начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

 

[публикации]

 

 

Университетът: празното говорене

 


[публикация във в-к "Литературен вестник"]
19. 12. 2001
Васил Видински


Единственото, което трябва да бъде казано е: Университетът една година по-късно е същият както две години по-рано.

 

І. Защо е същият? - Защото в тази Уредба няма достатъчно воля. Служителите в него сякаш нямат нито наглед, нито представа за самия Университет. Как е същият? - В него няма мотив, желание, надежда и цел на промяната, но ясно присъства инертността, досадата и хаоса. Докога ще е същият? - Университетът сякаш няма да се промени.
Това е всичко, което може да бъде повторено една година по-късно.

 

ІІ. Въпреки поканата на Бойко Пенчев, нямах никакво желание да пиша тази бележка по три причини (ще ги изложа тук, защото те не бяха изведени като експлицитни твърдения в статията [*.pdf] от 8 декември 2000 г.):
1. Твърде безинтересна е темата за Университета: обсъжданията около него засега не пораждат нищо освен една фатическа (а не фактическа) социална дейност. Ако въобще се говори за Университета, то е, за да се овладее това високо интелектуално място, от което е престижно и суетно да говориш за Университета. С други думи: целта на говоренето е самото говорене - една метапозиция на уюта и безотговорността. Именно защото от говорещите нищо не зависи.
2. Всъщност Университетът не усеща необходимост от промяна.
3. Всичко написано до тук е изричано хиляди пъти - и то до такава степен е тривиализирано, че вече не означава нищо: не препраща към никакво значение; към никакъв референт; направо няма смисъл. Това празно говорене обижда и евентуалния Университет, и евентуалната академичност.
Подозирам, че тези 3 причини могат да бъдат сведени до следното: или е твърде рано за промяна в Университета, или е страшно късно и всички изменения ще бъдат принудителни, а говоренето - постфактум.

 

ІІІ. Искам да добавя и още две впечатления. Първото е, че инерцията за промяна е много по-силна от волята за промяна. А това се нарича накратко "самотек". Второто е едно почти неразрешимо противоречие - докато Университетът не прояви себеотрицание, той не може да се утвърди.

 

 

 

www.vidinsky.com