mind: my existence need be nothing more than my thinking this very thought. That is what Descartes learns from experience in his own case which explains why it is impossible for him to think without existing, why 'cogito' entails 'sum'; it is this particular insight that justifies the general principle 'Whatever thinks exists'. To perceive clearly and distinctly the truth of this proposition is to know that I exist" [Stone, 1993: 467]

 

 

ІІІ.

Начала на философията

(1644)

 

По-важни откъси от "Начала на философията":

Нач І - 1, 7, 8, 14, 16, 26

Нач ІІ - 2, 4, 5, 10, 13-15, 21-25, 31, 33, 36, 37, 39, 40

 

Дискусии:

Нач І, 7 - ego cogito, ergo sum

Нач І, 8 - двете субстанции

Нач І, 14 - за съществуването на Бога

Нач І, 26 - проблемът за безкрайността

Нач ІІ, 13 и Нач ІІ, 29 - движението и относителността

Нач ІІ, 36-39 - законите на природата

 

Основните откъси върху движението и пространството:

А. Теория за относителността на движението - Нач II, 13; Нач II, 28-31 (§ 30 не е преведен); Нач III, 28;

Б. Законите на природата - Нач II, 37; Нач II 39; Нач II, 40; Pr II, 45 (непреведен);

В. Закон за съхранение на количеството движение - Нач II, 36;

 

Критиките на Исак Нютон в "De Gravitatione et Aequipondio Fluidorum" (написано между 1684 и 1685 година и останало приживе непубликувано) вж. [Newton, 1982] в превод на William. B. Allen. [за по-подробна дискусия върху конфликта Нютон-Декарт вж. Изложение - Началото на Новата физика: Относителността]

 

Двата проблема при Рене Декарт:

(А) Декарт сякаш предлага крайна относителна концепция за движението, която сама по себе си е проблематична (както посочва още Исак Нютон).

(Б) Декарт, в своите 7 правила (към Законите на природата), сякаш забравя за относителността и разграничава ясно движението от покоя.

 

Дискусионно заключение:

Опит за обединение на картезианската физика в единна система [Проблемът за крайния релативизъм [Slowik, 2002] ]

Опит за обединение на картезианската физика и картезианската метафизика в единна система [Функцията на координатната система и Cogito ergo sum]

 

 

 

 

Източници:

[Антология, 1985] - Антология - Европейска философия ХVII - ХIХ век; част I [учебно помагало, второ преработено издание]; съст. Елена Панова, Иван Стефанов, Сълза Петканова, Людмила Генева; София : "Наука и изкуство", 1985, с. 109-184

[Декарт, 1978] - Избрани философски произведения; поредица "Философско наследство"; съст. Кирил Дарковски; пр. Магдалена Шишкова, Донка Меламед, Ева Глишева, Атанас Драгиев; София : "Наука и изкуство", 1978, 735 с.


Библиография:

[Дарковски, 1970] - Животът и философията на Декарт; във Избрани философски произведения; поредица "Философско наследство"; София : "Наука и изкуство", 1978, с. 7-108

[Корет и Шьондорф, 2001] - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 25-41

[Хънекс, 1998] - Хронологични и тематични диаграми на философските системи; пр. Мария Димитрова, Александър Гънгов; София : Нов човек, 1998, vi, 56 с. + 24 диаграми

[Hintikka, 1962] - Cogito, ergo sum: Inference or Performance?, във The Philosophical Review, том 72, № 4 (октомври, 1963), с. 487-496

[Hintikka, 1963] - Cogito, Ergo Sum as an Inference and a Performance, във The Philosophical Review, том 71, № 1 (януари, 1962), с. 3-32

[Slowik, 2002] - Cartesian Spacetime. Descartes' Physics and the Relational Theory of Space and Motion; Archives Internationales D`Histoire des Idees (International Archives of the History of Ideas), volume 181; Dordrecht : Kluwer Academic Publishers, 2002, 242 с.

[Stone, 1993] - Cogito ergo sum, във The Journal of Philosophy, том 90, № 9 (септември, 1993), с. 462-468

 

Интернет:

http://www.renedescartes.com/

http://www.utm.edu/research/iep/d/descarte.htm

http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Mathematicians/Descartes.html

 

 


 

 

Бенедикт Спиноза

(1632 - 1677)

основни произведения

 

1. Особености на биографията на Спиноза.

а. Отлъчването и временното прогонване от Амстердам - 1656 г. Причини и последствия.

б. Пътуването и животът по селата.

в. Невъзможността за публикуване на "Етика..." и посмъртното съчинеие Opera Posthuma (1677).

 

2. Жанрът "доказани по геометричен начин".

2.1. Предходници - Евклид, Рене Декарт, Блез Паскал [Отношението философия-математика. Ново и различно при Спиноза]

2.2. Отделните елементи и техните характеристики: Определения, Аксиоми, Теореми, Леми, Изводи, Забележки.

Аксиома - прието положение; самоочевиден принцип, който не се доказва;

Теорема - разглеждане, изследване; доказано твърдение;

Лема - допускане; помощно твърдение, което се използва при доказателства на други твърдения.

2.3. Идеята за систематична философия.

 

 

Етика, доказана по геометричен начин

 

Част І

 

1. Началото: "причина на себе си" - "това, чиято същност включва в себе си съществуването". Функцията и същността на "causa sui" [Дискусия - Какво означава от същността на нещо да следва, че то съществува?]


2. Понятието "крайно" - това "което може да бъде ограничено от друго със същата природа". Още тук (и именно тук) се противопоставя тялото на мисълта [Традицията на Декарт]


3. Понятието "субстанция" - "това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си" [Дискусия - Какво означава да съществува в себе си?]

3.1. Проблемът “субстанция” и връзката с монизма и пантеизма [Традиционното значение на “субстанция” съотнесено с характеристиките, дадени от Спиноза и влиянието на юдаизма]

3.2. Субстанцията и проблемът за “възможните светове”, вж. Т5

 

4. Понятието "атрибут" - "това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност" [Отношението Разум-Атрибут-Субстанция. Опосредстваното възприемане на субстанцията.]

4.1. Двата познаваеми умозрими и неделими атрибута [прилики и разлики с Декарт]:

а. мислене (подраздели: разсъдък, воля)

б. протяжност (подраздели: движение, покой)

 

5. Понятието "модус" - "състоянията на субстанцията" [Значение на тридялбата Субстанция-Атрибут-Модус.]

 

6. Анализ на Т7 - Към природата на субстанцията принадлежи съществуването.
Тя не може да бъде произведена от нещо друго (Т6 - Една субстанция не може да бъде произведена от друга субстанция), т.е. нищо друго не може да бъде нейна причина... освен самата тя на самата себе си. Т.е. тя по необходимост съществува.

Допълнения: Това, което не е произведено от нещо друго, съществува по необходимост или - това, което има за причина нещо друго е несъществуващо или смъртно...

 

7. Анализ на Забележката към Т15. Доказателство за материалността на Бога.

 


Част ІІ

 

1. Идея.

Опр. 3, част II - Какво е идея? Видове идеи. Понятие (действие) или възприятие (въздействие)?

 

2. Бог. Идеята за Бога при Спиноза. Монизъм и Пантеизъм:

2.1. Доказателство за съществуване на Бога, теореми 7, 9, 14 и 20, част І [Какво е онтологичното на онтологическото доказателство?]

2.2. (Т1), част ІІ - "Мисленето е атрибут на Бога, или Бог е мислещо нещо" [Проблеми в следствие от подобно гледище, срв. с Т17-Заб. (I част)]
2.3. (Т2), част ІІ - "Пространството е атрибут на Бога, или Бог е пространствено нещо". Както и Т15, част І - за материалността на Бога. [Основания за пространствеността и материалността на Бога. Обвиненията в атеизъм]
2.4. (Т7-Заб), част ІІ - "Това, изглежда, някои евреи са го виждали като че ли през мъгла именно като твърдят, че бог, разумът на бога и познатите от него неща са едно и също нещо."

 

3. Отношението между идеите и нещата. Т7, част ІІ - "Редът и свръзката на идеите са същите, както и редът и свръзката на нещата"

Забележка: Л3, част ІІ и Т28, част І - "...и така до безкрайност" [Как така крайните неща имат своите основание в Бога и как имат своите непосредствени причини в други крайни неща?]

 

4. Опр. 6 - "Под реалност и съвършенство разбирам едно и също нещо" [Онтологическата предпоставка за онтологическото доказателство]

 

 

По-сложни места при Спиноза:

1. Какво е истинска идея?

Сравни: Акс. 6 (I част) и Опр. 4 (II част) [Противоречие ли е това? Коя е истинската идея - тази, която се съгласува с обекта или тази, която е независима от него? Коментари.]

NB: Вж. много добра критика на моята хипотеза при Ralph C. S. Walker [Walker, 1985].

 

Т17, част ІV - подкрепя Опр. 4 - "God is without passions, neither is he affected by any emotion of pleasure or pain. Proof.- (17:1) All ideas, in so far as they are referred to God, are true (II:[xxxii] ), that is (II:[D.iv] ) adequate;"

Т29, част ІІ

Т62, част ІІІ

Т32, част ІІ - подкрепя Акс. 6 - "Всички идеи, доколкото се отнасят до Бога, са истински. Д о к а з а т е л с т в о. Всички идеи именно, които са в Бога, се съгласуват напълно със своите обекти (според извода към теор. 7 на тази част) и затова (според акс. 6, част І) всички са истински;"

Т30, част І - подкрепя Акс. 6 - "Д о к а з а т е л с т в о. Една истинска идея тряба да се съгласува със своя обект (според акс. 6), т.е. (както е ясно от само себе си) това, което се съдържа обективно в разума, трябва по необходимост да съществува в природата."

 

2. Може ли Бог да мисли?

Сравни: Т1, част ІІ -- Т17-Заб., част І: "... към природата на Бога не принадлежат нито разумът, нито волята" [Каква е разликата за Спиноза?]

 

3. Проблемът за първата материя... - Charlie Huenemann

 

 

Дискусии:

1. Защо произведението се нарича "Етика"?

 

2. Има ли свобода при Спиноза? [Обсъждане на отношението свобода-причинност-несвобода-необходимост].

 

3. Отношението между нещата и идеите:

3.1. Jonathan Bennett - Трите етапа при Спиноза според Bennett: а. Паралелизъм; б. Идентичност; в. Светът е едновременно физически и мисловен (има една субстанция - и мислеща, и пространствена) [Bennett, 1981]...
3.2. Margaret D. Wilson - критика на точка № 3 при Bennett. Тя твърди: "модусите не са идентични", следователно няма идентичност между неща и идеи. И освен това няма модуси на самата субстанция (!) [Wilson, 1981].

 

 

Откъси от избрани писма:

 

1. До Симон де Фрис

"... защото опитът не ни учи за същността на нещата..." [Антология, 1985: 245] [От къде идва познанието?]

 

2. До Йоан Худе, Ворбург, 7 януари 1666 година
Дефиницията на същността на което и да е нещо, не включва броят на нещата, защото за количеството има външна причина (Бог). Дефинира се само качество, а не количество. [Антология, 1985: 245-246] [Последствия.]

 

3. До Йоан Боуместер, Ворбург, юни 1666 година
Методът и неговата същност: "...единство в познанието на чистия разум, на неговата природа и неговите закони" [Антология, 1985: 248] [Методът и разликата между Декарт и Спиноза]

 

4. До г-н Шулер, Хага, октомври 1674
Човешката свобода е само осъзнаване на "своите желания", без да се "знаят причините, които ги определят". Както при бълнуването и пиянството [Антология, 1985: 250]

 

5. До Хенрих Олденбург, Рейнсбург, септември 1661 година
Грешки при Декарт и Бейкън [Антология, 1985: 251]:
а. Отдалечили са се от познанието на първопричината
б. Не разбраха истинската природа на човешката душа
в. Не схванаха истинската причина за заблудите

 

 

 

Източници:

[Антология, 1985] - Антология - Европейска философия ХVII - ХIХ век; част I [учебно помагало, второ преработено издание]; съст. Елена Панова, Иван Стефанов, Сълза Петканова, Людмила Генева; София : "Наука и изкуство", 1985, с. 185-253

[Спиноза, 1981] - Етика; поредица "Философско наследство"; София : "Наука и изкуство", 1981, 330 с.

[Спиноза, 1957] - Избранные произведения, том І, ІІ; под редакцията на В. В. Соколов; Москва : Госполитиздат, 1957, 631 с. / 728 с.


Библиография:

[Корет и Шьондорф, 2001] - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 47-55

[Хънекс, 1998] - Хронологични и тематични диаграми на философските системи; пр. Мария Димитрова, Александър Гънгов; София : Нов човек, 1998, vi, 56 с. + 24 диаграми

[Bennett, 1981] - Spinoza's Mind-Body Identity Thesis, във The Journal of Philosophy, том 78, № 10, Seventy-Eighth Annual Meeting of the American Philosophical Association Eastern Division, октомври 1981, с. 573-584

[Huenemann, 2004] - Spinoza and Prime Matter, във Journal of the History of Philosophy, том 42, № 1, 2004, с. 21-32

[Walker, 1985] - Spinoza and the Coherence Theory of Truth, във Mind, New Series, том 94, № 373, януари 1985, с. 1-18

[Wilson, 1981] - Notes on Modes and Attributes, във The Journal of Philosophy, том 78, № 10, Seventy-Eighth Annual Meeting of the American Philosophical Association Eastern Division, октомври 1981, с. 584-586

 

Интернет:

http://www1.odn.ne.jp/gakuju/kyokai/spkLinks-e.html

http://www.mtsu.edu/~rbombard/RB/spinoza.new.html

http://www.spinoza.net/

 

 

 

==========

Недовършено!

Вторият семестър е поет от Любен Каравелов Маринов, поради отсъствието ми от страната.

Останалата част от занятията няма да бъде публикувана.

Васил Видински

2005

 

Забележка:

Планът обхваща не основните теми за съответния автор, а само основните теми обсъдени на семинарните занятия. Останалото е на лекции и самоподготовка.

Ако искате да се запознаете с миналогодишния курс, вижте тук.

 

 

 

 

www.vidinsky.com