начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

[документация]

 

 

Референция как речевой акт - Джон Сърл

конспект

от статията в “Новое в зарубежной лингивистике”, 1982, т. ХIII

 

 

I. Аксиоми на референцията

1.

“То к чему производится референция, должно существовать.”

Това, към което референцията се насочва трябва да съществува.

аксиома существования

= появяват се поблеми във връзка със съдържанието на понятието референция.

 

Проблемът в 1:

Златната гора” не се използва за референция когато се явява подлог на изречение за съществуване. (Ръсел, 1905)

например: “Златната гора не съществува.”

Практиката показва, че има принципна разлика между образите и тяхното съотнасяне към действителността. Така референцията се различава в зависимост от типа:

а) Действителни образи - реч за реалния свят, съответно референцията е към него.

б) Литературни образи - вторични форми на изказ, при които референцията е към “света на играта и въображението”.

 

2.

“Если предикат истинен относительно некоторого объекта, то он истинен и для любого, тождественного данному, объекта, вне зависимости от того, какие выражения использованы для референции к этому объекту.”

Ако предикатът е истинен по отношение на някакъв обект, то той е истинен и по отношение на всеки (друг) обект тъждествен с първия, независимо от изразите, които се използват за референцията към обекта.

аксиома тождества

= появяват се проблеми в следствие на замяната в различни контексти.

 

Проблемът в 2:

Сърл не го разглежда...

:Първите две положения (1. и 2.) са сигурно тавтологични.

 

3.

“Если говорящий осуществляет референцию к объекту, то он идентифицирует или, по требованию, способен идентифицировать, этот объект для слушающего, выделив его среди всех прочих объектов.”

Когато говорещият осъществява референцията към обекта, то той го идентифицира (отъждествява) за слушащия, или е способен да го направи при изискване, отделяйки го сред останалите обекти.

аксиома идентификации

а) предикатът е истинен само за един единствен обект

б) контекстът определя еднозначно един единствен обект

в) съчетание от “дейктические показатели и дескриптивные термы” определя еднозначно един единствен обект

три способа за “принцип идентификации”

1. Това е тъждествено на изказването на Фреге: “каждое референтное выражение должно иметь смысл”.

2. Значението е първично по отношение на референцията.

ПИ подчертава връзката между определена референция и способността на говорещия да осъществи идентифициращата дескрипция върху обекта-референт.

 

 

 

II. Видове референтни изражения.

 

- собствени имена

- сложни именни изрази в ед. ч.

- местоимения

- титули (премиер-министър)

Коментар: Критика на едно възхождащото към Ръсел делението на думите по типове (част от него е предложението на Сърл) извършва Добрин Спасов в “Символна логика”: Няма изведен и формулиран класификационен принцип; то е по-скоро изброяване и описание, а не подредба.

 

 

III. Условия за осъществяването на референцията.

 

1. Разделяме референциите на два типа:

а) напълно завършена - взима се под внимание възприемането на референцията от слушателя и условието е той да възприеме идентификацията (отъждествяването).

б) успешна - слушателят не може да идентифицира (отъждестви) еднозначно референцията (! - тя все пак е референция).

Основният проблем: Какви условия са необходими, за да може референцията да постигне целите си? Как думите идентифицират за слушащия неща?

Необходим е процес от две условия:

а) аксиомата за съществуване

а1) трябва да има най-малко един обект

а2) трябва да има не повече от един обект

б) аксиомата за тъждеството - дескриптора идентифицира един обект в рамките на контекста. Идентфициращи дескрипиции:

б1) указателна презентация - посочване.

б2) единична дескрипция - върху уникален обект.

б3) указателно-дескриптивна идентификация - съчетание

Изводи:

Намерението да се идентифицира единичен обект (следствие от а2) и способността да се осъществи това (следствие от б) са тъждествени! Мога ли да подразбирам конкретен предмет независимо от дескрипцията или друга възможна форма за идентфикация? Не. Намерението да се осъществи референция ни връща към идентификацията с посредством дескрипцията.

Необходимото условие за намерението да се осъществи референцията e способността да се даде идентификационна дескрипция на обекта. (изпълнението на (а2) и способността да се удовлетвори (б) съвпадат)

Коментар: Терминът идентификация се употребява в текста на Сърл и като отъждествяване и като разпознаване в зависимост от контекста.

 

 

IV. Следствия от принципа на идентификация

 

1. Ако говорещият осъществява референция към обект, то той го идентифицира (или е способен при изискване да го идентифицира)

2. Изразът-референция трябва да съдържа:

а) дескриптиви отнасящи се единствено до този обект; б) да посочи обекта; в) и двете;

г) или да може да се замени с друг израз при изискване (принцип на идентификацията)

3. Референцията се осъществява благодарение на значението. Изразът-референция съобщава на слушащия истинна пропозиция, факт.

4. Има разлика между смисъла на референтния израз (1) и съобщаваната пропозиция (2). “Онзи човек” (1, или смисъла) е различно от “Онзи човек до прозореца, вдясно от...” (2, или информацията).

5. Собствените имена не са особен клас, на който значението се приравнява към обекта. При употребата, ако изразите не съобщават дескриптивно съдържание, то не може да се установи връзка с обекта.

6. Фактите, които трябва да се знаят, за да се осъществи референцията не са факти за обекта-референт. Иначе ще става дума за факти, които се отнасят към някакъв независим от тях идентифициран обект. В основата на нашите представи за предметите е съждението за тяхното съществуване и единичност. Фактите не се отнасяткъм обекта - обектите не могат да бъдат обозначени независимо от фактите. Да имаш понятие за даден предмет означава да знаеш единичното екзистенциално съждение, тоест някакъв вид факт.

Коментар: Интересно е, че думата понятие много добре изразява състоянието, което Сърл описва. Тя има най-малко две значения, които могат да се групират така:

а) термин

б) представа за... (срв. с последното изречение: “Да имаш понятие за...”)

 

7. ($ х) (f x) може да се прочете и като “предикат f свойствен по крайней мере одному объекту”, а не традиционно “някакъв обект притежава свойството f”.

8. Всяко референтно изказване може да бъде заменено от екзистенциално, притежаващо същото условие за истинност. Това не означава, че между тях няма разлика, а само, че обстоятелствата, при които е истинно първото са тъждествени с обстоятелствата, при които е истинно второто (екзистенциалното) изказване.

 

V. Правила на референцията

Анализ на пропозиционалния акт. Правила-условия:

1. Нормално изговаряне и възприемане на R

2. R е част от T

3. Произнасяйки Т се осъществява илокутивен акт

4. За Х. Или R съдържа идентифицираща дескрипция, или S може да допълни идентифициращата дескрипция.

5. S има намерение да идентифицира Х за H, посредством R.

6. S разчита, че Н ще схване намерението му да идентифицира Х (което се дължи на знание за С, и за правилата на употреба на референтни изрази)

7. Трябва да се изпълнят последователно всички условия от 1 до 6.

 

 

 

www.vidinsky.com