начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване --публикации -- проекти -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2009 - 2010

година

 

Време, пространство и движение (ХVІІ век)

 

спецкурс към специалност "Философия", редовно обучение

СУ "Св. Климент Охридски"

 

Семинарът се провежда

всяка сряда от 17.00 до 19.00 часа

333 аудитория

----------- Занятие І:
1. Тематична част

- Обсъждане на цялостния проект;
- Съдържание и цели на курса [pdf, 200 kb];

2. Организационна част

- Идея за съвместни работни групи;
- Възможност за предоставяне на преводите и начини на редактиране;

3. Преводи

На семинара ще бъдат обсъждани все още непубликувани преводи. Някои от тях ще бъдат предоставени в съкратена форма с оглед на конкретните разглеждани теми и съобразяване с нивото на трудност. Текстовете ще са достъпни в електронен формат.

 

 Тип

 Година

 Автор(и)

 Произведение

 Оригинално заглавие

 Език

 Превод

 ко

 1649

 Рене Декарт
 Хенри Мор

 Кореспонденция

 -

 лат

 ХТ

 р

 1685 (?)

 Исак Нютон

 "За тежестта и равновесието на флуидите"

 "De gravitatione et aequipondio fluidorum"

 лат

 ВТ/ХТ

 р

 1688

 Кристиян Хюйгенс

 Откъси и фрагменти "Въпросът за съществуването и възприемаемостта на "абсолютното движение""

 "Question de l'existence et de la perceptibilité du "mouvement absolu""
 [заглавие на редактора]

 лат / фр

 ВТ/ХТ

 ро

 1689/90 

 Готфрид Лайбниц

 "Теореми 19, 20, 21" от Динамика за способността и законите на телесната природа

 "Propositio 19, 20, 21" от Dynamica de Potentia et Legibus Naturae Corporeae

 лат

 ХТ

 р

 1692/93

 Исак Нютон

 "Време и място"

 "Tempus et Locus"

 лат

 ХТ

 ко

 1694

 Кристиян Хюйгенс
 Готфрид Лайбниц

 Кореспонденция

 -

 фр.

 ВТ

 п

 1695

 Готфрид Лайбниц

 Есе за Динамиката

 Specimen Dynamicum

 лат

 ХТ

 п

 1715/16

 Готфрид Лайбниц
 Самуел Кларк

 Известната епистоларна дискусия между Лайбниц и Кларк

 A Collection of Papers, Which passed between the late Learned Mr. Leibnitz, and Dr. Clarke, In the Years 1715 and 1716

 фр / англ

 ОК/СС

 по

 1726

 Исак Нютон

 "Обща схолия" от Математически принципи на природната философия

 "Scholium Generale" от Philosophiæ Naturalis Principia Mathematica

 лат

 ХТ

 по

 1730

 Исак Нютон

 "Въпрос 28, 30, 31" от Оптика

 "Query 28, 30, 31" от Opticks

 англ

 ОК


Легенда
: к - кореспонденция; р - ръкописно произведение; п - печатно издание; ко - преведен е откъс от кореспонденция;  ро - преведен е откъс от ръкопис; по - преведен е откъс от печатно издание; ОК - Огнян Касабов; СС - Сергей Стефанов; ВТ - Велислава Тодорова; ХТ - Христо Тодоров;

 

План на лекциите и семинарите

І. Въведение в проблема

ТЕМА 1. Време, пространство и движение през ХVІІ век. → Въвеждане в историческия контекст.
ТЕМА 2. Съвременната тридялба на абсолютно и относително (субстантивен-релационен; абсолютен-релативен; фиксиран-динамичен). → Въвеждане в съвременните критически понятия.
ТЕМА 3. Ролята на Галилео Галилей и ‘принципът на относителността в тесен смисъл’. → Въвеждане в конкретния проблем за движението.

ІІ. Рене Декарт (дървото на Декарт)

ТЕМА 4. Радикалният релационизъм на Декарт: неговите основи и бъдещите научни последствия.
ТЕМА 5. Разликата между кинематика и динамика, реципрочното движение и примерът с лодката в писмото до Мор (1649).

ІІІ. Исак Нютон (ведрото на Нютон)

ТЕМА 6. Краят на картезианската физика чрез радикалната критика на Исак Нютон.
ТЕМА 7. Дискусия върху ръкописа „За гравитацията” (1685?), разглеждане на „Схолия към дефинициите” (от Математически принципи, 1687) и др. Ролята на експериментите и прочутият опит с ведрото.

ІV.  Кристиян Хюйгенс (часовникът на Хюйгенс)

ТЕМА 8. Проблематичната интерпретация на Хюйгенс в негови ръкописи (1688?) и съвременните интерпретации върху нея. Дали Хюйгенс е единственият физик през ХVІІ век, който осъзнава парадоксалността на движението?

V. Готфрид Лайбниц (монадата на Лайбниц)

ТЕМА 9. Кореспонденцията на Лайбниц и Кларк (1715-1716). Конфликтът между релационизъм и абсолютизъм в неговата най-ясна форма. Връзката с метафизиката на Лайбниц.

VІ. Заключение
----------- Занятие ІІ:

І. Въведение в проблема

Основни въпроси за времето, пространството и движението

Метафизически въпрос: Какво са времето, пространство и движението? – Онтология
Физически въпрос: Кои понятия за време, пространство и движение са най-подходящи? - Епистемология
Когнитивен въпрос: Как придобиваме знанието си за времето, пространството и движението? – Гносеология

ТЕМА 1: Време, пространство и движение през ХVІІ и началото на ХVІІІ век. → Въвеждане в историческия контекст.

1. Относителността:

- 'традиционен релационизъм' – Рене Декарт, Готфрид Лайбниц, Кристиян Хюйгенс...
- 'релативизъм' – Ернст Мах, Алберт Айнщайн...
- 'съвременен релационизъм' – Джулиън Барбър...

2. Революциите:

Липса на емпирични свидетелства по време на конкретната научна революция:
- Инерцията;
- Хелиоцентризма;
- Безкрайността на Вселената;

3. Природата на движението с оглед на трите революции

А. Природата на движението, ХVІІ век. * Телата – стремеж или инерция?
Б. Силите на движението, ХVІІ век. * Планетите – геоцентризъм или хелиоцентризъм?
В. Пътят на движението, ХVІІ век. * Вселената – крайна или безкрайна Вселена?

----------- Занятие ІІІ:
Въвеждане на понятията „скорост” и „ускорение”

Как може едновременно да мислим съществуването на относителна скорост и абсолютно ускорение…
Как може да се обясни появата на два различни светогледа и техните производни науки: Кинематика и Динамика

Два фундаментални въпроса

1. Какво е общото между трите революции, които представихме по-нагоре: А. законът за инерцията (разглеждане на изолираното тяло), Б. децентрирането на пространството (краят на геоцентризма и разглеждане на планетите в система) и В. безкрайната Вселена (границата на света)?
- Общото е разбирането за движението като централна тема при обяснението на Време и Пространство.

2. Каква е разликата между Абсолютно и Относително по отношение на понятието „движение” (след като вече сме уточнили неговата природа)?
- Разликата е подобна на отношението между Динамика и Кинематика (сравни с разликата между скорост и ускорение). Обсъждане на „относителната скорост” и „абсолютното ускорение”;

ТЕМА 2: Съвременната тридялба на абсолютно и относително (субстантивен-релационен; абсолютен-релативен; фиксиран-динамичен). → Въвеждане в съвременните критически понятия

Абсолютното и относителното могат да бъдат разглеждани поне по три различни начина, които се използват в съвременната критическа и теоретична литература.

 

Тема

 

АБСОЛЮТНО срещу ОТНОСИТЕЛНО

Съкращение

{С|Р}

{А|Р}

{Ф|Д}

Име

Субстантивен – Релационен

Абсолютен – Релативен

Фиксиран – Динамичен

Тип

Онтологичен статус на {П}, {В}

Епистемологичен статус на елементите

Статусът на взаимодействие между нива

Категория

Качество

Количество

Отношение

Същност

Съществуват независими {П}, {В}, в които се намират физическите обекти.

Има само пространствено-времевите отношения между физически обекти.

Те могат или ‘да се редуцират до…’ или ‘да се дефинират чрез…’ други отношения;

Абсолютен елемент е този, който е добре изчислим (определен), независимо от отправна (координатна) система.

Релативен елемент е този, който се изчислява (определя) спрямо отправна (координатна) система.

 

Има абсолютна геометрична структура, която е непроменлива.

Тя въздейства на физическите обекти, но не търпи въздействие.

Каузална абсолютност.

Геометричната структура е променлива и динамична.

Тя въздейства и търпи въздействие.

Каузален динамизъм.

----------- Занятие ІV:

ТЕМА 3: Ролята на Галилео Галилей и ‘принципът на относителността в тесен смисъл’. → Въвеждане в конкретния проблем за движението.

Галилеевата относителност и инерцията

Принцип на относителността при Галилей: Равномерното движение и покоят на една затворена система са неразличими в рамките на системата. Тъй като няма кратка формулировка при Галилей, може да се ползва началният пример със стоките пренасяни в кораб (Диалог за двете главни системи на света, Ден втори);
- Уточнение 1: Наричан още „класически принцип на относителността”, „принцип на инвариантността”, „Галилеева относителност” или дори „морска относителност”;
- Уточнение 2: Най-известният и цитиран вариант е с каютата на кораба и летящите вътре мухи, пеперуди, плуващата рибка и т.н., при който се заключава: „…не ще забележите ни най-малко изменение, нито ще можете да разберете […] дали корабът се движи или стои неподвижен.”

Основата на конфликта между релационизъм и абсолютизъм

Кое е по-добро описание за Слънчевата система: законът за инерцията (кинематика) или силите между планетите (динамика)?
Как двете неща са съвместими?

Кинематика и Динамика

- Наличието на хармония обяснява Слънчевата система. Традиционно разбиране.
- Наличието на инерция (+ 7 правила за сблъсък и законът за запазване на количеството движение) обяснява Слънчевата система. Декартово разбиране.
- Наличието на сили обяснява Слънчевата система. Нютоново разбиране.

ІІ. Рене Декарт (дървото на Декарт)

ТЕМА 4: Радикалният релационизъм на Декарт: неговите основи и бъдещите научни последствия.

Работа с текст: Начала на философията, ІІ част, параграфи 25 и 29.
Ключови изрази и понятия: движението е пренасяне, съседство с тела, непосредствен допир, разглеждаме като намиращи се в покой, движението е реципрочно…

ТЕМА 5: Разликата между кинематика и динамика, реципрочното движение и примерът с лодката в писмото до Мор (1649).

Работа с текст: Писмата между Рене Декарт и Хенри Мор.
Три примера: 1. Примерът с кулата и вятъра (Мор); 2. Примерът с отдалечаващия се човек (Мор); 3. Контрапримерът с лодката (Декарт);
Въпрос: Кое е реципрочно – разстоянието (т.е. отдалечаването), движението или силата?

--------------- Занятие V:

Работа с текст: Продължение на обсъждането върху писмата между Рене Декарт и Хенри Мор.
Три примера: Продължение на обсъждането върху следните три примера, с акцент върху предложението на Декарт: 1. Примерът с кулата и вятъра (Мор); 2. Примерът с отдалечаващия се човек (Мор); 3. Контрапримерът с лодката (Декарт);

1. Видове движения при Рене Декарт

Това е работна и непълна таблица, която представя в съкратен вид общото изложение на кинематиката и динамиката (!) при Рене Декарт. Макар че динамиката не е почти застъпена, именно нейната картезианска интерпретация очертава отликите спрямо Нютон и Лайбниц.

 

Съкращение

{Г-м}

{Г-т}

{О}

{Д}

{И}

{В}

Описание

Геометрично движение
(спрямо места)

Геометрично движение
(спрямо тела)

Общоприето движение

Действително движение

Изолирано движение

Движение във всеобщност

Същност

Движението е непрекъснато преместване

Движението е спрямо произволно избрани тела

Движението е действие

Движението е спрямо съседните тела

Движението е реципрочно

Движението е безкрайно натрупване на движения

Произведение

Светът…

Начала…

Начала…

Начала…

Начала…

Начала…

Дефиниция

„Това движение кара телата да преминават от едно място на друго и последователно да заемат всички пространства, намиращи се между тези две места.” (Декарт 1978, 32)

- няма дефиниция -

„… за да определим неговото положение, ние трябва да посочим няколко други тела…” – Нач ІІ, 13

„…[движението] е действието, посредством което едно тяло преминава от едно място на друго.” – Нач ІІ, 24

„…[движението] е пренасяне на една част на материята или на едно тяло от съседство с тела, с които има непосредствен допир и които разглеждаме като намиращи се в покой, в съседство с някои други тела.” – Нач ІІ, 25

„пренасянето е взаимно и ние не бихме могли да си представим, че тялото АВ [Фиг. 02] е пренесено от съседство с тялото CD, без да мислим също, че тялото CD е пренесено от съседство с тялото АВ и че също толкова действие е необходимо за едното, колкото и за другото” – Нач ІІ, 29

„…в едно и също тяло може да има много различни движения ” – Нач ІІ, 31

Нагласа

Анти-релационизъм

Краен релативизъм

Анти-релационизъм

Релационизъм

Краен релационизъм на реципрочността

Релационизъм на съвкупността

Проблеми или критика към самата концепция

„…‘място’ и ‘пространство’ не означават нищо, което наистина да се различава от самото тяло” (Декарт 1978, 32)

„…както едно и също нещо в едно и също време променя и не променя мястото си, по същия начин можем да кажем, че в едно и също време то се движи и не се движи” (Декарт 1978, 32)

може да „не чувстваме никакво действие в себе си”, но да се преместваме заедно с движещия се кораб (Декарт 1978, 32)

отправна система от тела, които само разглеждаме като намиращи се в покой;

EFGH не може да се движи едновременно в противоположни посоки;

измерването би продължило до безкрайност


2. Проблемни места в примера с лодката и трудността в удържането на „динамиката”

А. Защо се говори за сили? Или: дали става дума за кинематика или динамика в примера?
Б. Защо се говори за реципрочност на силите? Или: в какъв смисъл силите са реципрочни?
В. Защо се говори за равенство на силите? Или: необходимо ли е силите на хората да са равни, за да е валиден примера?

Какви алтернативни примери могат да бъдат дадени, които разясняват ситуацията:
- Лодката и брега се отдалечават взаимно, без да се интересуваме от причината (към А);
- Двамата бутат в противоположни посоки (към Б);
- Само един човек бута лодката, другият просто си седи в нея (към В);

----------- Занятие VІ:

ІІІ. Исак Нютон (ведрото на Нютон)

ТЕМА 6: Краят на картезианската физика чрез радикалната критика на Исак Нютон.

Работа с текст: Разглеждане на първите 10 страници от „За тежестта и равновесието на флуидите” на Исак Нютон.

1. Двата подхода на Нютон

Математически подход чрез извеждане от абстрактни принципи, който е изложен в леми, теореми и следствия;
Физически подход (природна философия) чрез опитно изясняване, който е изложен в схолии;

2. Дефинициите на Нютон

- Защо няма определения на „количество”, „траене” и „пространство”?
- Как дефинициите се надграждат една друга?
- Това дали са определения на думи или са определения на същности?

3. Движението при Рене Декарт през погледа на Нютон

Нютон твърди: при Декарт има само два типа движение: философско движение {ФД} и движение, разбрано в обичайния смисъл {ОД}.
Ако систематизираме нютоновата интерпретация, то тогава излиза, че картезианските 6 движения се групират в две линии (изключваме {Г-т}, така че остават реално 5):
ФД включва {Д}, {И}…
ОД включва {О}, {В} (тук би трябвало да влезе и {Г-м}…

 

NB: Тук има смесване между теоретичен модел и реални методологически проблеми при изчислението на реалността. Финалната концепцията {Д} на Рене Декарт е средищна точка между две неизчислими състояния {И} и {В}. В такъв смисъл неизчислимите състояния (които са реални) не бива да се слагат в същия регистър като теоретичния изчислим модел {Д}, който се предлага за удобство и чието приближение е единствено възможното в картезианския светоглед.
А. Това не може да спаси несъстоятелността (при динамичните модели) на Декарт или концепцията за вихрите;
Б. Разграничението между теория, методи и понятия помага, за прецизирането на философията и науката; и е част от историко-философското развитие;

4. Критиката на Исак Нютон срещу Рене Декарт

----------- Занятие VІІ:

ТЕМА 7. Системата на Нютон

Работа с текст: Дискусия върху ръкописа „За гравитацията” (1685?), „Обща схолия” (от Математически принципи, 1687), „Време и място” (1692-93) и др.
Ролята на експериментите и прочутият опит с ведрото. Обяснение на експеримента и ролята на абсолютното движение (време) и абсолютното пространство.

----------- Занятие VІІІ:

Продължение на работата с текстовете: „За гравитацията” (1685?), „Обща схолия” (от Математически принципи, 1687), „Време и място” (1692-93) и др.
Обобщение върху системата на Исак Нютон.

Времето

Финална дискусия върху проблема за времето.
Какво означава инерциален часовник?
Как разбираме абсолютното време?
Защо се различават абсолютно пространство и абсолютно време и защо времето е физически по-обоснованото понятие във физиката на Исак Нютон.

Афекциите

Кои неща наричаме афекции?
Проблемът за sensorium Dei.

----------- Занятие ІХ:

ІV.  Кристиян Хюйгенс (часовникът на Хюйгенс)

ТЕМА 8. Проблематичната интерпретация на Хюйгенс в негови ръкописи и съвременните интерпретации върху нея.

Работа с текст: Откъси и фрагменти от "Въпросът за съществуването и възприемаемостта на абсолютното движение" (1688?)
Дали Хюйгенс е единственият физик през ХVІІ век, който осъзнава парадоксалността на движението?
„Всяко движение и всеки покой на телата са относителни. Без отношението на телата едно спрямо друго не може да се каже и не може да се разбере, че нещо се движи или е в покой”

„Часовникът” на Хюйгенс

Как праволинейното движение може да преминава във въртеливо? Експериментът на Хюйгенс с двете топки и железния прът. Всъщност на този принцип се изграждат част от часовниците – праволинейни движения, които преминават в кръгови.
Анализ на примера и изводът на Хюйгенс: движението не е качество в телата.

----------- Занятие Х:

Работа с текст: Откъси и фрагменти от "Въпросът за съществуването и възприемаемостта на абсолютното движение" (1688?) + Сава Петров – Методология на субстратния подход (Петров 1980).
Начален откъс за обсъждане: „Десубстанциализирането на механичната материя във физиката стимулира феноменологичността в методологията, в частност емпиризма – позитивистичен и всякакъв друг” – Петров 1980, 126.

Субстрати и функции

Обсъждане на субстратността и функционалността според Сава Петров и според Howard Stein (Stein 1977).
Историята на философията и различните етапи в развитието на научната методология: субстратът като неудържимо (през ХVІІІ век) качествено понятие и функцията като основно количествено понятие (след ХІХ век).

Предшественици на ОТО

Общата теория на относителността {ОТО} има „предшественици”. Представяне на ръкописите от Хюйгенс през именно тази перспектива, вж. (Stein 1977).

Историята на науката

Историята на науката и историята на философията като разминаването между идеи и понятия.

 

----------- Занятие ХІ:

V. Готфрид Лайбниц (монадата на Лайбниц)

ТЕМА 9. Кореспонденцията на Лайбниц и Кларк (1715-1716).

Работа с текст: Кореспонденцията между Лайбниц и Кларк. Първото писмо на Лайбниц и първият отговор на Кларк.
Конфликтът между релационизъм и абсолютизъм в неговата най-ясна форма. Връзката с метафизиката (монадите) на Лайбниц.
1. Метафизически и математически принципи срещу материализма.
2. Проблемът за намесата на Бог. Метафорите за часовникаря и за царя.

----------- Занятие ХІІ:

Работа с текст: Кореспонденцията между Лайбниц и Кларк. Второто писмо на Лайбниц и вторият отговор на Кларк + откъси от следващите писма.
1. Проблемът за сенсориума.
2. Продължение върху метафизическите и математическите принципи.
3. Продължение върху Бог като светова и извън-светова интелигенция.

Допълнение: Как се отнася философията към науката (І част)

1. Разделеност или свързаност?

А. Философията спрямо науката – извън, напълно различна; [тази част няма да бъде разглеждана в курса]
Б. Философията спрямо науката – към, възможност за съотнасяне; [оттук нататък курсът ще се концентрира върху тази предпоставка]
б1. "Традиционен" рационален подход (влияние на математиката и логиката); Философията е самодостатъчна.
б2. "Съвременен" експериментален подход (влияние на приложната математика и физиката). Философията е само критичен наблюдател на понятията и методите.

2. Типове свързаност

Не е ли философията просто още един съставен елемент в тялото на частните науки? (Sklar 1992, 3).
Примери за намеси на философията (продължение от 1-б2):
Б2-1. Граница на каузалната методология. Пример: Големият взрив и първоначалната сингулярност;
Б2-2. Понятийна революция. Пример: едновременността в Специалната теория на относителността {СТО};
Б2-3. Гносеологична критика: Пример: въпросът за познанието в Общата теория на относителността {ОТО} и квантовата механика;

----------- Занятие ХІІІ:

VІ. Заключение

Допълнение: Как се отнася философията към науката (ІІ част)

3. Взаимодействие

Философията и физиката не са разделени, но не са и свързани само през проблемите за понятията и методите.

Работна дефиниция: Философията е мислене на основанията или тяхната липса.

Обяснение на ключовите понятия:
А. Основание (проблемът за кризата и кризисните точки: оголването)
Б. Взаимодействие (флуидността и „екологичният” подход)

 

NB: За по-добро запознаване със съвременните разбирания върху проблемите на пространството и времето и отношението между философия и физика, вж.: Sklar 1974; Friedman 1983; Earman 1989.

 

 

 

-----------

 

Съкратена допълнителна библиография (извън предоставените електронни материали):

Декарт, Рене (1978) - Избрани философски произведения, преводач Магдалена Шишкова, Донка Меламед, Ева Глишева и Атанас Драгиев, поредица "Философско наследство"; София: Наука и изкуство, 1978, 735 с.
Петров, Сава (1980) - Методология на субстратния подход; София: Наука и изкуство, 1980, 292 с.

 

Earman, John (1989) - World Enough and Space-Time. Absolute versus Relational Theories of Space and Time; Cambridge/Massachusetts: A Bradford Book, The MIT Press, 1989, 233 с.
Friedman, Michael (1983) - Foundations of space-time theories : relativistic physics and philosophy of science; Princeton: Princeton University Press, 1983, xvi-385 с.
Sklar, Lawrence (1974) - Space, Time and Spacetime; Berkeley: University of Califronia Press, 1974, xii-423 с.
——— (1992) - Philosophy of Physics, поредица "Dimensions of Philosophy", под общата редакция на Norman Daniels и Keith Lehrer; Boulder: Westview Press, 1992, 256 с.
Stein, Howard (1977) - Some philosophical prehistory of General Relativity; във Foundations of space-time theories, редактор John Earman, Clark Glymour и John Stachel, поредица "Minnesota studies in the Philosophy of Science", под общата редакция на Herbert Feigl и Grover Maxwell, том VIII; Minneapolis (Minnesota): University of Minnesota Press, 1977, с. 3-49

 

 

 

 

 

www.vidinsky.com