[преподаване]

2006 - 2007

година

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

Сряда, 4-ти блок

І група - 07.00-09.00 часа (333 кабинет)

ІІ група - 09.00-11.00 часа (505 кабинет)

ІІІ група - 11.00-13.00 часа (333 кабинет)

Увод

1. Какво е новото в "Новото време"; (Корет и Шьондорф 2001: 15-25)

1.1. Промяна в единството на монархията, църквата и съсловното феодално общество. Промяна в обществото.

1.2. Науката и географията. Промяна в елита.

2. Мястото на философията в Новото време

2.1. Научната кореспонденция, научните списания и академиите.

2.2. Университетите и частните учени

Науката през Новото време:

История на математиката (1975) - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХIХ век; том II; под ред. на А. П. Юшкевич; пр. Владимир Сотиров; София : Наука и изкуство, 1975, с. 7-25
Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 18-20

Кун (1996) - Структурата на научните революции; пр. Иванка Томова; София : ИК "Петър Берон", с. 137-143

Петков (2001) - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век); II прераб. и доп. изд.; София : Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.

Поликаров (1996) - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София : Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, с. 152-155

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

основни произведения

1. Instauratio

Основният (недовършен) труд на Бейкън е Instauratio Magna (Великото възстановяване).

1.1. Какво означава Instauratio? (RSCR 2003: 143)

А. Като основна идея е възстановяване на човешката власт над Природата; При Падението човек губи не само своята невинност, но и господството си над Природата, вж. Works, ІІ, 52.

Б. Патос към новото (с цел политически и епистемологични цели);

В. Използва и архитектурното значение на понятието - "строителство";

-- Коментар върху превода:

Спорно е дали "instauratio" трябва да се превежда като "обновяване". По-точно е "възстановяване" или ако се държи на идеята за "ново" - "подновяване" ("instauratio" е преведено като "renewal" в едно от съвременните издания на Нов Органон - поредица "Cambridge Texts in the History of Philosophy").

1.2. [Ум - Неща]: "...ако може да се възстанови по някакъв начин напълно или поне да се доведе до по-добро състояние това общение между ума и нещата..." (Бейкън 1968: 7)

2. Географията като метафора

2.1. Полето... [Как може да се опише напълно едно поле? С неограничени действия и с ограничени действия].

2.2. Какво е правено дотук според Бейкън? "лутане, вечно колебание и въртене в кръг" (Бейкън 1968: 9)

2.3. Самият Бейкън се сравнява с Колумб и неговото епично пътуване (CCB 1996: 26) виж Нов Органон, част І, аф. 92 (OFB XI: 151). Както и се смята за вестител (bucinator - herald). Втори път се появява Колумб в The Advancement of Learning (OFB IV: 29), (Works III, 291), (Bacon 1996: 145).

Интересен е и илюстративният, повтарящият се мотив с "Колоните на Херкулес" (пролива Гибралтар) и надписът NON PLUS ULTRA [вж. кориците на Instauratio Magna (1620) и превода от 1640 на De Augmentis Scientarium (корицата е на William Marshal)]

3. Границите на човека - АФ1

АФ1: Човек "не знае и не може да постигне повече" (Антология, 1985: 33) [Проблеми за границата на епистемологичното поле]

3.1. Възможно ли е "Великото обновяване (възстановяване)" да започва с ограничение? [Причини. Функция]

3.2. Преодоляване на ограничението с инструменти.

4. Инструментите - АФ2

АФ2: "резултати се постигат чрез интструменти и помощни средства" (Антология 1985: 33)

4.1. Помощните средства - за ума и за ръката

4.2. Казусът "умножаване на инструментите" - multiplicationem instrumentorum (ІІ, аф 44) (Бейкън 1968: 272)

4.3. Важните открития според Бейкън (Панова 1974: 9)
- книгопечатане
- барут
- компас

5. Знанието е сила - АФ3

АФ3: "Човешкото знание и сила съвпадат" (Антология 1985: 33) От слуга, човек може да стане владетел на Природата.

5.1. Знанието като проект.

-- Lacunae: За разлика от средновековните и ренесансовите енциклопедии, Бейкън не се занимава с каталогизация на съществуващото знание, а напротив - посочва липсите. Това е енциклопедия на пукнатините на нашето знание, които трябва да бъдат запълнени. В De Augmentis Scientiarum - [De Dignitate & Augmentis Scientiarum Libri IX], (1623), Бейкън завършва книгата със списък на всички области където той е забелязал пропуски и недостатъци, добавяйки свои предложения за нови научни области: Novus Orbis Scientiarum sive Desiderata (Bacon 1996: 581). Същото е и в Preparative towards a Natural and Experimental History (ІІІ част от Нов Органон (1620), в оригинал: Parasceve ad Historiam Naturalem et Experimentalem), където накрая има списък с видове "частни природни Истроии" (Works, IV, 265-271).

5.2. Изследването и утопията като проекти.

5.3. Знанието като кумулативно натрупване. Разлики и прилики с предходната идея за знание.

5.4. Цялостност и системност на знанието.

-- Подялба на знанието в The Advancement of Learning (OFB IV: 62). Подобна е подялбата и в De Augmentis Scientiarum, глава ІІ (Works IV, 293):

А. История (памет);

Б. Поезия (въображение);

В. Философия (разум); Философията се занимава с три обекта: Бог, Природа и Човек. Но основата на тези три клона е Philosophia Prima (universal science) - тя се занимава с общите аксиоми, валидни в няколко науки едновременно (CCB 1996: 54).

6. Идолите

Системата на Идолите е предшественик на класификацията на идеологиите. Каква е функцията им? вж. (Панова 1974: 11-13)
А. Idola Tribus - [племе] род - вроден
Б. Idola Specus - [пещера] индивида - вроден
В. Idola Fori - [пазар] общество (език) - придобит; [Идеята за количествена, а не качествена разлика] вж. идеята, че "Думите имат степен на неправилност и погрешност"

Г. Idola Theatri - [театър] традиция - придобит

7. Понятията и нещата

7.1. Многообразието на света и неговата променливост срещу еднообразието и статичността на понятията (аф. 14-16). [Задължително ли понятията са думи?]

7.2. Уподобяването (аф. 45) и абстракцията (аф. 51) като природа на ума. Проблемите, които уподобяването и абстракцията създават.

7.3. Изходът на Бейкън: взаимодействието (общуването) между неща и понятия. Идеята за диалог. Какъв трябва да бъде новият метод?

8. Индукцията

8.1. Проблемът за индукцията (аф 95, 103, 104, 105, 117).

8.2. Отношението емпиризъм-индукция; срв. с (Панова, 1974: 18), (Корет и Шьондорф 2001: 65).

8.3. "Методът на Бейкън" и "индукцията" [Мястото на индукцията и дедукцията в метода на Бейкън. Индукцията на Бейкън и методът на Бейкън - отношение]

8.4. Заключението на индуктивния проблем: Мравките, Паяците и Пчелите. Средният път [Франсис Бейкън като теоретик на индукцията, но не и като индуктивист. Разликата.] [За хипотетично-индуктивния метод на Бейкън, вж. Peter Urbach - Francis Bacon's Philosophy of Science, 1987 и (Vickers, 1992: 507, 509)]

Забележка: той не принадлежи към Британския емпиризъм, както се твърди през ХІХ век в немскоезичната философия (Хегел) (RSCR 2003: 140).

9. Критиката на Бейкън

9.1. Съвременната ситуация: "Постройка без основа" (Бейкън 1968: 8)
А. Съмнението - "толкова големите съмнения в това, което е вече утвърдено" (Бейкън 1968: 12)
Б. Отричането - "да отрече напълно всички обикновени теории и понятия и така очистения и безпристрастен разум отново да насочи към отделното" (аф 97) (Бейкън, 1968: 116)

9.2. Основните проблематични положения и техните последствия (аф 69)

А. Впечатленията на сетивата са погрешни.

Б. Понятията се извеждат лошо от сетивните впечатления.

В. Индукцията, която просто изброява е лоша.

Г. Дедукцията, която нагажда средните аксиоми към общите аксиоми е вредна.

[Последствията от 4 степени]

10. Допълнителни сведения

-- "Разсъждението почти прекъсва със зрението". [Отношението сетива - разум]

-- Човек "трябва да смята подозрително всичко онова, което най-много привлича и очарова неговия ум", [Антология, 1985: 41] [Следствия от афоризъм 58. Аналогия с любовта и научните предразсъдъци. Проблемът за съмнението]

Източници:

6.1. Съчинения:

Works (1857-1874) - The works of Francis Bacon, 14 тома (от VIII до XIV вкл. под името Letters and Life of Francis Bacon, including all his Occasional Works, под редакцията само на James Spedding); под редакцията на James Spedding, Robert Leslie Ellis, Douglas Denon Heath; London: Longman, 1857-1859 (І-VІІ), 1861-1874 (VІІІ-ХІV)

OFB (1996-…) - The Oxford Francis Bacon, под основната редакция на Graham Rees и Lisa Jardine, 15 тома, Oxford : Oxford University Press, 1996-…

6.2. Произведения на български:

Антология (1985) - Антология - Европейска философия ХVII - ХIХ век; част I [учебно помагало, второ преработено издание]; съст. Елена Панова, Иван Стефанов, Сълза Петканова, Людмила Генева; София : "Наука и изкуство", 1985, с. 33-50

Бейкън (1968) - Нов органон; поредица "Философско наследство"; пр. М. Ст. Марков; София : "Наука и изкуство", 1968, 378 с.

Бейкън (1982) - Опити; поредица "Философско наследство"; пр. Руси Русев; София : "Наука и изкуство", 1982, 232 с.

6.3. Критика и отделни произведения:

Бънков (1968) - "Нов органон" на Франсис Бейкън; във "Нов органон"; поредица "Философско наследство"; пр. М. Ст. Марков; София : "Наука и изкуство", 1968, с. 333-375

Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 63-66

Панова (1974) - Основни проблеми във философията от Бейкън до Маркс; II прераб. и доп. изд. (I изд. - 1968); София : Наука и изкуство, 1974, с. 9-18

Цонева (1982) - Бейкън - раздвоеният; във "Опити"; поредица "Философско наследство"; пр. Руси Русев; София : "Наука и изкуство", 1982, с. 7-44

Bacon (1996) - Selections, под редакцията на Brian Vickers, поредица "The Oxford Authors"; Oxford : Oxford University Press, 1996, 814 с.

CCB (1996) - Cambridge Companion to Bacon; под редакцията на Markku Peltonen; поредица "Cambridge Companions to Philosophy"; Cambridge : Cambridge University Press, 1996, xv-372 с.

RSCR (2003) - The Renaissance and 17th Century Rationalism, [І-во издание 1993], поредица "Routledge History of Philosophy", том IV; под редакцията на G. H. R. Parkinson; London: Routledge; 2003, 480 с.

Urbach (1982) - Francis Bacon as a Precursor to Popper; във British Journal for the Philosophy of Science, том 33, № 2, 1982, 113-132 с.

Vickers (1968) - Francis Bacon and the Renaissance Prose; Cambridge : Cambridge University Press; 1968, xi-315 с. [включва богата систематизирана библиография - с. 307-313]

Vickers (1992) - Francis Bacon and the Progress of Knowledge; във Journal of the History of Ideas, том 53, № 3, 1992, 495-518 с.

Интернет:

http://www.sirbacon.org/

http://www.luminarium.org/sevenlit/bacon/index.html

http://plato.stanford.edu/entries/francis-bacon/

Томас Хобс

(1588 - 1679)

основни произведения

1. Системата

-- Corpus-Тяло (De Corpore)

-- Homo-Човек (Human Nature, Leviathan I, De Homine)

-- Civis-Политическо тяло (De corpore politico, De Cive, Leviathan II-IV)

Повече за системата - (CCH 1996: 62), (OL І, xc).

2. Естественият разум

Методът и естественият разум. "Естественият разум е вроден на човека" (Хобс 1980: 45).

3. Философията

-- "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46)

3.1. Идеята в дефиницията - отношението "причина <-> следствие".

3.2. Разликата между разбирането на следствията по дадени причини и разбирането на причините по дадени следствия.

4. Разсъждението

"Под разсъждение обаче аз разбирам изчисляване" (Хобс 1980: 46) (Хобс 1970: 44-45) [Функцията на изчислението и изчислимостта].

4.1. Случаят с приближаващия се човек [Проблемът с отдалечаващия се познат обект - идеята за "кадри". Необходимото изключване на паметта]

-- Липсата на памет и наличието на последователност. Разлика между представа и памет - и връзката с това, че човек разсъждава без думи "Ние обикновено разсъждаваме без думи" (Хобс 1980: 47) [Срв. с налагането на кадрите един върху друг]. Вж. случая с триъгълника (Хобс 1980: 103).

-- Противоречия и решения на проблема [Варианти за решаване на примера с отдалечаващия се човек]

4.2. "Мисленето на разсъдъка няма самостоятелна функция, надхвърляща сетивното възприятие" (Корет и Шьондорф 2001: 67) [Дискусия върху твърдението]

4.3. Влиянието на математиката.

-- Чак на 40 години Хобс се запознава с "Елементи" на Евклид (проявява интерес към природните науки и техния метод) и чак на 50 години започва да развива собствена философия (RSCR 2003: 237). Това става след пребиваването му в Париж. Геометрията за него става идеал за цялото демонстративно знание (CCH 1996: 87), защото синтетичният геометричен метод е демонстративен без да се опира на хипотетична причина, както е в природните науки (CCH 1996: 93-94).

5. Методът

5.1. Методът е най-краткият път за осъществяване на философията.

-- Наука за причините "to dioti" (защо-то, ‘the because’), за разлика от науката за "to hoti" (за какво, що, ‘the that’) (Хобс 1980: 93). Това са изрази широко разпространени в схоластиката.

5.2. Хобс поддържа традиционното гледище, че има два метода - аналитичен, синтетичен.

Синтетичен - от причината към резултатите;

Аналитичен - от резултатите към причината; (EW I, 312)

Забележка: "Методът за изследването на общите понятия на нещата е чисто аналитичен" (Хобс 1980: 96).

-- Двата метода заедно повтарят определението за философия (EW I, 3) и "analytic method functions as a preface to synthesis" (CCH 1996: 93). Интересното е, че синтетичният метод в природните науки има за основа хипотетична причина (за разлика от геометрията). Сравни и с твърдението "natural scientist must reason ex hypothesi" (CCH 1996: 88). Така се оформя разликата между метода и практиката в геометрията и метода и практиката в природните науки. Защото може да има няколко обяснения на един и същи природен феномен (CCH 1996: 91).

-- Важно условие за функционирането на метода е, че "Причината на цялото се състои от причината на частите" (Хобс 1980: 94).

Забележка: не физически части (конкретен предмет), а категориални части (общата идея за предмета) (Хобс 1980: 94).

5.3. Методът на геометрите (Хобс 1980: 111). "Правилен е единствено методът на математиката и природните науки" и според Хобс всичко дължим на геометрията (Корет и Шьондорф 2001: 67)

-- Доказателството принципно е силогизъм (Хобс 1980: 108), вж. разликите с Декарт (който търси метода извън силогизма) (RSCR 2003: 107-108; 183-184) и близостта с Гасенди (RSCR 2003: 247). Дали доказателството в случая е в ролята на метод?

6. Език, имена и знаци

6.1. Науката трябва да започне със създаване на научен език (CCH 1996: 96). В някакъв смисъл цялата научна работа е работа с езика (CCH 1996: 99), (EW, III, 35).

6.2. Дефиницията за знаците: "...сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." (Хобс 1980: 54) вж. и гл. ІІ, т. 4

Защо философията се нуждае от знаците? "Без такова помощно средство всичко, което човекът е добил чрез умозаключението, мигновено се изплъзва и може отново да бъде добито само с нов труд" (Хобс, 1980: 54). Втората идея е тази за кумулативност: благодарение на знаците "науката може да се разрасне благополучно" (Хобс 1980: 54). В такъв смисъл може да се предложат два типа "знаци":

А. отбелязване - "за нас"

Б. означаване - "за другите" (EW III, 30)

6.3. Хобс казва за имената: "Името е произволно приложена от нас дума като знак" (Хобс 1980: 55) и "Считам произхода на имената произволен" (Хобс 1980: 56)

-- Хобс е чист номиналист - няма общи понятия за същности.

-- Сетивността и имената: "Няма ни едно понятие в човешкия ум, което да не е било породено първоначално - изцяло или частично - от органите на усещането" (Хобс 1970: 15).

7. Светът, времето и пространство

7.1. Предмет на философията са телата. Всичко, което съществува е "тяло". Ако съществува Бог, Бог също е "тяло" - (Хънекс 1998: 47)

7.2. Втора част от De Corpore започва с "privatione" (OL І, 81), (EW І, 91). Светът е унищожен. Това, което остава е паметта и въображението (CCH 1996: 66). Ние не получаваме знание за субекта на мисленето, а истината за структурата и съдържанието на нашите предствави. В такъв смисъл времето и пространството са въображаеми - "space is the image or phantasm of a body" (CCH 1996: 66), "Time therefore is a phantasm, but a phantasm of motion" (tempus esse phantasma motus) (OL І, 84), (EW І, 94-95).

7.3. Миналото. [Дали светът е само в миналото?]

8. Левиатан

А. Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага (Хобс 1970: 132).

Б. При такова недоверие един към друг - трябват предварителни мерки (Хобс 1970: 133).

В. Съперничество (грабеж), недоверие (безопасност), желание за слава (име) (Хобс 1970: 134). Война на всеки срещу всички.

Г. Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението.

Някои от естествените закони:

І-ви и основен естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" (Хобс 1970: 139).

-- Същността на естественото право - "трябва да се защитаваме с всички възможни средства".

ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).

-- "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." (Хобс 1970: 143).

ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" (Хобс 1970: 154).

...

Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан... [Дискусия]

Библиография:

6.1. Съчинения:

EW (1839-45) - The English Works of Thomas Hobbes of Malmesbury; [второ препечатване Aalen, Germany : Scientia Verlag, 1966] под редакцията на Sir William Molesworth; 11 тома, London : Joannem Bohn, 1839-45

OL (1839-45) - Thomae Hobbes Malmesburiensis Opera Philosophica Quae Latine Scripsit Omnia in Unum Corpus Nunc Primum Collecta; [второ препечатване Aalen, Germany : Scientia Verlag, 1966] под редакцията на Sir William Molesworth; 5 тома, London : Joannem Bohn, 1839-45

Clarendon (1983-...) - Clarendon Edition of the Works of Thomas Hobbes; в 26 тома, под редакцията на Howard Warrender; Oxford : Oxford University Press, 1983-... (в рамките на това издание са публикувани и писмата на Хобс: The Correspondence of Thomas Hobbes, в 2 тома, The Clarendon Edition of the Works of Thomas Hobbes, том VІ-VІІ, под редакцията на Noel Malcolm, Oxford : Oxford University Press, 1994)

6.2. Произведения на български:

Хобс (1980) - За тялото - Основи на философията, част І; поредица "Философско наследство"; пр. Марко Марков; София : "Наука и изкуство", 1980, 244 с.

Хобс (1970) - Левиатан; поредица "Философско наследство"; пр. Руси Русев; София : "Наука и изкуство", 1970, 846 с.

6.3. Критика и отделни произведения:

Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 66-69

Хънекс (1998) - Хронологични и тематични диаграми на философските системи; пр. Мария Димитрова, Александър Гънгов; София : Нов човек, 1998, vi, 56 с. + 24 диаграми

Bunce (2003) - Thomas Hobbes’ relationship with Frances Bacon - an introduction, във Hobbes Studies, том XVI, 2003, с. 41-83

CCH (1996) - Cambridge Companion to Hobbes; под редакцията на Tom Sorell; поредица "Cambridge Companions to Philosophy"; Cambridge : Cambridge University Press, 1996, xii-404 с.

Leviathan (2003) - Leviathan: Critical edition, 2 тома (І том - Introduction, 271 с., ІІ том - Leviathan, x-567 с.), под редакцията на Karl Schuhmann и G.A.J. Rogers, Bristol : Thoemmes Continuum, 2003

Raylor (2001) - Hobbes, Payne, and A Short Tract on First Principles, във The Historical Journal, том 44, № 1, 2001, с. 29-58

RSCR (2003) - The Renaissance and 17th Century Rationalism, [І-во издание 1993], поредица Routledge History of Philosophy [том 4]; под редакцията на G. H. R. Parkinson; London : Routledge; 2003, 480 с.

Zagorin (1993) - Hobbes's Early Philosophical Development; във Journal of the History of Ideas, том 54, №3, юли 1993, с. 505-518

Интернет:

http://www.thomas-hobbes.com/

http://books.mirror.org/gb.hobbes.html

http://www.iep.utm.edu/h/hobmoral.htm

Рене Декарт

(1596 - 1650)

основни произведения

Предговор към френското издание на "Начала на философията"

Анализ на предговора и разделянето му на въпроси:

1. Философията

-- Какво представлява философията? (Декарт 1978: 459)

-- Какво е да се философства? (Декарт 1978: 459)

-- Какви са условията за началата на философията? (Декарт 1978: 460)

2. Ползата и "вредата" от философията

-- Каква е ползата от философията? (Декарт 1978: 460) [Коментар върху трите причини]

-- Кои са степените на мъдростта преди Декарт? (Декарт 1978: 461) [Разлики с идолите на Бейкън]

-- Каква е историята на философията до Декарт (двата основни спора от Античността насам)? (Декарт 1978: 462)

3. Дървото на познанието

-- Как да открием началата на философията? (Декарт 1978: 465)

-- Кои са началата на философията? (Декарт 1978: 465-466) [Дискусия за скептиците и за методологическия скептицизъм при Декарт]

-- Как да получим истинни знания след установяване на началата? (Декарт 1978: 468) [Коментар върху морала, логиката (ръководене на разума) и дървото]

4. Декартовата философия

-- Как да се чете "Начала на философията"? (Декарт 1978: 466-467)

-- Каква е историята на Декартовата философия? (Декарт 1978: 469)

-- Какви са конкретните плодове от "Начала на философията"? (Декарт 1978: 471) [Коментар върху удоволствието, правилното разсъждение, изчезването на спорове и пораждането на нови истини]

І.

Разсъждение за метода за правилно ръководене на разума и за търсене на истината в науките

(1637)

Разсъждение..., I гл.

1. Разумът: "...искам да вярвам, че у всеки той е налице изцяло, и да следвам по този въпрос общото мнение на философите, за повече или по-малко може да се говори само по отношение на акциденциите, но не и по отношение на формите или природите на индивидите от един и същи вид." (Декарт 1978: 248)

2. Стилът: Животът като картина. [Въпросът за стила и как стилът на Декарт се отнася към философията на Декарт] Съчинението има тези характеристики: история, приказка (Comme une fable), разказ, откровеност... (Декарт 1978: 249)

3. Светът и Аз: "книгата на света" и "себе си" (Декарт 1978: 253)

Разсъждение..., II гл.

-- Започване на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" (Декарт 1978: 257)

-- Разлика между правила и метод на Декарт. Какъв е методът на Рене Декарт?

А. Метод на представяне (изложение). Той е по правило дедуктивен (синтетичен). Изложението в книгите на Декарт е дедуктивно.

Забележка: В най-общ план Рене Декарт е част от анти-дедуктивното течение, противопоставящо се Аристотел. През ХVІІ век дедукцията се замества от идеята за "хипотеза"; а през ХVІІІ и ХІХ век - от индукцията (RSCR 2003: 194).

Б. Метод на откриване. Хипотезата. Интуицията. (вж. примера с дъгата).

Забележка: В писмо от 22 февруари 1638 до Ватие (AT i: 559), той казва, че най-добре е илюстриран неговият метод в примера с дъгата. Този пример е поместен в VІІІ част на "Метеорология" (AT vi: 325-345); в началото на частта той подчертава, че това е изключително добра илюстрация за това как с метода може да се придобива ново знание (AT vi: 325). В гореспоменатото писмо до Ватие той ясно разграничава методът на изследване (vn ordre pour chercher) от начина на изложение (expliquer) (AT i: 559).

Забележка: Единствената връзка на Метода на представяне (в Начала на философията) спрямо Метода на откриване (например Геометрия, Метеорология) е това, че дедуктивното изложение показва къде са пропуските и несистематичността и къде трябва да търсим откритията. Това не е заявено никъде от Декарт и по-скоро е твърдение на Лайбниц, но въпреки това изложението на Декарт го предполага (RSCR 2003: 189).

В. Метод на изчистване от лъжливото знание. Методическият скептицизъм. В тази връзка е и идеята за започването на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" (1637) (Декарт 1978: 257); "веднъж в живота си [...] да се отърся от всички мнения" "да започна всичко от самите основи" (1641) - (Декарт 1978: 321)

Г. Методика на изследването. Декарт предлага и 4-ри правила в Разсъждение за метода, гл. ІІ:

1. Само несъмнените, ясни и отчетливи неща; (анализ)

2. Разделяй трудностите; (анализ)
3. От най-простите към най-сложните; (синтез)

4. Пълни изброявания и общи прегледи; (синтез)

Разсъждение..., IV гл.

Първото начало на философията: "аз мисля, следователно аз съществувам [je pense, donc je suis]" (Декарт 1978: 270) Разликата между "мисля, следователно съществувам" и методологическото съмнение. [Дискусия върху методологията и началата - разликата между двете]

Странични коментари:

1. Житейската криза на Рене Декарт. Колежът и войната.

2. Търсенето, странстването, пътят.

3. Бягството от традицията. Търсенето: а) в себе си; б) в света;

4. Излизането и завръщането във философията.

5. Съмнението е (вид) мислене; Мисленето е (вид) съществуване.

6. Mathesis universalis и изоставянето на идеята за обща наука.

ІІ.

Размишления върху първата философия. Възражения и отговори

(1641)

І. Първо размишление
-- Проблемът за съня: Двойките: "здрав - луд" и "реалност - сън" Дори и да сънуваме, ние използваме цветове и форми в съня си - значи ли, че те са реални?
-- Злият гений: "две и три ще прави винаги пет и квадратът никога не ще има повече от четири страни" (Декарт 1978: 324), но може Бог да е направил да се мамя всеки път в това (Декарт 1978: 324) - злият гений ("употребил цялото си умение, за да ме мами")

ІІ. Второ размишление

Различните твърдения за съществуване:

- "аз без съмнение съм съществувал, щом съм бил убеден в нещо или дори щом само съм мислил нещо" (Декарт 1978: 328)
- "но ако той ме лъже, не може да има никакво съмнение, че аз съществувам" (Декарт 1978: 328)
- "Аз съм, аз съществувам [Ego sum, ego existo] е необходимо истинно всеки път, когато го произнасям или го схващам в ума си." (Декарт 1978: 328)

- "Защото, ако от това, че аз виждам восъка, аз заключавам, че той е или че съществува, то от факта, че го виждам, още по-очевидно следва, че самият аз съм, или че съществувам." (Декарт 1978: 335)

Мислещото нещо:
Изразът "нещо, което мисли" (Декарт 1978: 330, 331, 337, 346, 354), "аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум" (Декарт 1978: 330)

За прехода от "мисля, следователно съществувам" към "мислещо нещо"; [Res cogitans - Дискусия]

ІІІ. Трето размишление
Характеристиката за ясно и отчетливо:

"В това първо познание не намирам нищо друго освен едно ясно и отчетливо възприятие на онова, което познавам. [...] И следователно струва ми се, че вече съм в състояние да установя като общо правило, че всички неща, които схващаме пределно ясно и отчетливо са истинни." (Декарт 1978: 337)

Основанието за съществуване на Бог:

"в безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция" (Декарт 1978: 347) [Дискусия]

"Идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции." [Дискусия]

ІV. Четвърто размишление

Отношението воля-разсъдък. [Дискусия]

-- За връзката на двойката воля-разсъдък с истинността на познанието и първото начало на философията.

-- Свободният избор.

Критики към Cogito ergo sum:

Три типа критики:

1. Непълен силогизъм с изпусната предпоставка: 'всички мислещи неща съществуват'. (Stone 1993: 462), (Hintikka 1962), (вж. Втори възражения и отговори)

2. Неизчистени предразсъдъци: синтаксис и семантика, какво е съществуване, какво е мисъл... (вж. Фридрих Ницше "Отвъд доброто и злото")

3. Защо "аз": Оправдано ли е "аз"? (вж. Бертранд Ръсел - "История на философията": Декарт никъде не доказва нито, че мислите се нуждаят от мислител, нито дали трябва да се вярва на това положение, освен в граматически смисъл.)

-- Проблемът за Хамлет и Ego cogito, ergo sum [Дискусия];

ІІІ.

Начала на философията

(1644)

Основни моменти в книгата:

Нач І, 7 - Аз мисля, следователно аз съществувам [ego cogito, ergo sum]

Нач І, 8 - Двете субстанции

Нач І, 14 - За съществуването на Бога

Нач І, 26 - Проблемът за безкрайността

Нач ІІ, 13 и Нач ІІ, 29 - Движението и относителността

Нач ІІ, 36-39 - Законите на природата

-- Отношението метафизика-физика.

-- Дървото на познанието и конкретното взаимодейстиве между законите на логиката и философията и законите на природата (дефиницията за движение)

Допълнение (основните откъси върху движението и пространството):

А. Теория за относителността на движението - Нач II, 13; Нач II, 28-31 (§ 30 не е преведен); Нач III, 28;

Б. Законите на природата - Нач II, 37; Нач II 39; Нач II, 40; Pr II, 45 (непреведен);

В. Закон за съхранение на количеството движение - Нач II, 36;

Библиография:

6.1. Съчинения:

AT (1996) - Oeuvres de Descartes, (последно коригирано издание - 1996, по Nouvelle еdition, 1964-1976; І изд. - 1877-1913), под редакцията на C. Adam и P. Tannery, 12 тома, Paris : Librairie Philosophique J. Vrin, 1996

6.2. Произведения на български:

Декарт (1978) - Избрани философски произведения; поредица "Философско наследство"; съст. Кирил Дарковски; пр. Магдалена Шишкова, Донка Меламед, Ева Глишева, Атанас Драгиев; София : "Наука и изкуство", 1978, 735 с.

6.3. Критика и отделни произведения:

Дарковски (1970) - Животът и философията на Декарт; във Избрани философски произведения; поредица "Философско наследство"; София : "Наука и изкуство", 1978, с. 7-108

Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 25-41

BPAE (2003) - British Philosophy and the Age of Enlightenment, [І-во издание 1996], поредица Routledge History of Philosophy, том V; под редакцията на Stuart Brown; London : Routledge; 2003, 396 с.

Cottingham (1976) - Descartes' Conversation with Burman. Translated with Introduction and Commentary by John Cottingham, превод и предговор John Cottingham; Oxford : Clarendon Press, 1976, xl-133 с.

Descartes (1980) - Descartes - Philosophy, Mathematics and Physics; поредица "Harvester Readings in the History of Science and Philosophy", том I; редактор Stephen W. Gaukroger; Sussex : The Harvester Press, New Jersey : Barnes & Noble Books, 1980, ix-330 с.

Hintikka (1962) - Cogito, ergo sum: Inference or Performance?, във The Philosophical Review, том 72, № 4 (октомври, 1963), с. 487-496

Hintikka (1963) - Cogito, Ergo Sum as an Inference and a Performance, във The Philosophical Review, том 71, № 1 (януари, 1962), с. 3-32

Slowik (2002)- Cartesian Spacetime. Descartes' Physics and the Relational Theory of Space and Motion; Archives Internationales D`Histoire des Idees (International Archives of the History of Ideas), volume 181; Dordrecht : Kluwer Academic Publishers, 2002, 242 с.

Stone (1993) - Cogito ergo sum, във The Journal of Philosophy, том 90, № 9 (септември, 1993), с. 462-468

Интернет:

http://www.renedescartes.com/

http://www.utm.edu/research/iep/d/descarte.htm

http://www-groups.dcs.st-and.ac.uk/~history/Mathematicians/Descartes.html

Бенедикт Спиноза

(1632 - 1677)

основни произведения

Речник:

Аксиома - прието положение; самоочевиден принцип, който не се доказва;

Теорема - разглеждане, изследване; доказано твърдение;

Лема - допускане; помощно твърдение, което се използва при доказателства на други твърдения.

Етика, доказана по геометричен начин

Част І

1. Началото: "причина на себе си" - "това, чиято същност включва в себе си съществуването". Функцията и същността на "causa sui" [Дискусия - Какво означава от същността на нещо да следва, че то съществува?]

2. Понятието "крайно" - това "което може да бъде ограничено от друго със същата природа". Още тук (и именно тук) се противопоставя тялото на мисълта [Традицията на Декарт и преодоляването на дуализма]

3. Понятието "субстанция" - "това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си" [Дискусия - Какво означава да съществува в себе си?]

3.1. Проблемът “субстанция” и връзката с монизма и пантеизма

4. Понятието "атрибут" - "това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност" [Отношението Разум-Атрибут-Субстанция. Опосредстваното възприемане на субстанцията.]

4.1. Двата познаваеми умозрими и неделими атрибута [Прилики и разлики с Декарт]:

а. мислене (подраздели: разсъдък, воля)

б. протяжност (подраздели: движение, покой)

5. Понятието "модус" - "състоянията на субстанцията" [Значение на тридялбата Субстанция-Атрибут-Модус.]

6. Анализ на Т7 - Към природата на субстанцията принадлежи съществуването.
Тя не може да бъде произведена от нещо друго (Т6 - Една субстанция не може да бъде произведена от друга субстанция), т.е. нищо друго не може да бъде нейна причина... освен самата тя на самата себе си. Т.е. тя по необходимост съществува.

Допълнения: Това, което не е произведено от нещо друго, съществува по необходимост или - това, което има за причина нещо друго е несъществуващо или смъртно...

7. Анализ на Забележката към Т15. Доказателство за материалността на Бога.

Част ІІ

1. Идея.

Опр. 3, част II - Какво е идея? Видове идеи. Понятие (действие) или възприятие (въздействие)?

2. Бог. Идеята за Бога при Спиноза.

2.1. Доказателство за съществуване на Бога. Разглеждане на избрани теореми от част І: 7, 9, 14 и 20 [Какво е онтологичното на онтологическото доказателство?]

2.2. (Т1), част ІІ - "Мисленето е атрибут на Бога, или Бог е мислещо нещо" [Проблеми в следствие от подобно гледище, срв. с Т17-Заб. (I част)]
2.3. (Т2), част ІІ - "Пространството е атрибут на Бога, или Бог е пространствено нещо". Както и Т15, част І - за материалността на Бога. [Основания за пространствеността и материалността на Бога. Обвиненията в атеизъм]
2.4. (Т7-Заб), част ІІ - "Това, изглежда, някои евреи са го виждали като че ли през мъгла именно като твърдят, че бог, разумът на бога и познатите от него неща са едно и също нещо."

3. Отношението между идеите и нещата. Т7, част ІІ - "Редът и свръзката на идеите са същите, както и редът и свръзката на нещата"

Забележка: Л3, част ІІ и Т28, част І - "...и така до безкрайност" [Как така крайните неща имат своите основание в Бога и как имат своите непосредствени причини в други крайни неща?]

4. Опр. 6 - "Под реалност и съвършенство разбирам едно и също нещо" [Онтологическата предпоставка за онтологическото доказателство]

Какво е истинска идея:

Сравни: Акс. 6 (I част) и Опр. 4 (II част) [Противоречие ли е това? Коя е истинската идея - тази, която се съгласува с обекта или тази, която е независима от него? Коментари.]

NB: Вж. Ralph C. S. Walker (Walker, 1985).

Т32, част ІІ - подкрепя Акс. 6 - "Всички идеи, доколкото се отнасят до Бога, са истински. Д о к а з а т е л с т в о. Всички идеи именно, които са в Бога, се съгласуват напълно със своите обекти (според извода към теор. 7 на тази част) и затова (според акс. 6, част І) всички са истински;"

Т30, част І - подкрепя Акс. 6 - "Д о к а з а т е л с т в о. Една истинска идея тряба да се съгласува със своя обект (според акс. 6), т.е. (както е ясно от само себе си) това, което се съдържа обективно в разума, трябва по необходимост да съществува в природата."

Дискусии:

1. Защо произведението се нарича "Етика"?

2. Има ли свобода при Спиноза? [Обсъждане на отношението свобода-причинност-несвобода-необходимост].

3. Отношението между нещата и идеите:

3.1. Jonathan Bennett - Трите етапа при Спиноза според Bennett: а. Паралелизъм; б. Идентичност; в. Светът е едновременно физически и мисловен (има една субстанция - и мислеща, и пространствена) (Bennett, 1981)...
3.2. Margaret D. Wilson - критика на точка № 3 при Bennett. Тя твърди: "модусите не са идентични", следователно няма идентичност между неща и идеи. И освен това няма модуси на самата субстанция (!) (Wilson, 1981).

Библиография:

6.1. Съчинения:

SO (1924) - Spinoza Opera. Im Auftrag der Heidelberger Akademie der Wissenschaften herausgegeben von Carl Gebhardt; в 4 тома (том V - Supplementa - излиза през 1987), под редакцията на Carl Gebhardt; Heidelberg : Carl Winters, 1924

Collected (1985) - The Collected Works of Spinoza; том І, превод и редакция Edwin Curley; Princeton : Princeton University Press, 1985, xx-728 с.

Complete (2002) - Complete Works; под редакцията на Michael L. Morgan, превод Samuel Shirley и др.; Indianapolis : Hackett Publishing Company, 2002, xxiii-968 с.

6.2. Произведения на български:

Спиноза (1981) - Етика; поредица "Философско наследство"; София : "Наука и изкуство", 1981, 330 с.

6.3. Критика и отделни произведения:

Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 47-55

Спиноза (1957) - Избранные произведения, том І, ІІ; под редакцията на В. В. Соколов; Москва : Госполитиздат, 1957, 631 с. / 728 с.

Critical assessments (2001) - Spinoza. Critical assessments; в 4-ри тома, под редакцията на Genevieve Lloyd; London-New York : Routledge, 2001

Parkinson (1964) - Spinoza's Theory of Knowledge; [литографска препечатка по І-вото издание от 1954], Oxford : Clarendon Press, 1964, х-197 с.

The human agent (1968) - The human agent, поредица: Royal Institute of Philosophy Lecture Series, том І (1966-1967); под редакцията на G. N. A. Vesey; London : Macmillan, 1968, viii-248 с.

Walker (1985) - Spinoza and the Coherence Theory of Truth, във Mind, New Series, том 94, № 373, януари 1985, с. 1-18

Интернет:

http://www1.odn.ne.jp/gakuju/kyokai/spkLinks-e.html

http://www.mtsu.edu/~rbombard/RB/spinoza.new.html

http://en.wikipedia.org/wiki/Baruch_Spinoza

Джон Лок

(1632-1704)

основни произведения

Опит върху човешкия разум

(1689)

Въведение

Моята цел е да разгледам произхода, сигурността и обсега на човешкото познание, както и основанията и степените на вярването, мнението и одобрението (256). [...my purpose, to enquire into the original, certainty, and extent of human knowledge; together with the grounds and degrees of belief, opinion, and assent...]. Отношението и разграничението между мнение-знание (to search out the bounds between opinion and knowledge).

Отношението "разум-обекти" и мястото на разбирането (255, 257, 257). Отношението "разум-разум".

Методът на Джон Лок се състои от три стъпки:

- разглеждане на идеите в душата

- познанието за тези идеи

- разглеждане на природата на вярата и мнението

Дълбокомерът (line) на Джон Лок - кръгозор, периметър, аура, обсег, разстояние, хоризонт... Това е знание за нашата собствена сила. Затова първата работа е изследване на собствения ни разум (258). [to take a survey of our own understandings].

Книга първа

Вродените принципи (koinai ennoiai) не съществуват.

Лок прави анализ на всеобщо признатите (от цялото човечество) принципи:

- това, което е, е [Whatsoever is, is]

- едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде [It is impossible for the same thing to be and not to be]

За вродените идеи не трябва да се използва, употребява разума, иначе не би имало разлика между аксиоми и теореми (261).

Процесът за достигане до истини:

- Сетива

- Единични идеи

- Памет / Имена

- Абстрахиране

- Общи имена

Резултат: идеи и думи

Забележка: Лок уточнява, че общите и абстрактните идеи всъщност са по-чужди на нашето първо възприятие, така че не могат да бъдат вродени.

Трите вида качества в телата:

първични (първични) - подобия

сетивни (вторични) - смятани за подобия, но не са

сили (вторични) - не са смятани за подобия и не са

Трите основни понятия – модуси, субстанции, отношения

Книга втора

Идеите и качествата на телата. Разлики.

Телата пораждат идеи в нас чрез тласък (265). Невидимите частици.

Субстанция (ІІ.xxiii): това понятие е продукт на нашите не достатъчно остри сетива (отново граница на познанието) (BPAE 2003: 81).

Проблемът за субстанцията. Преходът от "едно" към "субстрат" към "субстанция" (268).

Идея - “всичко, което е обект за разума, когато човек мисли” (for whatsoever is the object of the understanding when a man thinks).

-- Важен проблем е този за скептицизма. Защото от "the Mind... perceives nothing but its own Ideas." (BPAE 2003: 88), следва, че ние не възприемаме неща, а идеи и нямаме никакво основание да твърдим, че неща има. Ian Tipton предлага следната хипотеза, че въпреки тази реплика ние възприемаме неща. Като гледаме огън ние възприемаме горещината и цвета, това което не можем да възприемем са малките частици, които предизвикват цвета и горещината (BPAE 2003: 88).

Субстанцията като духовна и материална.

Материя и Душа - (ІV.3.6.) - дали материята може да мисли. Бъркли се впечатлява от това (BPAE 2003: 78). Мисленето не е същността на душата и тя не го прави през цялото време. В такъв смисъл тя може и да е материална. И той казва, че няма доказателства за безсмъртието на душата - това е част от границата на човешкото познание.

Проблемът за съзнанието. Човекът като съзнателно същество.

Структура и достоверност на познанието

1. Вътрешен опит (Reflection) – Външен опит (Sensation)

Граници на човешкия разум – граници на човешкото разбиране

2. Достоверността се постига чрез:

а. Интуитивно знание;

б. Демонстративно знание;

в. Сетивно знание;

г. Откровение.

Важни твърдения:

-- Няма такова нещо, което да е в ума и да не е било в сетивата и Всички наши прости идеи са адекватни

-- Субстанцията на душата (Spirit) е непозната за нас (секция 30), (BPAE 2003: 79).

-- "the Mind... perceives nothing but its own Ideas." (BPAE 2003: 80).

-- "We have the Ideas of Matter and Thinking, but possibly shall never be able to know, whether any mere material Being thinks, or no" IV.iii.6

Библиография:

6.1. Съчинения:

C (1976-89) - The correspondence of John Locke; в 8 тома, под редакцията на E. S. De Beer; поредица "The Clarendon edition of the works of John Locke" под общата редакция на Peter H. Nidditch; Oxford : Clarendon, 1976-89

E (1975) - An essay concerning human understanding; редакция, въведение, критически апарат и речник Peter H. Nidditch, поредица "The Clarendon edition of the works of John Locke" под общата редакция на Peter H. Nidditch; Oxford : Clarendon, 1975, liv-867 с.

W (1823) - The works of John Locke. A New Edition, Corrected; в 10 тома, (препечатано от Scientia Verlag Aalen, 1963); London : Thomas Tegg и др., 1823

6.2. Произведения на български:

6.3. Критика и отделни произведения:

CEMP (2002) - A Companion to Early Modern Philosophy, поредица "Blackwell Companions to Philosophy"; под редакцията на Steven Nadler; Oxford: Blackwell Publishers, 2002, 661 с.

Ott (2004) - Locke's Philosophy of Language; Cambridge : Cambridge University Press, 2004, 168 с.

Готфрид Лайбниц

(1646 - 1716)

основни произведения

Монадология

(1714)

Монади

- нямат части (№1);

- нямат протяжност, фигура и деление (№3);

- не могат да загинат или възникнат (вместо това: сътворяване и унищожаване);

- нищо не може да излезе или влезе в монадата, тя няма прозорци...

- прости субстанции;

- трябва да имат качества (№8), за да се различават;

- всяка отделна монада е различна от останалите (№9) и се изменя постоянно (№10), според вътрешен принцип (№11);

- тя е постоянно живо огледало на света (№56);

Перцепция - множество в единството (№14).

Желание - дейност на вътрешния принцип, който предизвиква прехода от една перцепция в друга (№15).

Сегашното състояние е следствие от миналото (№22).

Всяко нещо действа от съвършенство и страда от несъвършенство. При монадата двете са: ясно перцепиране или объркани перцепции (№49).

Монадите се различават по яснота на перцепциите си (№60).

Принципи

- принцип на противоречието (№31); ПП

- принцип на достатъчното основание (№32); ПДО (то трябва да е вън от редиците на безкрайните случайности)

Съответните им истини (№33):

- на разума - ПП

- на факта - ПДО

Бог

- същността включва съществуването - достатъчно е да бъде възможно, за да е действително (№44).

- първоединство и първомонада (№47).

Безкрайно много възможни светове е ПДО (№53): причината за съществуването на най-доброто (№55) и нещата не биха могли да протичат по друг начин (№60). [срв. със Спиноза, Етика, Първа част, теорема № 33. Случаят “Кандид” на Волтер.]

Тяло

Всяко тяло усеща всичко... (№61) (минало, настояще и бъдеще). [Хипократ - симпноя панта]

Всяко живо тяло има едно господстваща ентелехия (№285).

Разликата между човешките и божествените машини е в това, че божествените са машини "и в своите най-малки части чак до безкрайност" (№64) [Дискусия. Фрактали и повтарящите се елементи, №67-68].

Няма хаос и безредие...

Теорията за преформацията (№74) и предустановената хармония (№78).

Основни теми при Лайбниц

Субстанция

Лайбниц се опира на определението за усия (субстанция) на Аристотел и по-точно на характеристиката му за hupokeimenon като крайния субект на предикация.

1. Нито една съвкупност не е "краен субект на предикация".

2. Всички не-органични тела са съвкупности.

3. Така че не-органичното тяло не може да е "краен субект на предикация" (съответно не е субстанция) (RSCR 2003: 386-387).

-- Тази идея е изразена в кореспонденцията с Арно (30 април, 1687) и по-точно: "това, което не е наистина едно същество (un estre), също така не е наистина едно същество (un estre)..." (G, ІІ, 97), (MP 1967: 121). Лайбниц упреква, че досега винаги "едно" и "същество", "цялост" са били взаимнозаменяеми (RSCR 2003: 389).

-- Организмът има предимството да има душа, която го обединява и така той става единен и единство. Докато съвкупността е въпрос на конвенция (в кореспонденцията с Арно).

Вродените идеи

Критиката към Лок [Дискусия].

Разделението способности - идеи.

Едно от доказателствата на Лайбниц за вродеността е изведено от принципа за тъждеството на неразличимите (всяка душа е уникална, както и всяка една от монадите).

Принципи

-- Принцип на тъждеството на неразличимите (principium identitatis indiscernibilium, принцип тождества неразличимых, principle of identity of indiscernibles). Днес това се счита за логически принцип, докато Лайбниц е смятал, че това е отнологически принцип. Логическият принцип гласи, че ако няма метод да се различат две състояние та са едно (и също) състояние - верификационен принцип (RSCR 2003: 403). Много интересен анализ и разделение на този принцип има в The Leibniz-Clarke (1956: xxiii). Това се нарича още закон на Лайбниц.

-- Принцип на непротиворечието (Монадология, параграф 31);

-- Принцип на достатъчното основание ("Le principe de raison suffisante", вж. връзката му с "Ex nihilo nihil fit"), (Монадология, параграф 32). Това е логико-метафизически принцип, вж. (Critical assessments 1994, І: 63). Лайбниц казва, че след поставяне на принципа, първият въпрос който трябва да зададем е: "Защо има нещо, а не нищо?" - "pourquoi il y a plutot quelque chose que rien? [Car le rien est plus simple et plus facile que quelque chose.]" (G, VI, 602). Това е 7 параграф от произведението "Principes de la Nature et de la Grace fondes en Raison" (1714). Вж. за този проблем ("Защо съществува нещо, а не нищо?") в De Rerum Originatione Radicali (1697): "And so, however far back we might go into previous states, we will never find in those states a comlete explanation [ratio] for why, indeed, there is any world at all, and why it is the way it is." [Itaque utcunque regressus fueris in status anteriores, nunquam in statibus rationem plenam repereris, cur scilicet aliquis sit potius Mundus, et cur talis. (G, VII, 302)].

-- Принцип на предустановената хармония (Монадология, параграф 78); Снемането на дуализма [Дискусия и влияние върху следващи философи].

--Принцип на непрекъснатостта - ("la loi de la continuite") - природата не прави скокове, затова има усещания и тела, които са ненаблюдаеми и нищо не се случва внезапно, а има плавни преходи. Срв. с идеята за континуум, безкрайно малките и с оборването на апориите на Зенон. (Nouveaux essais, Предговор) (A:VI, VI, 56). Този принцип има няколко важни приложения - в областта на математиката (безкрайно малките), в областта на физиката (липсата на вакуум) и в областта на метафизиката (монадите).

-- Принцип на най-добрият от възможните светове (Монадология, параграф 55); Това е следствие от принципа на достатъчното основание.

Време и пространство

Времето и пространството са отношения, а не субстанции или атрибути. Освен това те са идеални - т.е. ментални конструкции (RSCR 2003: 402-403).

-- Пространството - ред от съсъществувания, Времето - ред от последователности: "un ordre des Coexistences, comme le temps est un odre de successions" (G, VІІ, 363).

Според принципа за тъждеството на неразличимите излиза, че ако Бог премести света, то нищо няма да се промени видимо. За отношението наблюдение-движение и дали наблюдението по някакъв начин има значение за съществуването на движението, виж (G, VІІ, 363), (The Leibniz-Clarke 1956: 74).

-- Пространството е относително, доколкото не е вместилище на монадите (както е пространството при Нютон), а е неделимо от монадите (срв. Декарт).

Дискусия

Как е възможно фракталната природа да се сведе до монади? Или: как е възможно монадите да изградят материален свят?

Математическите основания за подобна теза (примерът с правоъгълния триъгълник).

Библиография:

6.1. Съчинения:

G (1875-1890) - Die Philosophischen Schriften von Gottfried Wilhelm Leibniz; в 7 тома под редакцията на C. I. Gerhardt (препечатано в поредица "OLMS Paperbacks, Band 11-17", Hildesheim : Olms, 1965), Berlin, 1875-1890
A (1923-...) - Gottfried Wilhelm Leibniz: Samtliche Schriften und Briefe, под редакцията на Preussischen Akademie der Wissenschaften; Darmstadt-Leipsig : Otto Reichl Verlag, 1923-...

-- Забележка: за изданието A (Samtliche Schriften) е трудно да се представи пълна библиографска справка. Първо - не е довършено (планирани са над 100 тома). Второ, през 1950 г. започва наново да се печатат първите томове, но вече под редакцията на Deutsche Akademie der Wissenschaften zu Berlin; после пък изданието продължава да излиза от името на Akademie der Wissenschaften der DDR или Zentralinstitut fur Philisophie an der Akademie der Wissenschaften der DDR, докато настоящите томове излизат от името на Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften и Akademie der Wissenschaften in Gottingen. Така че изданието може да се срещне и като A (1923-...) - Gottfried Wilhelm Leibniz: Samtliche Schriften und Briefe, под редакцията на Berlin-Brandenburgische Akademie der Wissenschaften и Akademie der Wissenschaften in Gottingen; Berlin : Akademie-Verlag. И трето - Samtliche Schriften се състои от 8 серии и съответно участват и много други институти и организации, които се грижат за отделните тематични кръгове на изданието (Leibniz-Editionsstelle Potsdam, Leibniz-Archiv Hannover...) . Всяка серия съдържа собствени томове (до 2005 г. са издадени към 40). Единствено VІ серия е с философските произведения на Лайбниц. Повече информация, както и някои от томовете в електронен вариант, са достъпни на http://www.leibniz-edition.de/Baende...

6.2. Произведения на български:

Лайбниц (1974) - Нови опити върху човешкия разум; поредица "Философско наследство"; София : Наука и изкуство; 1974, 447 с.

6.3. Критика и отделни произведения:

Critical assessments (1994) - Gottfried Wilhelm Leibniz. Critical assessments; в 4-ри тома, под редакцията на R. S. Woolhouse; London-New York : Routledge, 1994

The Leibniz-Clarke (1956) - The Leibniz-Clarke correspondence : together with extracts from Newton's Principia and Optics; редакция, бележки и въведение - Hubert G. Alexander; поредица "Philosophical classics", под редакцията на Peter G. Lucas, (ІІ препечатка - 1970); New York : Manchester University Press, lvi-200 с.
Labyrinth (2001) - The Labyrinth of the Continuum: Writings on the Continuum Problem, 1672-1686; превод, редакция и въведение Richard T. W. Arthur; поредица "The Yale Leibniz", под редакцията на Daniel Garber и Robert Sleigh; New Haven : Yale University Press, 2001, lxxxviii-484 с.
Leibniz (1998) - G. W. Leibniz: Philosophical Texts; поредица "Oxford Philosophical Texts"; под редакцията и превода на R. S. Woolhouse и Richard Francks, предговор и бележки R. S. Woolhouse; Oxford : Oxford University Press, 1998, 313 с.

MP (1967) - The Leibniz-Arnauld Correspondence; под редакцията и превода на H. T. Mason, с предговор от G. H. R. Parkinson; (препечатано от Garland Series в поредицата "The Philosophy of Leibniz - Fourteen of the most important books on Leibniz's philosophy reprinted in fifteen volumes", под редакцията на R. C. Sleigh, Jr., том VІІ; New York-London : Garland Publishing, 1985); Manchester : Manchester University Press; New York : Barnes and Noble, 1967, xlviii-180 с.

Sleigh (1990) - Leibniz and Arnauld: a Commentary on their Correspondence; New Haven, London : Yale University Press, 1990, xv-237 с.

Джордж Бъркли

(1685-1753)

основни произведения

Три диалога между Хилас и Филонус

(Three Dialogues between Hylas and Philonous in Opposition to Sceptics and Atheists)

1734

Забележка: Филонус ("обичащ ума") е Бъркли, а Хилас ("материалист") е противникът.

І.

-- Съзерцанието (meditations) сред усамотение и спокойствие [Дискусия - повтарящ се, устойчив мотив].

-- Здравият разум на "бунт срещу метафизическите понятия" (revolt from metaphysical notions to the plain dictates of nature and common sense - 8/495). [Дискусия върху това какво е здрав разум и разглеждане на примера на Хилас, че цялото е по-голямо от частта]

-- "Дълбоко съм убеден, че не съществува това, което философите наричат материална субстанция." (That there is no such thing as what philosophers call material substance, I am seriously persuaded - 12/495)

Проблем: каква е причината да се свързва абсурдността и нелепите хрумвания със скептицизма? [Дискусия].

-- Скептик - този, който се съмнява във всичко (one that doubts of every thing); да се съмняваш, означава несигурност в което и да е положение (19/495; 23/495); или който отрича реалността и истинността на нещата (29/495)...

-- "...Бог или добродетел [не] са осезаеми неща, макар че те могат да бъдат означени и внушени на ума чрез осезаеми знаци, с които имат произволна връзка." (абсурдно е да са: "God or virtue sensible things, though they may be signified and suggested to the mind by sensible marks, with which they have an arbitrary connexion" - 39/495)

-- Сетивното е непосредствено (by sensible things you mean those only which can be perceived immediately by sense - 40/495) - с това определение веднага се изключва идеята за материална субстанция като нещо възприемаемо. Съответно тя е само продукт на разума или паметта. Не само това, но причината на всяко възприятие е вече извън сетивните неща. И още: "by sensible things I mean those only which are perceived by sense, and that in truth the senses perceive nothing which they do not perceive immediately: for they make no inferences" - 47/495. И последно: "sensible things are those only which are immediately perceived by sense" - 48/495.

-- Съществуване е едно нещо, осезаемост е друго нещо (To exist is one thing, and to be perceived is another - 57/495).

-- "Може ли едно и също нещо да бъде по едно и също време с различни размери?" (256/495). Може ли едно и също тяло да бъде "едновременно много бързо и много бавно" (at the same time both very swift and very slow - 272/495) [Дискусия. Какво се сравнява тук?]

-- Няма причина за разделение на първични и вторични качества и сетивни възприятия.

-- "Every thing which exists, is particular" (296/495) - затова няма движение и протяжност по принцип. [Дискусия върху прехода от абсолютна протяжност към протяжност по принцип]

-- Филонус се опира на здравия разум.

-- Идеята може да е подобна само на друга идея (206, краят на първия диалог);

ІІ.

-- В първия диалог всичко води към скептицизъм само ако се смята, че възприемане и съществувавне са различни неща.

-- И нещата (за Филонус) не зависят от това дали той ги наблюдава или не: "there must be some other mind wherein they exist". А тяхното съществуване не зависи от моето възприятие, защото аз не съм причина на идеите, които възприемам. Но тяхното съществуване не е само причинно обусловено от Бог, но и онтологично.

-- Директна атака към атеистите-материалисти Ванини, Хобс, Спиноза;

-- За разлика от оказионализма на Малбранш, Бъркли не смята, че има материална субстанция. Както и изказването "seeing all things in God" е абсурдно, защото идеите са пасивни и е странно как така могат пасивни неща да бъдат част от Бог (213-214).

-- Причината е активна, идеите - не.

-- Към края на диалога Хилас дори вече не знае не само какво е материя, но и какво е тя да съществува (224). Материята е сравнена със "златна планина" и кентавър.

ІІІ.

-- Тук Хилас е вече пиронист. Той отива и отвъд това и прави догматичното заключение, че "ние знаем, че нищо не знаем"

-- И вече се говори за нещата "сами по себе си".

-- Интересно е, че материалната субстанция води до противоречие, доколкото в крайна сметка Хилас трябва да заключи, че не знае нищо за нея и в такъв смисъл не се знае нищо за нищо. Включително не знае и какво значи съществуване, което обезмисля твърдението, че материална субстанция съществува.

-- Филонус просто твърди, че истинските неща са тези, които чувства и усеща и че няма нищо като "unknown beings". Той вярва на сетивата си (believe my senses, 229).

-- Сетивните неща не съществуват извън съзнанието, но не конкретно моето съзнание, а "omnipresent eternal Mind" (231).

-- Съществуването на сетивното нещо (sensible thing) не може да се отдели от неговото възприемане дори мислено. Не случайно то е сетивно нещо. ("That a thing should be really perceived by my senses, and at the same time not really exist, is to me a plain contradiction; since I cannot prescind or abstract, even in thought, the existence of a sensible thing from its being perceived" - 21/181)

-- За да съществува нещо то не трябва да бъде възприемаемо (феноменализъм), а възприето (имматериализъм) (234). ("their existence therefore consists in being perceived" 21/181)

-- Като резюме може да се каже, че разликата между Бъркли и материалистите не е дали нещата наистина съществуват извън ума на този или онзи човек (по този въпрос има единодушие), "but whether they have an absolute existence, distinct from being percieved by God, and exterior to all minds" (235).

-- Нещата нямат съществуване различно от това да бъдат възприемани.

-- Самото пониятие "материя" е ненужно (а освен това то води до атеизъм).

-- Връщането към здравия разум - "bring men back to common sense"...

Обобщения и проблеми:

1. Значението на esse est percipi.

Отношението: [Бог - идеи - Аз] и непознаваемостта на Бога.

2. Дискусия върху тезите на Бъркли. Съществува ли материална субстанция?

Проблемът за първичните качества на Лок и критиката на Бъркли. Ролята на "числото" - обсъждане.

Каква е разликата когато сравняваме един обект със себе си (С-О) и когато сравняваме два обекта (О-О)?

3. Проблемите и предимствата на:

- емпиризма на Бъркли;

- имматериализма на Бъркли;

- и предимството на духовната пред материалната субстанция (според Бъркли);

Библиография:

6.1. Съчинения:

6.2. Произведения на български:

6.3. Критика и отделни произведения:

Дейвид Хюм

(1711-1776)

основни произведения

Изследване върху човешкия разум

An Enquiry Concerning Human Understanding

(1748-1751)

Продължение на емпиристката гносеология на Джон Лок (An Essay Concerning Human Understanding):

- има два начина за познание reflection и sensation

- идеите са прости съставни

Познание

Цялата структура на познанието се основава на възприятия.

Възприятия (perceptions): впечатления, идеи;

Възприятия (впечатления и идеи): прости, сложни;

-- Впечатления (impressions): впечатления от усещания (външни), впечатления от рефлексии (вътрешни);

-- Идеи (ideas): памет, въображение;

Сложни идеи (въображение): отношения, модуси, субстанции;

Отношения: естествени, произволни;

Отношения: сходство, близост по времепространство, причинност;

-- Възприятията подредени по сила и живост: усещания (вп), рефлексии (вп), памет (и), въображение (и)...

Забележка: обсъждане на асоциативната теория за идеите.

Продължение на гносеологията на Лайбниц (истини на разума и истини на факта):

- Relations of ideas срещу Matters of fact. Отношения между идеи и състояния на факти.

І. За различните видове философия

Човек като действащо същество; Житейска философия.

Човек като разсъждаващо същество; Отвлечена философия.

ІІ. За произхода на идеите

Свободата на мисълта и нейната ограниченост.

Всички сложни идеи се състоят от прости, които от своя страна са вследствие на впечатления.

Проблемът със синьото - анализ, последствия, контра-аргументи. Проваля ли се системата на Хюм?

ІІІ. За асоциацията на идеите

Няма произвол при свързването на идеите, а връзка.

- сходство

- близост по време и/или място

- причина (действие)

Чрез познанието върху третия тип асоцииране, ние "получаваме възможността за контролираме събитията и да направляваме бъдещето". Бъдещето и миналото: необходимата човешка фабула.

ІV. Скептически съмнения относно дейността на разума

Отношения между идеи - интуитивно (демонстративно) сигурно

Отношения между факти - противното е възможно

- Проблемът с напълно новия обект. Всички наши разсъждения върху причинно-следствената връзка произлизат директно от опита (те са отношения между факти).

- Действието е напълно различно от причината.

V. Синьото (Дискусия)

- Единственият проблем във философията на Хюм, според Хюм: примерът с липсващия цвят ["Грешката" на Хюм и решение на проблема].

Хюм и Кант

факултативно занимание (допълнение)

Вилицата - I.

-- "Relations of ideas" срещу "Matters of fact" (Dicker 1998: 35)

-- Обекти на човешкия разум са:

а. факти (противното на всеки факт е възможно);

б. идеи (сигурни и независими от опита);

-- Вилицата разгъната (Dicker 1998: 35):

Т1 - Отношението между идеите е интуитивно и демонстративно сигурно;

Т2 - Отношението между идеите не е заявка за съществуване на каквито и да е не-абстрактни неща;

Т3 - Състоянията на нещата утвърждават съществуването на не-абстрактни неща;

Т4 - Състоянията на нещата не са итнуитивно или демонстративно сигурни;

Т1 - интуитивно: в смисъл, че се разбира само и единствено от думите без отношение към други неща. "Аз мисля" не е интуитивно сигурно според Хюм. Dicker (1998: 37) използва "self-evident".

Т2 - не се утвърждава съществуване.

Т3 - освен съществуване в "състояние на нещата" влизат и всички свързващи пропозиции, които са или закони на природата, или общи закони ("всяко нещо има причина"), или са частни закони ("водата кипи при 100 градуса"). Те подпомагат твърденията за съществуване и самите те предполагат (imply) съществуване (Dicker 1998: 39).

Вилицата - II.

-- Модернизираната версия на вилицата на Хюм (изведена в понятия на Кант), звучи така:

Всички познаваеми пропозиции са или априорни аналитични или апостериорни синтетични.

А. Аналитични съждения:

- дефиниции

- концептуални твърдения ("не може нещо да е кръгло и квадратно")

- логически непротиворечиви твърдения ("или вали, или не вали")

Отричането на всяко едно аналитично съждение е противоречие. Отричането на всяко едно противоречие е аналитично съждение.

Всички аналитични съждения са априори (няма апостериори аналитични съждения и това се споделя от рационалисти и емпирицисти).

Б. Синтетични съждения:

Рационалистите утвърждават, а Емпирицистите отричат, че има познаваеми априорни синтетични съждения. Акцентът е върху познаваеми. Дори и да има, те са unknowable (Dicker 1998: 46).

-- Емпирицизмът отрича, че е възможно да има съждения, които да са познаваеми само чрез мислене и да са информативни по отношение на реалността (Dicker 1998: 48).

-- Логическият позитивизъм (през 30-те и 40-те) довежда до крайност това и изказва твърдението, че "всички пропозиции са или априорни аналитични или апостериорни синтетични" (изпуска се "познаваеми"!), защото всяко смислено изречение е или аналитична пропозиция или пропозиция, която може да се провери емпирично (Dicker 1998: 49).

NB: Един от проблемите е, че именно verifiable criterion не е нито от единия, нито от другия тип; както и редица проблеми, че смислени за позитивистите физически твърдения се оказват безсмислени.

-- Критиката към модернизираната версия на "Вилицата" (Вилицата - ІІ.) е подобна на критиката към логическия позитивизъм: самото твърдение е епистемологически самоопровержимо ("epistemologically self-refuting") (Dicker 1998: 50).

Вилици

-- Разликата между І. и ІІ. е значителна: докато ІІ. се оказва, че е епистемологически самоопровержимо твърдение, то оригиналната "вилица" на Хюм (І.) - не е самоопровержима. Тя стеснява апостериорните твърдения само до тези, които утвърждават съществуване и разширява априорните (Dicker 1998: 53). Или на езика на Кант, Хюм твърди, че всички познаваеми твърдения са:

(а) аналитични априорни;

(б) синтетични априорни пропозиции, които не утвърждават или имплицират съществуване;

(в) синтетични апостериори пропозиции, които утвърждават, имплицират или отричат (!) съществуване;

-- Отношението между идеите ("Relations of ideas") е (а) и (б).

-- Състоянието на нещата ("Matters of fact") е (в).

-- Самото твърдение попада в (б) и следователно не е епистемологически самоопровержимо.

Библиография:

6.1. Съчинения:

6.2. Произведения на български:

6.3. Критика и отделни произведения:

Dicker (1998) - Hume’s epistemology and metaphysics : an introduction; London : Routledge, 1998, xii-216 с.

Жан-Жак Русо

(1712-1778)

основни произведения

Du Contrat social ou Principes du Droit politique (уики-връзка)

(За обществения договор)

1762

І.

Общественият ред е свещен. Но не е природен и е въпрос на споразумение (конвенция).

-- Първото "общество" е семейството. То е единственото, което е естествено.

-- Правото на силния пък не е морално, а физическо право.

-- Да се продадеш в робство (да станеш слуга) е нелегитимен акт ("Such an act is illegitimate and null...") (134). Освен това този акт не може да се разпростира върху децата, които се раждат свободни. Същото се отнася и до взимането в робство в следствие на война и пощадяване на живота на войниците за сметка на тяхната свобода. Русо обаче твърди, че войната е отношение между държави, а не между хора. Състоянието на война не се основава на лични отношения, а на отношения на собственост. Държавата може да притежава следователно не хора, а друга държава.

-- Робство и право са противоречиви (едно спрямо друго) понятия (137).

-- Общата воля.

ІІ.

-- Общата воля се стреми към общото благо.

-- Частната воля се стреми към привилегии (предпочитания), докато общата към равенство (145).

-- Господар срещу Суверен.

-- Общата воля (суверен) е неделима и неотчуждаема.

-- Волята на всички срещу общата воля (Il y a souvent bien de la difference entre la volonte de tous et la volonte generale). Споразумението между два лични интереса е в ущърб на трети, споразумението на всички лични интереси е в ущърб на всеки (147, бел.). Общата воля е волята на всички без това, което води до ущърб.

-- Много интересно наблюдение има Русо. То се отнася до създаването на партии в рамките на обществото, които също изразяват "общата" воля. Разликите в обществото стават по-малки (защото вече няма отделни гласове, а организации) и съответно по-малко общи (Les differences deviennent moins nombreuses et donnent un resultat moins general). И накрая когато една партия стане по-силна вече няма сбор от малки разлики (une somme de petites differences), а има една разлика (une difference unique). И така това става не обща воля, а частно мнение (Du Contrat social, ІІ, 3 гл.).

-- Суверенът е над закона и съдията. Затова може да помилва.

-- Всяко законово държавно управление той нарича Република.

-- Призовава свободните народи да запомнят тази максима: "Свободата може да се постигне, но не може никога да се възстанови" (On peut acquerir la liberte; mais on ne la recouvre jamais).

-- Не всички народи имат възможност за (нужда от?) закони. След като се установяват обичаите и предразсъдъците пуснат корени, вече е невъможна законодателна реформа...

-- Има два начина да се измери политическото тяло (On peut mesurer un corps politique de deux manieres): големина на територията и брой хора.

-- Има две неща, които са в основата на законодателството: свобода и равенство (162).

ІІІ.

-- Отношението между Държавата и Суверена минава през Правителството (Управлението).

-- Всички действия на Суверена са само под формата на закони (Souverain, dont tous les actes ne peuvent etre que des lois) (166).

-- Интересно е, че Русо работи с математически понятия (пропорции и равенства) по отношение на управлението: Суверен/Правителство = Правителство/Субекти

Забележка: Това е непрекъсната пропорция (proportion continue), която понякога замества термина "златно сечение" [а/б : б/(а+б)]. Русо казва, че дори едно нещо да се промени се разрушава цялата пропорция. От пропорцията следва, че колкото по-голяма е една държава, толкова по-несвободна е тя.

Забележка: Това са типове симетрии. Пропорцията може де се нарече и стабилна.

-- Русо се съгласява с тезата на Монтескьо, че климатът влия на свободата.

-- Тялото на държавата умира щом се роди (както и човешкото) (188).

-- Създаването на човека е природно дело, създаването на държава е произведение на изкуството (l'Etat est l'ouvrage de l'art).

ІV.

-- Тези, които не се включват в обществения договор са чужденци сред гражданите (des etrangers parmi les Citoyens) (200).

-- Накрая казва, че той се интересува от вътрешните отношения, за външните засега няма да пише (външна политика, закон на нациите и т.н.) и заключава: "I should always have set my sights closer to myself" (Mais tout cela forme un nouvel objet trop vaste pour ma courte vue; j'aurais du la fixer toujours plus pres de moi).

Беседа за произхода и основите на неравенството между хората

- два вида неравенство: естествено и политическо (465)

- не разумът, а свободата отличава човек от животно (466)

- "Това е мое" и цивилизацията (468)

- съществуване и запазване на съществуването (469)

- трите степени на неравенството (472): бедни и богати; силни и слаби; господари и роби;

-- В изречението "L'homme est ne libre, et par-tout il est dans les fers" има много интересна възможност за двойно тълкуване.

а. est ne (минало време на гл. "naitre") - минало време, традиционализъм - неизбежно е да се окажем в окови, човешката еволюция е необратима, загуба на невинност, добродетели и свобода;

б. est ne ("е роден") - сегашно време, революционност - трябва да се борим срещу оковите, защото човек се ражда свободен по природа;

Библиография:

6.1. Съчинения:

6.2. Произведения на български:

6.3. Критика и отделни произведения:

Дени Дидро

(1713-1784)

основни произведения

Entretien entre D'Alembert et Diderot

(Разговор между Д'Аламбер и Дидро)

1769

-- Между плътта и мрамора няма голяма разлика: "One can make marble with flesh and flesh with marble" (On fait du marbre avec de la chair, et de la chair avec du marbre).

Забележка: Разликата е като между одушевена/неодушевена сила (la force vive - la force morte; в английксия превод - animate/inanimate). По същия начин има активно и пасивно усещане (както активно и латентно движение).

-- Важно разграничение е sensibilite inerte срещу sensibilite active.

-- Мраморът има латентно движение и латентно усещане. Как обаче може то да стане активно (както става при хората, животните и растенията ежедневно)? С ядене (Toutes les fois que je mange - При всяко ядене превръщаме латентното в храната в одушевено).

-- Какво е яденето, това е махане на пречките храната да придобие активно усещане: Vous levez les obstacles qui s'opposaient a la sensibilite active de l'aliment; vous l'assimilez avec vous-meme; vous en faites de la chair; vous l'animalisez; vous le rendez sensible...

-- Същото прави със статуята на Falconet (Etienne Maurice Falconet) и Дидро - превръща я на неосезаем прах. Ето я самата редица: статуя - прах - хумус (почва) - растение - храна - плът. Така той създава плът (душа) (Je fais donc de la chair, ou de l'ame comme dit ma fille...)

-- А как става от мрамора не просто чувстващ (сетивен) човек, а мислещ човек. По същия начин както се раждат хората. Години преди да се родят те са просто молекули в тялото на родителите си, така че за да стане от мрамор - човек, то трябва само три механични неща: ядене (mangez), храносмилане (digerez), извличане (distillez) и in vasi licito, et fiat homo secundum artem (лат.).

-- Няма "предсъществуващи зародиши" (germes preexistants) - дава доказателство експериментално и разумно (слон в слон в слон в слон).

-- Кокошката или яйцето? (... de la priorite de l’oeuf sur la poule ou de la poule sur l’oeuf ...) - въпросът е грешен, защото предполага, че животните винаги са били такива, каквито са сега. А всъщност видовете са преходни (production particuliere et momentanee) и червият някога може да стане огромно животно, както и огромното животно да стане червей.

-- Мисловен експеримент: Ако изгасим и след време запалим слънцето отново, не може да сме сигурни, че ще се появят същите животни, защото само една малка промяна и се създава напълно нов свят (nouveau monde).

-- Ние сме инструменти с чувства и памет (Nous sommes des instruments doues de sensibilite et de memoire).

-- "Яйцето" е изключителен пример; от "une masse insensible" става птица.

-- Интересно е, че Дидро оборва идеята за скептицизма на Даламбер, по същия начин както Бъркли го прави с Хилас - скептицизъм има само ако няма позиция (т.е. не знаеш дали си "за" или "против" и двете да имат абсолютно еднаква сила - "une egale et rigoureuse mesure de raison pour et contre") и тъй като такива случаи няма, то и Даламбер не е скептик (защото не е Буриданово магаре).

-- Диалогът завършва с memento quia pulvis es, et in pulverem reverteris ("Memento homo, quia pulvis es, et in pulverem reverteris")

Дидро помага за написването на De l'esprit на Хелвеций и Systeme de la nature Systeme social, както и Alorale universelle на Холбах.

Библиография:

6.1. Съчинения:

6.2. Произведения на български:

6.3. Критика и отделни произведения:

Пол Холбах

(1723 - 1789)

основни произведения

Система на природата

І.

"За съжаление всичко идва от въображението"; "щом изоставим опита, изпадаме в празнота, където въображението ни подвежда" [Проблемът: как в природата на човека има нещо, което го подвежда да "излиза" извън нея. Как да запазим при това положение системата на Холбах?]

Човек

Човек "не може - дори мислено - да излезе извън природата", "същество, създадено от природата и ограничено в нея".

Човекът е чисто физическо същество. "Духовният човек е физически човек"

Природата е основа на целта, действието и същността ни.

Сложните функции и естественият цикъл.

Непознаването на природата е робство, загубена свобода (556).

Философският проблем за рутината, авторитета и навика.

Вселената е навсякъде само материя и движение.

- Какво е природа, естествено, същност? [Дискусия]

- [Обща дискусия: Защо "Система на природата"?]

ІІ.

Движението е усилие.

Природата е всичко съществуващо и всички движения (559).

Движения

- Явно; Вътрешно (скрито). [Дискусия. Физика срещу Химия (Биология)]

- Придобито; Спонтанно.

- Просто; Сложно.

"Всичко във Вселената е в движение": няма пълен покой [Дискукия. Рене Декарт - Исак Нютон].

- Nisus. Гравитация. [Разликата между скритите движения, явните движения и преходната "гравитация".] Силите. Напорът - действие и противодействие. Инерцията [Дискусия. Законите на Нютон]

Как възниква движението?

Материята е съществувала винаги.

ІІІ.

Материя

Материята: вечна, пространствена, делима, непроницаема, с форма и подвижна. [Проблемът за християнската традиция]

Теорията за блуждаещите зародиши (571).

Постоянният ход на природата, вечният кръг (573).

VІ.

"Човекът е чисто физическо същество". Човекът: ...и самосъхранението; ... и изкуствената двойнственост; ...и неизбежното изменение. [Какво означава човекът да е продукт? И Земята да може да се мести?]

Отначало човекът е само незабележима точка... (576). Средата.

Той "е пасивно оръдие в ръцете на необходимостта" (577).

Двойният човек. "Обединението": продукт на природата, материално същество, характерно за Земята, в даден момент от времето (581). Състояние на постоянна изменчивост; "видовете непрестанно се изменят" (583).

Редът на Вселената (582).

Човек не е привилегировано същество (584).

Библиография:

6.1. Съчинения:

6.2. Произведения на български:

6.3. Критика и отделни произведения: