начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване --публикации -- проекти -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2003 - 2004

година

 

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

План на семинарните занятия

(планът обхваща не основните теми за съответния автор,

а само основните теми обсъдени на семинарните занятия)

- останалото е на лекции и самоподготовка -

 

 

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

1. Човек "не знае и не може да постигне повече". [Проблеми за границата на епистемологичното поле]

2. Идолите. Инструментите. [Какви са пречките и какви са инструментите за справяне с тях]

3. Човешкият ум предполага в нещата повече еднообразие и еднаквост. [Следствия от подобна теза. Причини за подобна теза. Проблемът за икономията]

4. "Разсъждението почти прекъсва със зрението". [Отношението сетива - разум]

5. "Думите имат степен на неправилност и погрешност". [Проблемът за езика на метода. Идеята за количествена, а не качествена разлика]

6. Основните положения и техните исторически последствия.

6.1. Впечатленията на сетивата са погрешни.

6.2. Понятията се извеждат лошо от сетивните впечатления.

6.3. Индукцията, която просто изброява е лоша.

6.4. Дедукцията, която нагажда средните аксиоми към общите аксиоми е вредна.

[Последствията от 4 степени]

7. Мравките, Паяците и Пчелите. [Мястото на индукцията и дедукцията в метода на Бейкън. Индукцията на Бейкън и методът на Бейкън - отношение]

8. "Истинската" индукция. Силата на отрицателния случай. [Следствията от фрагмент N 105]

9. Човек "трябва да смята подозрително всичко онова, което най-много привлича и очарова неговия ум". [Следствия от подобно твърдение. Аналогия с любовта и научните предразсъдъци. Проблемът за съмнението]

 


Томас Хобс

(1588 - 1679)

1. "Естественият разум е вроден на човека". [Последствия - възможността за човешка общност. Проблемът “Колумб”]

2. "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия.". [Следствия. Проблеми. Предпоставки]

3. "Под разсъждения обаче аз разбирам изчисляване". [Функцията на изчислението и изчислимостта (!). Проблемът с отдалечаващият се познат обект. Необходимото изключване на паметта (!)]

4. "Ние обикновено разсъждаваме без думи". [Причина/и за подобно твърдение. На кой етап се появяват думите?]

5. Философия на природата и Философия на държавата.

6. Знаци - "сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." [Необходимостта от "знак". Извикването на спомени чрез знаци и ритуали]

7. Типове знаци: естествени и произволни. Знаци и признаци. [Съвременни дефиниции]

8. "Считам произхода на имената произволен". [Следствия. Проблемът за имената и грешките от употребата на имена]

9. "Причината на цялото се състои от причината на частите". [Следствия за гносеологията. Важността на подобна предпоставка за изграждане на философски тези]

[Томас Хобс - основни произведения]

 


Рене Декарт

(1596 - 1650)

1. Не давам рецепти, а представям живота си като картина. [Въпросът за стила и как стилът на Декарт се отнася към философията на Декарт]

2. Многочислените закони, както и многото архитекти, които строят една сграда, са вредни. [Въпросът за икономията. Отношението на икономията към метода и идеята за алгоритъм]

3. Правилата.

3.1. Не приемай нещата за истина.

3.2. Разделяй мъчнотиите.

3.3. Започвай от най-простите и лесни неща.

3.4. Прави пълни изброявания и всеобщи прегледи.

[Отношението на Декарт към индукцията и дедукцията. Отношението на метода към индукцията, дедукцията и съмнението]

4. Мисля, следователно съществувам. И вариантът: аз съществувам ... щом само съм мислил нещо. [Възможните типове интерпретации] Алтернативни тълкувания на Cogito ergo sum.

а. променливата величина и функционалната зависимост;

б. декартовата координатна система (две оси - дух и материя; нулата като CES);

в. от положителни и рационални към реални числа;

г. законът за съхраняване на количеството движение;...

5. Други основни теми:

а. Двете природи на човека.

б. Проблемът за ясното и отчетливото. [Връзката между двете теми. Какво означава все пак "ясно и отчетливо"?]

6. "Идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции." [Предпоставките на Декарт при създаване на неговата философия]

7. Доказателството за съществуване на Бога. "В безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция". [Дискусиите около доказателството. Типове критика. Имануел Кант.]

8. Методологическият скептицизъм [Скептик ли е Декарт? Обяснение за доминацията на "познанието" над "съмнението".]

9. Допълнителни теми: - Mathesis Universalis; - Физика и Геометрия при Декарт

[Рене Декарт - основни произведения]

 


Блез Паскал

(1623 - 1662)

1. За една обща нишка в текстовете на Паскал.

а. Физика: вакуум.

б. Математика: нулата.

в. Философия: безмълвието на безкрайните простори.

2. Липсата и нищото като философски проблем.

 


Бенедикт Спиноза

(1632-1677)

1. “Етика доказана по геометричен начин”: Определения, Аксиоми, Теореми [традиция – Евклид, Декарт, Паскал: отношение философия-математика. Ново и различно при Спиноза]

2. Проблемът “субстанция” и връзката с монизма и пантеизма [Традиционното значение на “субстанция” съотнесено с характеристиките, дадени от Спиноза.] [Влияния на юдаизма]

3. Двата познаваеми умозрими и неделими атрибута:

а. мислене (подраздели: разсъдък, воля)

б. протяжност (подраздели: движение, покой)

[прилики и разлики с Декарт]

4. Детерминизмът и проблемът за свободата [Има ли свобода в системата на Спиноза и къде е тя?]

5. Проблемът за тъждеството (А е тъждествено на А или А е тъждествено на Б) и единствената субстанция [Проблемът за “възможните светове” и Теорема № 5, Първа част]

6. Доказателство за съществуване на Бога, теореми № 7, 9, 14 и 20, Първа част [Какво е онтологичното на онтологическото доказателство?]

7. Проблемът за душата – теореми № 1, 7, 23, Втора част

8. Проблемът за идеите – теореми № 32, 33, 34, Втора част

9. Паралелизъм между материалните явления и логическата последователност.

 


Джон Лок

(1632 - 1704)

1. Проблемът за границите.

1.1. Граници на човешкия разум – граници на човешкото разбиране. [Границите между мнението и знанието. Типичното за Новото време]

1.2. Познанието: (Вътрешен опит : Reflection –  Sensation : Външен опит)

2. Нямаме вродени идеи = Бъркли и Хюм (за разлика от Декарт и Лайбниц). Опитът е този, който създава идеите. [Как така имаме вродени способности за поемане на идеите и не противоречи ли това на tabula rasa? Проблемът “започване на чисто”.

3. Идея - “всичко, което е обект за разума, когато човек мисли.” [Какво е мястото на идеите при Лок, за разлика от Платон, Декарт?...]

4. Проблемът за общото съгласие [Кое е общото между хората – разумът, опитът, природата? Защо? От параграф 2 до параграф 8]

5. Пътят до истината [параграф 15]. Простите и сложни идеи. Простите образуват сложните като активност на ума. [Интерпретация на Няма такова нещо, което да е в ума и да не е било в сетивата и Всички наши прости идеи са адекватни]

6. Трите вида качества на телата – първични, сетивни и сили. Трите основни понятия – модуси, субстанции, отношения.

7. Проблемът за субстанциите [Етимология – “подпора”, “подлог”, “подмятане”. Терминология – сравнение с други автори – Декар, Спиноза...]

8. Отношението: прости идеи – субстрат - сложни идеи – субстанции – сили. [Интерпретация на отношенията]

9. Достоверността се постига чрез:

а. Интуитивно знание;

б. Демонстративно знание;

в. Сетивно знание;

г. Откровение.

10. Номинализмът при Лок [Произход, приложение]

 

 

Готфрид Лайбниц

(1646 - 1716)

1. Идеята за монада. [Прилики и разлики от класическото понятие “атом”. Светът-в-себе-си]

2. Предпоставките на Лайбниц:

а. Има монади;

б. Има съставно;

в. Има изменение;

[Проблемът за отношението “съставно - Съставно”]

3. Отношението перцепция – аперцепция [Определение за монада. Връзка с “аперцепцията” на Кант. Разлика между “аперцепция” и “рефлексия”]

4. Характеристики на монадите – всяка е качествено различна, монадите спят, нямат прозорци, измененията от вътрешен принцип, желаенето (appetitus) и перцепцията.....

5. Теодицеята и най-добрият възможен свят. [срв. със Спиноза, Етика, Първа част, теорема № 33. Случаят “Кандид” на Волтер.]

6. Съществуването на Бога – доказателства. Законът за достатъчното основание.

7. Възможните светове [Приложения: Теория на множествата, Теория на вероятностите, Алгоритмизация и изчислимост]

8. Идеята за изчислимост – calculus. [Всичко се управлява от законите на математиката и логиката.Защо?]

9. Смъртта на Лайбниц.

9.1. Парадоксите на Ръсел, “Машината на Тюринг” и проблемът за изчислимостта;

9.2. Атомната бомба и унищожаването на двата предела – а. неделимата Природа; б. Човечеството... и краят на Модерността.

10. Пространството е относително, доколкото не е вместилище на монадите (както е пространството при Нютон), а е неделимо от монадите (срв. Декарт).

 

 

Джордж Бъркли

(1684 - 1733)

1. "Бунт[ът] срещу метафизическите понятия". Има ли абстракции?

2. Не съществува понятие за обща същност - номинализъм (вж. Джон Лок). [Представете си човек изобщо. Представете си триъгълник изобщо. Дайте определение на човек изобщо. Дайте определение на триъгълник изобщо. Възможни проблеми и разлики между двата подхода. Кои от характеристиките на човека са неотменими: двуного, разумно, смъртно, волево...]

3. Скептицизмът и една от крайните му форми: "съществува ли материята?". [Какво е скептицизъм? Методологически разлики с Рене Декарт.]

4. "Съществуване е едно нещо, осезаемост е друго нещо." [Проблемът за реалността като единствено и само "осезаема".]

5. Редуциране на мисленето до сетивна представа. [Доколко това твърдение е вярно за Бъркли?]

6. Телесното съществува само като възприемаемо. [Интерпретация на "esse est percipi."; Отношението Бъркли-Ръсел и възраженията на Бъртранд Ръсел в "The Problems of Philosophy", 1912 - разликата между "светът извън нас съществува" и "светът извън нас не съществува".]

7. Бог - сетивни данни (възприятия) - възприемащи субекти. [Функциониране на системата.]

 

 

Дейвид Хюм

(1711 - 1776)

1. Идеите произлизат от сетивните впечатления. Цялото познание - от възприятията. "И най-живата мисъл отстъпва пред най-слабото усещане". [Функцията на опита и наблюдението.]

2. От простите идеи се създават сложни, но чрез правила (3 типа връзки между идеите): Сходство, Близост, Каузалност. (срв. с Лок). [Каква е функцията на въображението?]

3. Възприятията на човешкия разум са:

а. impressions (живи сетивни усещания);

б. ideas (репродуцирани и избледнели сетивни усещания).

4. Обекти на човешкия разум са:

а. факти (противното на всеки факт е възможно);

б. идеи (сигурни и независими от опита)

[ Как Питагор е стигнал до питагоровата теорема? Как нещо може да не е вярно, но да не е противоречиво?]; [Противоречието между идеите породени от впечатления вж. 3. Б. и идеите независими от опита вж. 4. Б.; Решение на парадокса - еманципацията на идеята и представата за единствената математика. "Благородният" компромис на Хюм.]

5. Единственият проблем във философията на Хюм, според Хюм: примерът с липсващия цвят. ["Грешката" на Хюм и решение на проблема].

6. Обсъждане на понятията "златна планина" и "Бог" (Бог като безкрайно увеличение на добротата и мъдростта). [Как се появяват идеите? Проблемът за напълно новия предмет и например - "химикалката-бомба".]

7. Доказателството за съществуване. [Центърът на философията на Хюм.]

8. Каузалността. [Защо предполагаме връзка между фактите? Проблемът за навика и очакването. Приликата между повтарящите се факти и проблемът за подобието.] Фактът е различен от причината и няма аналитична необходимост за свързване [Качествената разлика. Невъзможността за причинност.] Бъдещето и миналото. Необходимата човешка фабула. Единството на Литературното произведение, Личния живот, Историята, Света. [Връзката със съединяването на фактите и оформянето на фабула. Защо и в най-несвързания разговор ще намерим нещо общо? Недостатъци на философията като фикция.]

9. Трите въпроса на Хюм и неговите отговори:

а. каузалност;

б. опит;

в. вяра;

[Кои са въпросите? Какви са следствията?]

10. Нямаме сетиво за субстанцията. [Разглеждане на каузалност, субстанция, Аз и Бог само като удобни граматически фикции. Последствия за единството и основанията на Света.]

11. Заключението на Хюм (просто и отдалечено от философските теории): вярата...

[Дейвид Хюм - основни произведения]

 

 

Пол Холбах

(1723 - 1789)

1. "За съжаление всичко идва от въображението"; "щом изоставим опита, изпадаме в празнота, където въображението ни подвежда" [Проблемът: как в природата на човека има нещо, което го подвежда да "излиза" извън нея. Как да запазим при това положение системата на Холбах?]

2. Човек "не може - дори мислено - да излезе извън природата" [Може ли да измислим нещо, което е извън природата? Ограничението като похват. Последствия.]

3. Философският проблем за рутината и навика. [За какво е белег това? Сравни с Дейвид Хюм.]

4. Вселената е материя и движение. [Класическото в това определение. Новото в него. Ограничението като похват.]

5. "Всичко във Вселената е в движение":

5.1. Явно; Вътрешно (скрито).

5.2. Придобито; Спонтанно.

5.3. Просто; Сложно.

[Атанас Далчев и скритото време - връзката на движение и материя. Постоянно напрегнатата Вселена - напори, движения, гравитации...]

6. Nisus. Гравитация. [Разликата между скритите движения, явните движения и преходната "гравитация".]

7. Материята: вечна, пространствена, делима, непроницаема, с форма и подвижна. [Проблемът за християнската традиция.]

8. "Човекът е чисто физическо същество".

Човекът: ...и самосъхранението; ... и изкуствената двойнственост; ...и неизбежното изменение.

[Какво означава човекът да е продукт? И Земята да може да се мести?]

9. Думите и незнанието. [Само необходимите думи трябва да останат (От 100 000 - 100). Проектът на Модерността и краят: Лудвиг Витгенщайн. Новото време като ново време.]

10. Проблемът за Бога [Отхвърляне на аргумента за вярата и вродената идея, отхвърляне на рационалните аргументи. Общата заблуда и Просвещението...]

10.1. Доктор Кларк;

10.2. Рене Декарт;

[Двете интерпретации на премахването на Бога: 1. заместване (на Бог с Природа); 2. изхвърляне (на излишния товар от кораба на философията).]

11. Просвещението. Религията. Прогреса. [Разнородните Богове. Отдалечаването и приближаването на човека до Бог - гръцките богове, християнството, съвременната религия. Доказателствата за съществуването на Бог - културно, географско и времево ограничение.]

[Пол Холбах - основни произведения]

 

 

Имануел Кант

(1724 - 1804)

- само върху изречението "Как е възможна метафизиката като наука" от книгата "Критика на чистия разум" -

 

1. Как е възможна метафизиката като наука?

 

1.1. Какво е "метафизика" за Кант?

1.1.1. История на понятието извън Кантовата система:

а. (Аристотел) - метафизиката е "биващото като биващо";

б. Андроникус от Родос (63 г. пр.н.е.) - метафизиката е книгата след "Физика";

в. Авероес и схоластиците - метафизиката е философия;

г. Декарт, Спиноза, Лайбниц (традиционната метафизика на рационалистическите системи) - метафизиката е рационална философия;

д. Лок, Бъркли, Хюм (английски емпиризъм) - метафизиката е спекулативна и догматична;

е. Хегел, Маркс - метафизиката е антидиалектика;

ж. Съвременна философия - метафизиката е онтология;

1.1.2. Традицията на Волф: Metaphysica Generalis - Metaphysica Specialis

а. Metaphysica Generalis - онтология (биващото като биващо)

б. Metaphysica Specialis - космология, психология, теология [срв. Франсис Бейкън и Рене Декарт]

1.1.3. Кант и метафизиката:

а. Метафизиката като налучкване на понятия (КЧР, с. 55) и като догматика.

б. Делението в "Критика на чистия разум": Трансцендентална естетика и Трансцендентална логика (Трансцендентална аналитика и Трансцендентална диалектика)

- Трансцендентална естетика (априорни форми на сетивния наглед); Трансцендентална аналитика (категориите на разсъдъка) (срв. Metaphysica Generalis) [Преход от онтология към гносеология. Коперниканският обрат.]

- Трансцендентална диалектика (идеите на разума) (срв. Metaphysica Specialis)

[За коя метафизика се пита в "Как е възможна метафизиката като наука?"]

в. Метафизиката като естествена заложба (КЧР, с. 90). Науката, която отговаря на въпросите, зададени от естествената заложба (вж. трансценденталната диалектика). [Приложение на философията на Кант към ежедневието.]

г. Метафизиката и Трансценденталната философия. [Проблемът за "възможността".]

 

1.2. Какво е "възможност" за Кант?

1.2.1. Критиката като разграничение на възможно от невъзможно (КЧР, с. 43). [Двойката "възможност - действителност".]

1.2.2. Разликата между "трансцендентално" и "трансцендентно" (КЧР, с. 93). [Историята на философията като преход от "трансцендентно" към "трансцендентално", вж. Декарт, Лайбниц...]

 

1.3. Какво е "наука" за Кант?

- Науката като "законознание" (а не само обявени закони). Науката като общо и необходимо валидно познание. [Традицията във философията на Новото време.]

- Синтетичните съждения априори... [Науката като необходимост за развитие.]

 

 

2. "Как са възможни синтетичните съждения априори?"

[За да се отговори на въпроса "Как е възможна метафизиката като наука?", трябва да отговорим на въпроса "Как са възможни синтетичните съждения априори?"]

 

2.1. Видове съждения: а. аналитични; б. синтетични; [Разлика между двата типа, традиция в използването на тези понятия, функционирането на понятията.]

 

2.2. Идеята за синтез

2.2.1. "Всяко познание е синтез на многообразие" [Важността на това твърдение. Функционирането му като предпоставка.]

2.2.2. "Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи"

 

2.3. Четирите типа синтез

2.3.1. Сетивност. Синтезиране на наглед чрез априорни форми на сетивността - време, пространство. Трансцендентална естетика. [Характеристики на първия синтез.]
а. Чистата представа за пространство (преди всеки опит) е априорна форма на външната сетивност - вж. науката Геометрия;
б. Чистата представа за време (преди всеки опит) е априорна форма на външната и вътрешна сетивност - вж. науката Аритметика;

2.3.2. Разсъдък. Синтезиране на понятия чрез априорните форми - категории. Трансцендентална аналитика. [Характеристики на втория синтез.]

а. количество;

б. качество;

в. отношение;

г. модалност;

2.3.3. Въображение. Синтезиране на схема като чист синтез на чистото мислене (като чисто понятие) и чистия наглед (като чисто време). Трансцендентален схематизъм възможен чрез трансценденталната способност за въображение. [Характеристики на третия синтез - условието за всяко едно познание.]
2.3.4. Аз. Свързване и синтезиране "в едно само съзнание". Трансценденталната аперцепция. [Характеристики на последния синтез. Срв. с Лайбниц.]

 

2.4. Отговор на въпроса "Как са възможни синтетичните съждения априори?" - вж. 2.3.3.


 

3. Идеите на чистия разум (трансценденталната диалектика):
а. Душа - психология;

б. Свят - космология;

в. Бог - теология;

[Защо идеите имат само регулативна, а не конститутивна функция?]

 

3.1. Паралогизми на чистия разум. Душата не е субстанция.
3.2. Четирите антиномии на чистия разум.
3.3. Идеалът на чистия разум. Онтологическото доказателство.

 

4. Отговор на въпроса "Възможна ли е метафизиката като наука?"

5. Отговор на въпроса "Как е възможна метафизиката като наука?" [Проблемът за критиката и трансценденталната философия.]

 

 

 

 

Заключения и обобщения

на семинарните занятия

(2003-2004)

 

1. Философските езици

1.1. Различните езици - предпоставки и резултати [Разлики от Средновековието, прилики с Античността.]

1.2. Езикът на Кант [Специфика...]

2. "Знанието е сила" [Реални и митологични аспекти: а. Знанието като сигурност и свобода; б. Знанието като власт. вж. "Диалектика на Просвещението" - Адорно и Хоркхаймер]

2.1. Националната държава

2.2. Образованието. Фигурата на "учителя".

3. Английското, немското и френското Просвещение. [Прилики и разлики]

 

 

 

 

www.vidinsky.com