начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване -- проекти -- публикации -- документация -- блог-

 

 

[преподаване]

 

 

 

І. Правила за цитиране и библиография

 

Има различни начини за позоваване, когато сте използвали определен текст/изображение/разговор/запис. Ако не сте наясно, запознайте се с тази кратка статия. За по-подробно и аргументирано описание, вижте БДС. Тук представям само най-основните неща.

 

 

 

1. Общи правила

 

Основното положение е, че има разлика между библиография (списъкът с произведенията в края на изложението) и цитиране (позовавания в самия текст или в бележка под линия). И двата елемента са задължителни.

 

А. Библиографията в края е пълно описание на всяка от книгите или статиите, които сте използвали.

- Задължителни елементи при библиографско описание на книга са: автор, заглавие, град, издателство, година, брой страници (посочва се общият брой страници, например: 256 с.);

- Задължителни елементи при библиографско описание на статия са: автор, заглавие, име на списанието, година, брой на списанието, страници (посочва се от коя до коя страница е конкретната статия, например: с. 47-59).

 

Б. Цитирането е съкратен запис (в бележка под линия) на библиографското описание. В повечето случаи при цитиране е достатъчно да посочите само автор и година (или автор и заглавие) и, разбира се, винаги посочвате и конкретната страница откъдето цитирате.

 

 

 

2. Оформление. Печатни материали.

Оформлението е допълнителен, но много съществен елемент. Най-важното при него е консистентността - трябва да имате едно и също оформление през цялото време. Ето няколко примера:

 

Библиографско описание на книга. Всеки от следните варианти е добър - те са идентични. На първо място е посочен вариантът APA, после е  MLA (без отбелязани страници) и накрая един междинен стил:

Цитиране на книга. Отново първо е APA, после  MLA и накрая междинен стил:

 

 

3. Оформление. Интернет материали.

Библиографско описание. Важна разлика от печатните материали е, че тук добавят две неща: doi (или пък пълен интернет адрес) + дата на достъп. Много съществена промяна през последните години е, че се налага нов стандарт - doi (digital object identifier). Повечето сериозни съвременни статии имат подобен идентификационен номер (по-старите нямат). Ако знаете номера, дори можете да откриете публикацията. Предлагам няколко статии, единствено последната използва doi:

Цитиране. Тъй като при цитиране на материали от интернет не винаги може да се посочи страница, тук това изискване отпада. Всеки от тези варианти е допустим:

 

 

4. Финални подсказки

 

Стандартите за оформление са стотици, обикновено разминаващи се; а понякога има сложни казуси с описанието на някоя книга или статия и трябва да помислите самостоятелно. Най-важното е да се придържате към следните две идеи.

 

а. В библиографското описание трябва да бъдете максимално информативни, за да може читателят да се ориентира не само коя книга или статия сте използвали, но дали тя е качествена. Поради тази причина добрият стандарт изисква да се посочват - редактори, поредици, преводачи, общият брой томове и т.н. Тук ключовата дума е описание на качество.

 

б. При цитирането трябва да бъдете максимално стегнати и ясни, не прекалявайте с повтарящата се информация и с еднотипните бележки под линия. Тук ключовата дума е разпознаваемост.

 

Можете да използвате софтуер, за да не губите време в техническа работа. А и така ще бъдете сигурни, че всичко е в един и същи стил. Нещо повече: програмите отличават първото от следващите цитирания; правят разлика между цитат под линия и цитат в текста; имат готови десетки стилове от известни научни списания, сред които можете да избирате... т.е. всякакви важни и полезни неща.

 

Последно: библиографското описание и цитирането не са само формални изисквания, всъщност това е образователна и научна грамотност.

 

 

 

 

 

 

 

 

ІІ. Изисквания към бъдещите дипломанти (бакалавърска степен)

 

Тъй като няма официално разписани изисквания около процеса по дипломиране при бакалаврите, то указанията по-надолу се отнасят единствено и само за студентите, на които ще бъда научен ръководител. Всичко, което следва (с изключение на институционалната процедура), не може по никакъв начин да се смята за всеобщо или формално установено правило.

 

Единствената обща препоръка към всички студенти е тази, че би било доста хитро ако се запознаят с книгата на Умберто Еко - "Как се пише дипломна работа" (начален откъс).

 

 

1. Мотивация и езици

Въпреки че дипломирането е стандартна процедура, а дипломната работа е просто документ, аз очаквам сериозна мотивация от страна на студента, тъй като единствено в този случай може да има смислен изследователски процес.

Задължително е владеенето поне на един западен език; желателно е владеенето на два чужди езика.

 

2. Срокове

Дипломантът трябва да започне работа минимум 7-8 месеца преди защитата. Това означава ноември месец за дипломиращите се през лятото и май месец за дипломиращите се през зимата. Добре е да се свържете с мен още преди това.

 

3. Обща насока - Тема - Заглавие

Още от самото начало трябва да е ясна общата насока (проблем, автор, въпрос...), в рамките на първия месец темата трябва да се конкретизира, за да може впоследствие да се избере и адекватно заглавие: тези три етапа са най-важната рамка.

Формулирането на тема е основно отговорност на дипломанта; но е по-ефективно изборът да е вследствие на:

- съвместна дискусия;

- обсъждане на трудностите около водещия проблем/автор/въпрос;

- проблематизиране на интересите и възможностите на дипломанта, както и на познанията и възможностите на научния ръководител;

- достъпната литература, езиковото ниво;

и т.н.

 

4. Рамката на работния процес

- Проект. В началото е добре да се представят 2-3 страници проект, върху който ще се проведе първото обсъждане.

- Библиография. Дипломантът трябва да издири и състави библиография, за което ще съдействам и аз.

- Писане. По време на самото писане, ще се обсъждат конкретни проблеми и въпроси, но работата на дипломанта е самостоятелна.

- Молба. След избора на заглавието, дипломантът трябва да подаде първоначална молба до Катедрата; в нея се посочва точната формулировка и научния ръководител, които трябва да бъдат одобрени. В края на процеса се подава втора молба, която е за конкретното допускане до самата защита и е знак за завършената работа.

- Предаване. Дипломната работа трябва да се предаде минимум 2 седмици преди защитата (тя е публична и се провежда обикновено в първия понеделник на месец юли).

- Защита. Ще съдействам при подготовката за самата защита, тъй като за нея има официални и ясни изисквания, които трябва да се знаят и спазват.

 

5. Обем

Очакваният обем на дипломната работа е около 50-60 страници (стандартната страница съдържа около 1800 знака). Естествено, обемът зависи изключително много от избора на тема, достъпната литература и от стила на изложение на дипломанта.

 

6. Библиография и оформление
Дипломантът трябва да е вече запознат с изискванията за цитиране, работата с първични и вторични текстове и оформянето на библиографията. Както и да може да ползва текстообработващи програми (например Word), но не просто като пишеща машина.

Оформление на самата дипломна работа:

- размер на страницата A4, портрет;

- бели полета 2.8 см - отгоре, отдолу, отляво и отдясно (или 2,54 см отгоре и отдолу, 3,17 см отляво и отдясно).

- шрифт Times New Roman (или аналогичен), размер 12;

- разредка между редовете 1,5;

 

 

Дипломанти (бакалавърски и магистърски изследвания)

2008-09 - Зорница Радева - Сетивност, езиковост и съмнение: употреби в контекста на Декартовата идея за механистична физика;

2009-10 - Нина Бахнева - Проблемът за времето при Имануел Кант. Предпоставки, формиране и развитие на възгледа за времето като условие на сетивността;

2010-11 - Красимира Криворова - Възможните светове в модалната философия на Лайбниц (проблемът за съвъзможността);

2011-12 - Николета Николова - Етическият антирационализъм на Дейвид Хюм;

2011-12 - Катерина Парзулова - Философия и наука: мисловни експерименти през XVII век;

2012-13 - Кристин Иванова - Понятието Бог при Хегел;

2012-13 - Лидия Кондова - Лайбниц и Кантовата критическа философия - съизмеримост и несъизмеримост на понятията за монада и ноумен;

2015-16 - Вяра Конакчиева - Символът и човекът във философията на Ернст Касирер;

2015-16 - Станимир Стоянов - Жил Дельоз и съвременното визуално изкуство от края на XX и началото на XXI век (проблемът за тялото в съвременното визуално изкуство);

2016-17 - Емануела Янева (магистърска теза в „Изкуства и съвременност (ХХ-ХХІ век)“) - Концепцията за „края на изкуството“: критически прочит;

2016-17 - Рая Раева - Отношението между изкуство и техника през понятието за постдигитално;

2016-17 - Савина Петкова - Филмите на Йоргос Лантимос и въпросът за мястото на индивида в йерархията на политическото според Джорджо Агамбен;

2016-17 - Валентин Спасов - Понятието „хибридност“ при Бруно Латур и визуалното изкуство от XX и XXI век;

2016-17 - Борис Николов - Онтологическите теории за безкрайността: Гьодел, Дельоз и Бадиу;

 

 

 

 

 

 

 

 

ІІІ. Начин за връзка и приемно време

 

Ако имате въпроси във връзка с учебния процес, или във връзка с лекциите/семинарите, или върху някакъв научноизследователски проблем, то можете да използвате следните варианти:

 

* Пишете ми на университетския имейл или пък на vidinsky@gmail.com. Моля, направете го грамотно и на кирилица.

 

* В някои случаи мога да бъда открит на служебния телефон: 02/9308-344.

 

* А във всички случаи мога да бъда открит на пощенския адрес на Софийския университет - София-1504, бул. "Цар Освободител" 15, Философски факултет, катедра "История на философията" (за Васил Видински).

 

* Приемното ми време е всяка сряда, от 17:00 до 19:00 часа, 52 кабинет (СУ, Ректорат, южно крило, 3 етаж). Срещите се провеждат единствено след предварителна уговорка по имейл.

 

 

 

 

СУ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

www.vidinsky.com