Критика на чистото желание Алинка Жупанчич е член на Института по философия (Любляна) и главен редактор на психоаналитичното и хуманитарно списание "Проблеми". Като обща философска ориентация тя принадлежи към словенско-лаканианската школа, а книгата е част от това философско установяване. Предпоставките на Алинка Жупанчич: Първо, тя смята, че етиката по природа е ексцесивна (5 с.) и второ, Реалното не е волеви субект, за да се случва върху нашата пасивност (238 с.). Така теорията за морала и Реалното се срещат при а) бягството от словото (дискурса) на господаря и б) бягството от "(пост)модерната" етика, която свежда етическия кръгозор до "живота ми". Това са и границите на "етиката на Реалното". За да изгради своята впечатляваща фабула, Жупанчич условно разиграва две истории; първата история поглъща втората - и като съдържание (в книга), и като съдържание (на книга). 1. Те - двамата. В началото е срещата на Имануел Кант и Жак Лакан около идеята за "мотива": "истинския мотив [echte Triebfeder] на чистия практически разум" (Критика на практическия разум, 1974: 133 с.) и от друга страна Лакановия "обект малко а" (objet petit a), който е мотив за желанието. Забележка: Срещата на двете гледища обаче може да се проблематизира. Текстът от Кант, който поддържа тезата на Жупанчич, е даден само наполовина. Изречението продължава с това, че мотивът е "нищо друго освен самия чист морален закон" (КПР, 133 с.). Това веднага тривиализира (дори замества) идеята за мотива и го отдалечава от Лакановия "обект малко а". Жупанчич обединява двамата около етиката като концептуализация на излишъка, на волевия излишък (volitional surplus, 17 с.). Но това е само метафора на Кантовото гледище, който разделя морално и легално, но не представя морала като излишество спрямо легалното. Това се вижда дори и от пространния анализ на самата Жупанчич, върху крайно интригуваща и смущаваща дискусия между Бенжамен Констан и Имануел Кант, засягаща между другото и разделението "морално" - "легално" (43-53 с.). Важна част от книгата е връзката между Кантовата концепция за трансцендентална илюзия и Лакановото понятие "le semblant" (64-67 с.). Връзката преминава в анализ на "трансценденталното единство на аперцепцията" и тематизира "трансценденталната илюзия" и илюзията въобще. Много съществено е и сравнението на Кант и Лакан по въпроса за "Другия, който ме гледа". Лакановото гледище е илюстрирано с "огледалото", където Другият е свидетел и където именно се изгражда образът на един Аз-Идеал. Забележка: Алинка Жупанчич обаче не споменава, че разсъжденията на Кант за "Другия, който ме гледа" съществуват само в първото издание на Критиката (вж. Критика на чистия разум, 1967: 404 с.). 2. Те - останалите. Втората история от книгата е "литературна" и в нея последователно са разгледани "Дон Жуан" (на Молиер), "Опасни връзки", "Едип цар" (с акцент върху мотива "ослепяване"), "Антигона"... Анализът е успял да съчетае лекотата и сериозността в един подход - нещо трудно постижимо и изключително рядко. Тъй като хоризонтът на книгата се разбира от кръгозора й (началните предпоставки), може да се каже: Жупанчич се уповава на факта, че сърцето на етиката е "Реалното", но не просто невъзможното реално (Лакан) или Събитието (Бадиу) (235 с.), а самото Реално, което е безкрайно и е ексцес на крайното (249 с.) Може би в това е нейната най-голяма сила, ала практическите последствия от тази "етика" донякъде остават загадка. Това го казвам не като недостатък, а като възможност. Обобщение: Всъщност Кант и Лакан се срещат няколко пъти в тази книга, но по същия начин както и в заглавието остават разделени от запетайка и подредени в едно изброяване. Това се случва и в самия анализ - тяхната среща е много често среща на отделни понятия и не достига до идеята за "Ла-кан(т)". Васил Видински Редактор на рубриката доц. д-р Миглена Николчина

Хетерология Alenka Zupancic Ethics of the Real: Kant, Lacan Verso, Wo Es War, 2000