начало

Васил Видински - Vassil Vidinsky

преподаване --публикации -- проекти -- блог-

 

 

 

[преподаване]

 

 

2010 - 2011

година

 

Немска класическа философия

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

 

І-ви семестър:

Вторник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

 

ІІ-ри семестър:  

Вторник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

-------------- Семинар І:

Имануел Кант

Критика на чистия разум

Critik der reinen Vernunft

1781

превод Цеко Торбов


- Издания на Критика на чистия разум: І-во - 1781 (Рига), ІІ-ро - 1787 (Рига); Други издания: 1790, 1794, 1799 (1818, 1828).
- Първоначалните реакции към „Критика на чистия разум”.
- Функцията на "Пролегомени към всяка една бъдеща метафизика" (1783) и разликата с „Критика на чистия разум”.

Предговор

(към І-то издание, 1781)

Въпросите

Затруднението на човешкия разум: "въпроси, които не може да отхвърли, защото му са зададени от природата на самия разум, но на които не може да даде отговор, защото надхвърлят всяка способност на човешкия разум" (Кант 1967, 41). Така той "изпада в неяснота и противоречие".

Метафизиката

"Арената на тези безкрайни спорове се нарича метафизика". Поредицата от личните неотговорени въпроси се превръща в хаоса на историческата метафизика.

Критиката

Какво означава понятието "критика"? (Кант 1967, 43). Отделянето на възможното от невъзможното и връзката с чистия разум.

Разногласието на разума

Разногласието на разума със самия него (Кант 1967, 44). Как може да се излекува това разногласие?

Единството на разума

Каква е функцията на това, че "чистият разум е такова съвършено единство"? (Кант 1967, 44) [Предпоставка, предразсъдък или аксиома?]
Какво означава чист разум? Може ли практическият разум да бъде чист?

Достоверност и яснота

Връзката с философията през Новото време. Изхвърлянето на мнението и хипотезата от науката, срв. с линията Рене Декарт - Исак Нютон.

Предговор

(към ІІ-то издание, 1787)


В какъв смисъл метафората за пътя (от второто издание), заменя тази за разногласието (от първото издание)?
Как от историческия преглед на трите науки Кант прави теоретично заключение за научността?

Логика

- "не е трябвало да направи нито крачка назад";
- "не е могла да направи и нито крачка напред и следователно, както личи по всичко, изглежда да е приключена и завършена" (Кант 1967, 51) [срв. впоследствие с Хегел, „Науката логика”].
- непроменливостта като образец.

Математика

Теоретическо познание на разума, което определя априори обектите си (Кант 1967, 53); Кои са тези обекти?
- наличие на преход "от не-наука към наука";

Физика

Теоретическо познание на разума, което определя априори обектите си (Кант 1967, 53); Кои са тези обекти? Виж примерите с Бейкън и Галилей (Кант 1967, 54).
- проследяване на конкретен исторически преход "от не-наука към наука";

Метафизика

Досега метафизиката е била "налучкване само между понятия" (Кант 1967, 55); Как метафизиката да се включи недвусмислено в списъка от науки основани на априори положения? [Защо, за да има разум в науките, "нещо в тях трябва да се познава a priori"? Каква е връзката между научността и априорността?]

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 41-55]
-------------- Семинар ІІ:
Революциите в науките

Проследяване от страна на Кант на типологичното в революциите (математика, физика): "Разумът разбира само това, което сам създава по свой план" (Кант 1967, 54). Чрез откриване на обща типология в предходните революции, може да се заключи какъв тип трябва да бъде революцията и в метафизиката.

Революцията в метафизиката

Трябва да настъпи промяна в начина на мислене: предметите трябва да се съобразяват с познанието ни.
Смяна на „знаменателя”: от [Познание/Предмети] към [Предмети/Познание]. Т.е. вместо познанието да зависи от предметите, предметите ще зависят от познанието [Къде се "намира" априорността? Какво е коперниканското в този поврат?].

Критика на чистия разум: ограничаване и разширяване

Революцията в метафизиката довежда до това, че "с такава способност не можем никога да излезем извън границата на възможен опит" (Кант 1967, 58). И така финалният извод е: "никога да не се осмеляваме със спекулативния разум да излизаме извън границата на опита" (Кант 1967, 59).

1. Границите на личния опит...
2. Границите на възможния опит...
3. Нещо само по себе си...

Опитът е ограничението на чистия спекулативен разум. Кант обаче коментира, че ограничаването на спекулативния разум е същевременно разширяване на практическия, вж. следните две схеми:

Схема 1

Критика на чистия спекулативен разум - Сетивност (познание);
Критика на чистия практически разум – Не-сетивност (морал, вяра);
- "трябваше значи да премахна знанието, за да направя място за вярата..." (Кант 1967, 64);

Схема 2

Нещо за нас (Феномен) - Каузалност (или механика на природата);
Нещо само по себе си (Ноумен) - Свобода;
- "Ако допуснем сега, че различаването между нещата като предмети на опита и нещата като неща сами по себе си, станало необходимо чрез критиката ни, съвсем не беше направено, тогава основното положение на каузалността и следователно механизмът на природата в определянето на същата би трябвало да важи напълно за всички неща изобщо като действащи причини" (Кант 1967, 62);
Заключението на Кант е, че трябва "обектът да се взема в двояко значение" (Кант 1967, 62).

Разликата между двата предговора

Ако първият е по-гносеологичен и се занимава с разума и с неговите неразрешими въпроси, то вторият е по-епистемологичен и се занимава с науките и тяхната обща структура, а накрая и с общата структура на разума.

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 55-72]
-------------- Семинар ІІІ:

Увод


Началото: "... всяко наше познание започва с опита..." (Кант 1967, 73).
Разликата между: "започва с опита" (mit der Erfahrung) и "възниква от опита" (aus der Erfahrung). Всъщност ключови думи са „започва” и „възниква”, а не само предлозите курсивирани от Кант.

Двете линии

Няма нищо преди опита - [оттук ще се изведе понятието а posteriori];
Има нещо независимо от опита - [оттук ще се изведе понятието а priori - абсолютно независимо от всеки опит];

І част. Априори - Апостериори

Всяко едно познание е или априорно или апостериорно.
Априорните познания от своя страна се делят на чисти и нечисти. Чисти са тези, в които не е примесено нищо емпирично.

Разделението априори-апостериори е фундаментално за структурата, изложението и заключенията в "Критика на чистия разум". Заедно с разделението на аналитични и синтетични твърдения, те двете оформят основата за въвеждането на априорните синтетични положения - основата на Кантовия философски проект.

ІІ част. Критерии за априорни познания

За да можем да откриваме априорни твърдения, необходими са ни еднозначни и безпогрешни критерии. Кант посочва два, като те могат да се прилагат самостоятелно (Кант 1967, 76):
- Необходимост
- Строга всеобщност
Посредством тези критерии ние веднага може да заключим, че съществуват априорни твърдения и да ги откриваме по-лесно, например: "Всяко изменение трябва да има причина". Тези твърдения надхвърлят нашия личен опит и са валидни в рамките на възможния опит.

+ Факултативно

Ролята на Хюм и критическият поврат у Кант. Дискусия върху проблема за каузалността (причинно-следствените връзки и свободата).

ІІІ част. Извън възможния опит?

Има обаче неща, които надхвърлят дори възможния опит: Бог, Свобода, Безсмъртие. Метафизиката има за крайна цел решението само на тези проблеми. Тъй като те са извън полето на всички възможни опити (Кант 1967, 78-79), то те се превръщат в основата на догматичната метафизика.
Въпреки че метафизиката не напредва, аналитичният подход в нейното изложение създава илюзията за развитие и пораждане на нови познания. "Голяма част, и може би най-голямата, от дейността на разума ни се състои в анализи на понятията, които вече имаме за предметите" (Кант 1967, 80). Ето защо Кант решава да разглежда аналитичните и синтетичните твърдения.

ІV част. Аналитични и синтетични съждения

Всяко едно твърдение е отношение между субект и предикат:
- Предикатът Б принадлежи на субекта А, съдържайки се (скрито) в понятието А: Това е аналитично съждение (пояснително).
- Предикатът Б лежи изцяло извън понятието А: Това е синтетично съждение (разширително).

Наследството, което заварва Кант, свърза аналитичните с априорността, а синтетичните единствено с апостериорността. Кант е първият, който формулира съществуването на априори синтетични твърдения.
Лайбниц: априорното е само аналитично.
Кант: априорното може да е аналитично или синтетично.

Видове съждения по Кант:
* Аналитично (апостериорно): ---
* Аналитично (априорно): Всички тела са протяжни.
* Синтетично (апостериорно): Всички тела са тежки.
* Синтетично (априорно): Всичко, което става, има своята причина - "Alles, was geschieht, hat seine Ursache"
- "Опитните съждения, като такива, са всички синтетични" (Кант 1967, 82);
- "Върху такива синтетични, т.е. разширителни основни положения почива цялата крайна цел на спекулативното ни априорно познание" (Кант 1967, 84);

V част. Априорни синтетични положения

- Къде има априори синтетични положения?
Математика: Всички математически положения са синтетични. Тези на чистата математика са едновременно априорни и синтетични. Примери: „7+5=12” или „най-краткото разстояние между две точки е права” (Кант 1967, 86-87).
Физика: Естествената наука има също априорни синтетични положения: "количеството на материята остава неизменно", "във всяко предаване на движение действието и противодействието трябва винаги да са равни едно на друго" (Кант 1967, 88).
Метафизика: "Метафизиката се състои, поне според намерението си, само от априорни синтетични положения". Оттук нататък целта ще бъде да се открият именно тези метафизически априорни синтетични положения.

VІ част. Проблемът на чистия разум

1. Как са възможни синтетични съждения a priori?
1.1. Как е възможна чиста математика?
1.2. Как е възможна чиста естествена наука?
1.3. Как е възможна метафизиката като наука?
- Необходимостта от въпросите структурирани именно по този начин - извеждането на метафизиката като възможна наука, без тя да е налична наука (за разлика от чистата математика и физика).

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 73-92]
-------------- Семинар ІV:

VІІ част. Идея и подразделение на критиката

1. Критика на чистия разум или Трансцендентална критика (само прочистване от грешките на разума)
2. Органон на чистия разум (всички принципи за придобиване и съставяне на чисти априорни познания) или Трансцендентална философия (пълно обхващане на синтетичното и аналитичното априорно познание)
3. Система на чистия разум (приложение на органона)

В такъв смисъл критиката на чистия разум е само въведение, пропедевтика към системата на чистия разум.
Трансценденталната философия е "философското знание за чистия само спекулативен разум" (96).

Най-обща структура на „Критика на чистия разум”:
І. Трансцендентално учение за елементите
-- І.1. Естетика - Сетивност
-- І.2. Логика
-- І.2.1. Аналитика - Разсъдък
-- І.2.2. Диалектика - Разум
ІІ. Трансцендентално учение за метода

Трансцендентално учение за елементите

Трансцендентална естетика

Сетивност - Разсъдък

В сетивността предметите ни се дават, получаваме нагледи. Anschauung - наглед.
Чрез разсъдъка се мислят, получаваме понятия. Begriff - понятие.

Сетивността се разглежда от трансценденталната естетика.
Разсъдъкът се разглежда от трансценденталната логика.

Изолираме от сетивността всичко разсъдъчно и остава емпиричния наглед. От него изолираме всичко, което "принадлежи към усещането" и остава само "чистия наглед и само формата на явленията" (Кант 1967, 101, добавен курсив). И има само две форми на чистия наглед - пространство и време.

Външно сетиво - представяме предметите извън нас, заедно в пространството.
Вътрешно сетиво - представя отношението по време (Кант 1967, 102).
-- "Външно времето не може да се представя нагледно, също така както не може да се представя нагледно пространството като нещо в нас. Какво са тогава пространство и време?"
(1) - действителни същности ли са? (критика към Исак Нютон и идеята за абсолютно време и абсолютно пространство);
(2) - или са само определения и отношения на нещата (критика към Готфрид Лайбниц и идеята за относително време и относително пространство);
(3) - "или са такива определения или отношения, които принадлежат само на формата на нагледа и значи на субективния строеж на духа ни..." (Кант 1967, 102) - Кант предлага именно този трети вариант.

+ Факултативно

Концепциите на Исак Нютон и Готфрид Лайбниц спадат към така наречения от Кант трансцендентален реализъм. Насреща им Кант предлага трансцендентален идеализъм (вж. Кант 1967, 510-514).

За пространството

Забележка: и при пространството, и при времето Кант предлага две изяснения:
- Метафизическо изяснение (МИ) - понятието като дадено априори (Кант 1967, 103);
- Трансцендентално изяснение (ТИ) - понятието като принцип за други априорни синтетични положения (Кант 1967, 105);

Метафизическо изяснение

- Пространството не е емпирично понятие;
- Пространството е необходима априорна представа в основата на всички нагледи;
- Пространството не е дискурсивно, а е чист наглед;
- Пространството е безкрайна дадена величина - априорен наглед, а не понятие;

Коментар: Първите две характеристики установяват априорността, вторите две, че става дума за наглед, а не за понятие.

Трансцендентално изяснение

- Пространството е този априорен чист наглед, от който произлиза Геометрията като априорно синтетично познание (Кант 1967, 106);
- Пространството е принцип за всички априори синтетични положения в геометрията, т.е. възможността за априорност и синтетичност едновременно;

Изводи

- Пространството не е свойство на нещата сами по себе си;
- То е формата на всички явления на външните сетива (субективно условие на сетивността); Така то не обхваща нещата сами по себе си, а само явленията;

Последни заключения

- Емпирична реалност на пространството (обективна валидност, всеки възможен опит);
- Трансцендентална идеалност на пространството (то не е нищо извън условието за възможност и не лежи в основата на нещата сами по себе си);

Още

- Обсъждане на понятието дискурсивен по отношение на пространството;
- За разликата между метафизическо и трансцендентално изяснение;
- Защо на основния въпрос в "Критика на чистия разум" не може да се отговори по друг начин освен трансцендентално;
- С какво се занимава трансценденталната философия;

+ Факултативно

І. Геометрия

-- "Така и всички геометрически основни положения, например че в един триъгълник сборът от две страни е по-голям от третата, никога не могат да се изведат с аподиктична достоверност от общите понятия за линия и триъгълник, а от нагледа и при това a priori." (Кант 1967, 104)

1. Кант смята, че самите геометричните доказателства са пространствени обекти.
2. Но тези пространствени обекти (доказателствата) се построяват, в такъв смисъл те са пространствено-времеви обекти.
3. Тъй като Кант използва Евклидовото доказателство като основа, то това означава, че за него от аксиомите не може да се стигне до теоремите по чисто логически път, а трябва едно необходимо построение.
= Доказателството е невъзможно без построение (наглед) и геометрията ще е трансцендентално обусловена, защото пространството участва в процеса на доказателството по априори синтетичен начин.

Срв. с други твърдения на Кант по отношение на построенията и геометрията: "Не мога да си представя никаква линия, колкото и малка да е тя, без да я начертая в мисълта…" (Кант 1967, 245). Или бележките от "Дисциплината на чистия разум в догматичната употреба" (Кант 1967, 659, 660-661), "Аксиоми на нагледа" (Кант 1967, 245), както и конкретните пасажи (Кант 1967, 104, 179, 202, 204).
Това е основанието на Фрийдман да заключи: "С други думи тъкмо пространствено-времевия характер на построението в чистия наглед е този, който позволява на Кант да даде философските основания както на Евклидовата геометрия, така и на Нютоновата динамика" (Friedman 1985, 460).

4. С появата на не-евклидовите геометрии и тяхното приложение във физиката се появява и разделението (немислимо за Кант) между:
- Чиста геометрия (априорна, но няма общо с нагледите)
- Приложна геометрия (експериментално разглеждана и не-априорна).
Кант не прави разлика между чиста геометрия (формални и логически отношения между пропозиции, аксиоми) и приложна геометрия (валидност на чистата спрямо интерпретацията на реалния свят) (Friedman 1985, 455-456). Или по думите на Айнщайн: докато законите на геометрия се отнасят към реалния свят, те не са точни; и доколкото са точни, те не се отнасят към реалния свят (в текста Geometrie und Erfahrung от 1921).

ІІ. Логика

Стандартното тълкуване на четвъртата характеристика от метафизическото изясняване е, че когато става дума за "под себе си" Кант мисли нещата като цяло-част, а когато става дума за "в себе си" - за предикатност (Кант 1967, 104-105). Тук се предлага по-контекстуален прочит, който илюстрира влиянието на логиката върху проблема за понятията.

1. Добре е обаче да се види връзката логика-математика в този случай, тъй като очевидно Кант мисли тази аналогия. Логиката, на която се опира Кант не може да работи с безкрайността формално, а само нагледно (интуитивно): например повтарящо се построение на геометрични конструкции.
2. Т.е. той мисли понятията монадично (затова и пространството не може да е понятие, а е наглед - просто няма не-монадични понятия). Това е доста различна постановка от съвременната логическа трактовка за "polyadic concepts".
Като заключение може да се ползва следният откъс: "и нашето понятие за чиста (или формална) геометрия не би имало какъвто и да е смисъл за Кант. (В монадичен контекст една чиста или неинтерпретирана "геометрия" не може да бъде изобщо геометрия, защото тя дори не би могла да представи идеята за безкрайност от точки." (Friedman 1985, 469).

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 99-109]
-------------- Семинар V:

За времето

Вътрешно сетиво - духът представя нагледно себе си в отношение по време (Кант 1967, 102).

Забележка: и при пространството, и при времето Кант предлага две изяснения:
- Метафизическо изяснение (МИ) - понятието като дадено априори (Кант 1967, 103);
- Трансцендентално изяснение (ТИ) - понятието като принцип за други априорни синтетични положения (Кант 1967, 105);

Метафизическо изяснение

- Времето не е емпирично понятие;
- Времето е необходима априорна представа в основата на всички нагледи;
- Времето не е дискурсивно, а е чист наглед;
- Времето е безкрайна величина (Кант 1967, 110-111);

Коментар: Първите две характеристики установяват априорността, вторите две, че става дума за наглед, а не за понятие.
Казус: В метафизическото изяснение на времето под точка 3 е добавено това, което собствено се нарича трансцендентално изяснение (вж. обяснението на Кант, Кант 1967, 111 и структурата от първото издание и при пространството, и при времето).

Трансцендентално изяснение

- Понятието за движение и изменение е възможно само чрез представата за времето. Така времето е този априорен чист наглед, от който произлизат всички априорни синтетични положения, които са обвързани с изменението и движението (Кант 1967, 112);

Изводи

- Времето не съществува само по себе си нито принадлежи на нещата сами по себе си;
- Времето е форма само на вътрешното сетиво;
- Времето е априорно условие на всяко явление изобщо;

Последни заключения

- Емпирична реалност на времето (обективна валидност, всеки възможен опит);
- Трансцендентална идеалност на времето (то не е нищо извън условието за възможност, не лежи в основата на нещата сами по себе си);

Общи бележки към трансценденталната естетика

- Първата съществена стъпка: Коперниканският поврат на Кант - от [Познание/Предмети] към [Предмети/Познание] или от [Субект/Неща] към [Неща/Субект];
- Втората съществена стъпка: Наличието на синтетични положения априори;
- Третата съществена стъпка: Как са възможни синтетични съждения a priori?

Трансценденталната естетика дава първата част от отговора на въпроса "Как са възможни синтетични съждения a priori?"
- Чрез чистите априорни форми на нагледа пространство и време.
- "Тези съждения обаче на това основание не могат никога да стигнат по-далеч освен до предметите на сетивата и могат да важат само за обекти на възможен опит" (Кант 1967, 128).
- Пример за такива съждения са всички твърдения в геометрията и аритметиката, които без чистите форми на нагледа не биха били възможни.

Сетивност (рецептивност) - Разсъдък (спонтанност)

- Какво означава сетивността да е рецептивна, а разсъдъкът спонтанен?
- Защо не може сетивността да е спонтанна, а какво означава разсъдъкът да е рецептивен?
- Как би изглеждала една спонтанна сетивност?
- Как едновременната пасивност и активност на субекта може да доведе до познание?

+ Факултативно

1. Формата: чист наглед (пространство и време). Материята: емпиричен наглед (усещанията) (Кант 1967, 119).
2. Ние имаме само представи за отношения между нещата (място, движение, сили) посредством външното и вътрешно сетиво (Кант 1967, 124).
3. Аперцепцията (съзнанието за самия себе си) не е спонтанно даване на многообразното (интелектуален наглед), а възприятие на многообразното (сетивен наглед):
"Съзнанието за самия себе си (аперцепция) е простата представа за Аз и ако единствено чрез нея би било дадено спонтанно цялото многообразно в субекта, то вътрешният наглед би бил интелектуален. В човека това съзнание изисква вътрешно възприятие на многообразното, което се дава в субекта преди това, и начинът, по който то се дава в духа без спонтанност, трябва поради тази разлика да се нарича сетивност. Ако способността да получаваме съзнание за себе си трябва да потърси (апрехендира) това, което лежи в духа, тя трябва да го афицира и само по този начин тя може да създаде наглед за самата себе си. Формата на този наглед обаче, която се намира преди това като основа на духа, определя в представата за времето начина, по който многообразното съществува едновременно в духа, защото тази способност представя нагледно сама себе си не както би се представила непосредствено спонтанно, а според начина, по който се афицира отвътре, следователно така, както се явява на себе си, а не така, както е." (Кант 1967, 125)
4. Границите на Трансценденталната естетика и отношението й към Трансценденталната философия (Кант 1967, 128).

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 110-128]
-------------- Семинар VІ:

Трансцендентално учение за елементите

Трансцендентална логика

Трансцендентална аналитика - Аналитика на понятията


А. Рецептивност (сетивност): нагледи (предметът ни се дава). Чистият наглед е формата на сетивността.
Б. Спонтанност (разсъдък): понятия (предметът се мисли). Чистото понятие е формата на мисленето.
- Както чистият наглед "съдържа единствено формата, при която нещо се представя нагледно", така "чистото понятие съдържа само формата на мисленето на един предмет изобщо" (Кант 1967, 129). Априори са възможни само чисти нагледи и понятия. Апостериори - емпирични нагледи и понятия.

- "Ако рецептивността на духа ни или способността му да получава представи, доколкото се афицира по някакъв начин, наречем сетивност, то, напротив, способността сам да създава представи или спонтанността на познанието е разсъдъкът. Природата ни е така устроена, че нагледът никога не може да бъде друг освен сетивен, т.е. той съдържа само начина, по който се афицираме от предмети. Напротив, способността да мислим предмета на сетивния наглед е разсъдъкът. Никоя от тези способности не трябва да се предпочита пред другата. Без сетивност не би ни се дал никакъв предмет, а без разсъдък никакъв предмет не би се мислил. Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи. Затова е еднакво необходимо да направим понятията си сетивни (т.е. да им се прибави предметът в нагледа), както и да направим нагледите си понятни (т.е. да ги поставим под понятия). Двете способности също не могат да сменят функциите си. Разсъдъкът не може да си представя нищо нагледно, а сетивата нищо да мислят. Познанието може да произлезе само от съединяването им. Но затова нямаме основание да смесваме участието им, а имаме голямо основание всяка да се отдели грижливо и да се различи от другата. Следователно различаваме науката за правилата на сетивността изобщо, т.е. естетиката, от науката за правилата на разсъдъка изобщо, т.е. логиката" (Кант 1967, 130).

-- "Познанието на даден предмет е възможно само при две условия: първо, нагледът, чрез който той се дава, но само като явление, и, второ, понятието, чрез което се мисли предмет, който съответства на този наглед" (Кант 1967, 165).

Деление на логиката

1. Обща (употреба на разсъдъка) – Елементарна логика;
1.1. Чиста логика
- Аналитика (елементи, простата форма на познанието) – Канон
-- Трансцендентална аналитика (елементите на чистото познание на разсъдъка, логика на истината – формални принципи) – на нея не може да противоречи никое познание; Канон.
- Диалектика (логика на илюзията, опита за разширяване на познанието) – Органон
-- Трансцендентална диалектика (критика на диалектическата илюзия, материална употреба от формални принципи) – неограничена употреба; Органон.
1.2. Приложна логика
2. Особена (употреба на разсъдъка) – Органон на конкретна наука;

Коментари

Общата чиста логика не съвпада с трансценденталната логика: "трансцендентално трябва да се нарича не всяко априорно познание, а само това, чрез което познаваме, че и как известни представи (нагледи или понятия) се прилагат или са възможни единствено a priori (т.е. трансцендентална трябва да се нарича възможността на познанието или неговата априорна употреба)." (Кант 1967, 133).
-- Трансценденталната логика ще се занимава единствено със законите на разсъдъка и разума, доколкото се отнася a priori до предмети (Кант 1967, 134).
-- Трансценденталната логика се дели на Трансценденталната аналитика и Трансценденталната диалектика.
Трансценденталната диалектика ще е критика на диалектическата илюзия, че трансценденталната аналитика може синтетично да формулира съждения, твърдения и т.н. Така това ще е ограничение на употребата на логиката.

+ Факултативно

"Що е истина?"
- Историята и мита, различни интерпретации - религиозни, естетически, гносеологически, литературни.
- Решението на Кант.
- Последиците за критическата философия.

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 128-138]
-------------- Семинар VІІ:
Елементите на чистото познание на разсъдъка

1. Четирите критерия за тези елементи – чисти понятия, разсъдъчни понятия, елементарни понятия, изпълват цялото и са в система.
2. Цялото на априорното познание – "свързването на тези понятия в една единствена система". Един принцип, абсолютно единство.

Чисти,
разсъдъчни,
елементарни понятия,
които изпълват цялото поле на разсъдъка...
(това Кант ще нарече 'категории')

+ Факултативно

Влияния от страна на биологичните науки върху Кант:
-- "Ние ще проследим значи чистите понятия до първите им зародиши и следи [Keimen und Anlagen] в човешкия разсъдък, в които те лежат готови, докато бъдат развити накрая по повод на опита и изложени от същия този разсъдък в своята чистота, освободени от свързаните с тях емпирични условия " (Кант 1967, 140).
За повече информация - "Организъм vs. механизъм при Кант и Хегел".

Трансцендентална ръководна нишка за откриването на всички чисти разсъдъчни понятия

Трансценденталната аналитика се дели на Аналитика на понятията и Аналитика на положенията (Кант 1967, 140).
Отношението между Общата логика и формата на съжденията. Съжденията (Кант 1967, 144).
Отношението между Трансценденталната логика и категориите.

- "Ние можем да сведем всички действия на разсъдъка до съждения, така че разсъдъкът може да се представи изобщо като способност за съдене [Vermögen]. [...] Понятията обаче като предикати на възможни съждения..." (Кант 1967, 143). Допълнение: Разсъдък, съдна способност и разум – всички тези видове „разсъдък” могат да се сведат до способност за съдене (Кант 1967, 143).

Афекции срещу функции

Нагледите - афекции;
Понятията - функции;
"Под функция разбирам обаче единството на действието да се подреждат различни представи под една обща представа" (Кант 1967, 142).
Ролята на понятието "функция" и отношението категория-съждение-функция.
Категорията като функция и функционирането на разсъдъка (Кант 1967, 142-143).

Метафизическа дедукция

Създаването на таблицата на категориите от таблицата на съжденията е метафизическа дедукция. "В метафизическата дедукция априорният произход на категориите биде доказан изобщо чрез пълното им съвпадане с общите логически функции на мисленето" (Кант 1967, 208).

** Таблица на съжденията - f(S;p)

Количество: общи (Всички S са P), частни (Някои S са P), единични (Това S е P);
Качество: утвърдителни (S е P), отрицателни (S не е P), безкрайни (S е не-P);
Отношение: категорични (S със сигурност е P), хипотетични (Ако S то P), дизюнктивни (S е P или R);
Модалност: проблематични (Възможно е 'S е P'), асерторични (Действително 'S е P'), аподиктични (Необходимо е 'S е P');

Коментар върху по-сложните и неинтуитивни места в таблицата на съжденията (Кант 1967, 145-149).

Разяснение на функцията - f(S;p). Понятието е "предикатът на едно възможно съждение" (Кант 1967, 143). ["Понятието като съждение. Съждението като функция. Функцията като отношение. Името на функцията като категория"]

+ Факултативно

1. Това S е P - Към колко обекта може да се отнася логическия субект = количество (всички, някои, този)
2. Това S е P - Как понятието може да се предицира към логическия субект = качество (утвърдително, отрицателно, безкрайно)
3. Всяко S е P - Как понятията се отнасят едно към друго = отношение (категорично, хипотетично, дизюнктивно)
4. Мислене на Всяко S е M (спрямо Всяко M е P) - Как се отнасят понятията към обектите през мисленето или едни съждения към други съждения = модалност (възможност, действителност, необходимост)
- Процедура: 4-3-2-1

Редактирано по: Rosenberg 2005;

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 139-149]
-------------- Семинар VІІІ:
1. Синтезата и синтезирането

Въвеждане и разяснение на понятието "синтез" (Кант 1967, 149.150).
"...спонтанността на мисленето ни изисква това многообразно най-напред по някакъв начин да се овладее, събере и свърже, за да се състави от него познание. Това действие наричам синтеза." (Кант 1967, 149)
- Преди всеки анализ, трябва да има синтез.
а. Понятията са принципи за единство (Кант 1967, 151) - Следователно познанието ни е дискурсивно и синтезиращо. Функция.
б. Цялото познание е съждително (чрез способността за съдене) и има пропозиционална форма (Кант 1967, 143) -

2. Синтетично единство на многообразното

Многообразно (сетивност - "наглед") - синтез (способност за въображение - "образ") - единство (разсъдък - "понятие")
- Нагледи - непосредствени продукти на афекцията - Сетивност -- Многообразно
- Образи (Кант ги нарича също "нагледи") - синтезирани от разсъдъка - Въображение -- Синтетично
- Понятия - синтезирани от разсъдъка - Разсъдък – Единство

Срв.: "Съждението следователно е посредственото познание за даден предмет, следователно представата за една представа за същия. Във всяко съждение се намира понятие, което важи за много представи, и между това множество обхваща също и дадена представа, която се отнася непосредствено до предмета" [добавен курсив] (Кант 1967, 142-143).

Имаме:
а. Многообразното на чистия априорен наглед
б. Синтез на многообразното чрез способността за въображение
в. Единство на синтезата чрез понятия

- Синтетичното единство на многообразното е едно от най-важните понятия при Кант, то включва концепцията му за познание, освен това съчетава различните способности на човешкия дух и дава трансценденталната рамка за оразличаване на отделните понятия.

3. Двойното разсъдъчно действие

"Същата функция, която в едно само съждение дава единство на различните представи, дава също така в един само наглед единство на простата синтеза на различни представи; това единство, изразено общо, се нарича чисто разсъдъчно понятие. Значи същият разсъдък, и при това чрез същите тези действия, чрез които посредством аналитичното единство е създал в понятията логическата форма на едно съждение, създава също трансцендентално съдържание в представите си посредством синтетичното единство на многообразното в нагледа изобщо, поради което тези представи се наричат чисти разсъдъчни понятия, които се отнасят a priori до обекти: това общата логика не може да направи." (Кант 1967, 151)

1. Чрез аналитично единство - в понятията = логическата форма на съждението;
2. Чрез синтетично единство (на многообразното в нагледа) - в представите = трансцендентално съдържание;
Първата роля е синтактична (логическа форма), втората е семантична (трансцендентално съдържание).

Разсъдъкът действа едновременно аналитично (подобие, различие, класификация, видове) и синтетично (превръщайки неконцептуализираните сетивни усещания в синтезиран наглед).

** Таблица на категориите

Математически категории
(предмети на нагледа)

І. Количество
- Единство
- Множество
- Тоталност

ІІ. Качество
- Реалност
- Отрицание
- Ограничение

Динамически категории
(съществуване на тези предмети)

ІІІ. Отношение*
- Инхеренция и субсистенция
- Каузалност и зависимост
- Общуване

ІV. Модалност
- Възможност - невъзможност
- Съществуване - несъществуване
- Необходимост - случайност


* Пълните названия на категориите според отношение са: Инхеренция и субсистенция (substantia et accidens); Каузалност и зависимост (причина и действие); Общуване (взаимодействие между действащото и подлежащото на действие). Повече за инхеренция и субсистенция - (Кант 1967, 265).

- Категориите изразяват формите на свързване на понятията (представите) в съждения.
- Категориите не могат да се изведат от опита, защото се предполагат при всяко едно съдене.

4. Забележки към таблицата на категориите

а. Освен елементарните чисти разсъдъчни понятия има и чисти производни понятия.
б. Първите два класа са математически (отнасят се до предмети на нагледа), вторите два са динамически (отнасят се до съществуването на тези предмети).
в. Третата категория възниква от свързването на втората с първата.
г. Unum, verum, bonum - не са категории. Те се отнасят към класа на количеството (качествено единство, качествено множество, качествена завършеност);

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 149-159]
-------------- Семинар ІХ:

Трансцендентална дедукция

Въпросът за факта (метафизическа дедукция)
Въпросът за правото (трансцендентална дедукция)

Трансценденталната дедукция трябва да обясни и определи обективната априорна реалност (и валидност) на категориите.

За разлика от пространството и времето където априорните познания се отнасяха необходимо към предмети, защото само чрез чистите форми на сетивността един предмет може да ни се яви (условието за възможността на явленията), то при разсъдъка има допълнителна трудност: "как именно субективните условия на мисленето би следвало да имат обективна валидност [...] защото без съмнение явления могат да бъдат дадени в нагледа без функции на разсъдъка" (Кант 1967, 163). Последното е само логическа възможност (а не трансцендентална).

Предварителен план на трансценденталната дедукция и нейната цел: "...следователно обективната валидност на категориите като априорни понятия ще се основава на това, че само чрез тях е възможен опит (според формата на мисленето). Защото тогава те се отнасят по необходимост и a priori до предмети на опита, тъй като само чрез тях може изобщо да се мисли който и да е предмет на опита." (Кант 1967, 165).

+ Факултативно

1. Добро начално и систематично разяснение на понятието "многообразно" има в (Стоев 2005, 155-161)
2. Дискусия върху следните твърдения:
"Категориите са образувани от формите на съжденията в процеса на синтезиране на нагледите"
"Всяко едно синтезиране е спонтанно, следователно е действие на разсъдъка"
3. Стратегията на Кант за легитимна метафизика е от четири стъпки:
а. Метафизическа дедукция - съществуване на чисти разсъдъчни понятия;
б. Трансцендентална дедукция - обективност и реалност на категориите;
в. Схематизъм - сетивните условия за приложение на категориите към нагледите (чрез определението по време);
г. АСП основани на категориите - извеждане на априори синтетични положения от чистите разсъдъчни понятия.
- Като цяло метафизиката ще покаже коя е привилегированата понятийна схема, чрез която разсъдъкът организира нагледите в представи за обекти.

Забележка

По принцип има два типа априорни понятия (като произход):
1. математически (основани на сетивността) – те могат да бъдат представени в нагледа (например "триъгълник") + са обективно валидни (заради формите на сетивността, които гарантират тази обективност);
2. категориални (основани на разсъдъка) – те не могат да бъдат представени в нагледа (например "субстанция") + не си личи, че са обективно валидни (защото са в разсъдъка);
- Това е друг начин да се представи проблемът "как именно субективните условия на мисленето би следвало да имат обективна валидност" (Кант 1967, 163).

Самото изложение на трансценденталната дедукция

Общата структура на дедукцията изглежда така:
Аз / Единство (на аперцепцията) - Синтез (на категориите) - Валидност (на категориите) - Реалност (на категориите) – Емпирия;

Аргументът в трансценденталната дедукция на чистите разсъдъчни понятия може да се раздели на следните два свързани етапа.

§15- §20

Обективна валидност на категориите

Категориите се отнасят и прилагат до обекти на съжденията
(за един дискурсивен интелект)

Обект на мисълта [Object]
= Обект.

Ролята на категориите при мисленето на обекти

 

§21- §26

Обективна реалност на категориите

Категориите се отнасят и прилагат до обекти на опита
(за един човешки интелект)

Предмет на нагледа [Gegenstand]
= Предмет.

Ролята на категориите при времепространствени нагледи

§15 За възможността на свързване изобщо

Единство - > Свързване - > Анализ: Единството е условие за Свързването. Свързването е условие за Анализата.
- Отношение на тази тридялба към "синтетичното единство на многообразното".
- Отношение на тази тридялба към Разсъдък - Въображение - Наглед.

Многообразното на нагледа не е дадено в единство, а свързването може да се осъществява единствено от разсъдъка и е винаги спонтанно (сетивността е пасивна, затова не може да свързва). И така: многообразното може да бъде свързано единствено от разсъдъка. Понятието за свързване включва: [многообразно] + [синтеза] + [единство] = синтетичното единство на многообразното (Кант 1967, 170).

Свързването: "не можем да се представим нищо като свързано в обекта, без преди това да сме го свързали сами, и че между всички представи свързването е единствената, която не може да се даде от обекти, а може да се създаде само от самия субект, защото е акт на неговата спонтанност" (Кант 1967, 168). "Свързване е представа за синтетичното единство на многообразното" (Кант 1967, 170).

§16 За първоначално-синтетичното единство на аперцепцията

- "Аз мисля, трябва да може да придружава всичките ми представи;" (Кант 1967, 171). Това, че е възможно да присъединя „Аз мисля” към всяка една представа е различно положение от "Мисля, следователно съществувам" (Рене Декарт). Всяка представа е (1) моя и (2) се придружава от "Аз мисля".
- Трансцендентална аперцепция (Аз мисля)
- Емпирична аперцепция (Аз мисля + вътрешно сетиво)

"Аз мисля" в същия субект, в който това многообразно се среща. Трансценденталната аперцепция не е самосъзнание, тя е формата на само едно съзнание. ТЕА = нумерична идентичност. Отношението не се създава чрез това "че придружавам всяка представа със съзнание, а с факта, че прибавям една представа към друга и съзнавам синтезата им" (Кант 1967, 173): имаме само форма.

Аз мисля може да придружава всички представи:
- Аналитично положение (тъждествено) за всяко съзнание, което може да разпознае собствените си репрезентации.
- Синтетично положение, че човешкият разсъдък е такъв (за разлика от божествения и животинския).
Аналитичното предполага синтетично. Разделянето предполага свързване. "Синтетичното единство на многообразното на нагледите, като дадено a priori, е значи основанието на тъждеството на самата аперцепция, която предхожда a priori всяко мое определено мислене." (Кант 1967, 175).

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 159-177]
-------------- Семинар Х (проведен на мястото на лекцията):
§17 Основното положение на синтетичното единство на аперцепцията е най-висшият принцип на всяка употреба на разсъдъка

1. "цялото многообразно на нагледа е подчинено на формалните условия на пространството и времето" (Кант 1967, 177).
2. "цялото многообразно на нагледа е подчинено на условията на първоначално синтетичното единство на аперцепцията" (Кант 1967, 177).

Първоначално-синтетичното единство на аперцепцията е най-висшият принцип на всяка употреба на разсъдъка. В такъв смисъл ТЕА е необходима и достатъчна за представяне на обекти. Казано не толкова специализирано, Кант твърди, че когато някой обединява многообразното в понятие, той прави многообразното мислимо като обект или с други думи му придава обективна валидност, вж. Buroker 2006.
В случая под обект се има предвид: "Обаче обект е това, в понятието за което е обединено многообразното на даден наглед" (Кант 1967, 179).

§18 Що е обективното единство на самосъзнанието

О: Обективно единство - ТЕА;
С: Субективно единство - определение на вътрешното сетиво;
Е: Емпирично единство - единство на асоциацията на представите;
Тези три единства (О-С-Е) трябва ясно да се разграничат, въпреки че Кант смесва неправомерно последните две в този параграф (Кант 1967, 182-183). За целите на трансценденталната дедукция е необходимо да се разгледа единствено обективното единство, останалите не са релевантни спрямо изложението на аргумента.

§19 Логическата форма на всички съждения се състои в обективното единство на аперцепцията на съдържащите се в тях понятия

За да може една представа да има обективна валидност, това означава да има възможност да й се припише истинност/неистинност.
Съждението не е друго освен начин дадени познания да се доведат до обективното единство на аперцепцията. Именно тук се разграничават съжденията като обективни и асоциациите като субективни [sic].

§20 Всички сетивни нагледи са подчинени на категориите като условия, единствено при които многообразното на тези нагледи може да се събере в едно само съзнание

Да се отсъди за едно многообразно е да се мисли като обект под логическите форми на съждението.

- В първата част на дедукцията се установява, че всеки дискурсивен интелект (независимо от конкретните му форми на нагледа), трябва да използва категориите когато мисли за обекти. Втората част от дедукцията показва необходимостта на категориите при възприемане на обекти във времепространствените форми на нагледа, вж. Buroker 2006.

§22 Категорията няма друга употреба за познанието на нещата освен приложението си върху предмети на опита

"Да се мисли предмет и да се познава предмет значи не е едно и също" (Кант 1967, 191).
Именно тук започва втората част от трансценденталната дедукция с въвеждането на чистия сетивен наглед (пространство и време). По такъв начин "категориите посредством нагледа не ни доставят наистина никакво познание за нещата освен само чрез възможното си приложение върху емпиричния наглед, т.е. да служат само за възможността на емпиричното познание" (Кант 1967, 193).

§23

Чистите разсъдъчни понятия могат да се простират върху всякакви предмети на нагледа изобщо (все едно дали той прилича на човешкия наглед, стига да е сетивен, а не интелектуален). Но това разпростиране не ни дава нищо - това са "форми на мисълта без обективна реалност" (а само с обективна валидност). За да бъдат обективно реални, категориите трябва да се отнасят до време-пространствения ни сетивен наглед, т.е. до нашия опит. Само така имаме смисъл и значение (Кант 1967, 195).

§24 За приложението на категориите върху предмети на сетивата изобщо

Дотук имахме разсъдъчна връзка (от първата част на дедукцията), сега се въвежда връзката чрез въображението. Въвеждане на способността за въображение (която е наречена разсъдъчна и сетивна едновременно): "способност да се представя в нагледа един предмет и без неговото присъствие" (Кант 1967, 198). И така:

И. Интелектуална синтеза - многообразното на един наглед изобщо - Разсъдък; Категориите като форми на мисленето - обективна валидност;
Ф. Фигурна синтеза - многообразното на сетивния наглед - Въображение; Категориите като форми на мисленето приложени към формите на нагледа - свързване на обективната валидност и реалност;
А. Апрехендираща синтеза (синтеза на възприятието) - многообразното на един емпиричен наглед - Сетивност; Категориите като форми на опита - обективна реалност;

Категориите дават правила за единство на представите в ТЕА при всяка една стъпка:
- Интелектуална синтеза - §20 – единство на мисълта за обекти;
- Фигурна синтеза - §24 – единство на формите на нагледа (време и пространство);
- Синтеза на апрехензията - §26 – единство на предметите във време и пространство;

§26 Трансцендентална дедукция на всеобщо възможната емпирична употреба на чистите разсъдъчни понятия

Въвеждане на синтезата на апрехензията "...всяка синтеза, чрез която става възможно дори възприятието, е подчинена на категориите; и тъй като опитът е познание чрез свързани възприятия, то категориите са условия за възможността на опита и важат значи a priori също и за всички предмети на опита" (добавен курсив, Кант 1967, 211).

Кант предлага важно обобщение: "Това, което свързва многообразното на сетивния наглед, е способността за въображение, която по отношение на единството на интелектуалната си синтеза зависи от разсъдъка, а по отношение на многообразието на апрехензията - от сетивността" (Кант 1967, 214-215).

§27 Резултат от тази дедукция на разсъдъчните понятия

"...за нас не е възможно никакво априорно познание освен единствено за предмети на възможен опит" (Кант 1967, 216).

Кратко понятие за тази дедукция

"Тя е изложението на чистите разсъдъчни понятия (и с тях на всяко теоретическо априорно познание) като принципи за възможността на опита, освен това и изложението на тези принципи като определение на явленията в пространството и времето изобщо, - и накрай изложението на това определение, въз основа на принципа на първоначалното синтетично единство на аперцепцията, като форма на разсъдъка в отношение към пространството и времето като първоначални форми на сетивността" (Кант 1967, 220).

+ Факултативно

В първоначално-синтетичното единство на аперцепцията "съзнавам самия себе си не както се явявам на себе си, нито както съм сам по себе си, а само че съм. Тази представа е мислене, не нагледно представяне." (Кант 1967, 206). Вж. (Кант 1967, 200-208).

Ние можем да се афицираме чрез вътрешното сетиво - Явяване на себе си.
Ние можем да мислим себе си в единството на аперцепцията - Че просто сме.
Но не можем да познаем себе си ноуменално - Както сме сами по себе си.

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 177-220]
-------------- Семинар ХІ:

Трансцендентално учение за елементите

Трансцендентална логика

Трансцендентална аналитика - Аналитика на основните положения


- Разсъдък; (понятия)
- Способност за съждение; (съждения)
- Разум (умозаключения) (Кант 1967, 221);

Разсъдък - способност за правила
Способност за съждение - способност да се подвежда под правила
Разум - способност за принципи
[Защо някои хора са глупави? Обяснението на Кант, вж. Кант 1967, 223, бележката под линия]

+ Факултативно

Кант употребява понятието "разсъдък" в три различни смисъла:
1. Способност за мислене (най-широкото значение) - общата духовна способност (включваща разум, способност за съждение и разсъдък); Противопоставяне между Разсъдък (спонтанност) и Сетивност (рецептивност).
2. Способност за познание (по-тясно значение) - част от общата духовна способност, която се различава от разума; Противопоставяне между Разсъдък (познание) и Разум (мислене).
3. Способност за понятия (най-тясно значение) - тази част от познавателната ни способност, която се занимава конкретно с понятията (а не със съжденията); Противопоставяне между Разсъдък (понятия) и Способност за съждение (съждения).

Глава 1- За схематизма на чистите разсъдъчни понятия (Метафизическа дедукция)

А. Свързващото звено между сетивност и разсъдък

- "Ясно е, че трябва да има нещо трето, което трябва да е еднородно, от една страна, с категорията, от друга страна - с явлението и което прави възможно приложението на категорията върху явлението. Тази посредничеща представа трябва да бъде чиста (без нищо емпирично) и все пак да бъде, от една страна, интелектуална, от друга страна - сетивна. Такава представа е трансценденталната схема" (Кант 1967, 226).
- между категорията и явлението
- между интелектуалното и сетивното
Трансценденталната схема - определение по време [Обсъждане на словосъчетанието]. Приложение на категорията върху явленията (Кант 1967, 226).
Забележка: Достатъчно е да свържем категориите с нагледите (формата на нагледа - време), за да са свързани и приложими към явленията.

Б. Въображение и схеми

- Способността за въображение (Кант 1967, 227)
- Дефиниция на схемата и схематизма
- Ценността на ограничението на категориите[Връзката на ограничението с "критиката". Обсъждане на двойките: категория-схема; разум-разсъдък...] (Кант 1967, 227, 232)
- Разликата между схемата и образа (Кант 1967, 228)

Схема - продукт на способността за въображение: Тя създава отношението на категориите към предмети (значение) (Кант 1967, 231) [Образуването на координатната система и появата на значението. Отношението към трансценденталната аперцепция като форма]

** Максимално разширена таблица на схемите (на чистите разсъдъчни понятия)

Количество

1. Число (единица) = Единство + t
2. Число (присъединяване) = Множество + t
3. Число (сума; обхваща присъединяването) = Тоталност + t

-- Синтезата на самото време - "Редицата на времето"

Качество

4. Битие във времето = Реалност + t
5. Небитие във времето = Отрицание + t
6. Преход от реалност към отрицание = Ограничение + t

-- Изпълване на времето - "Съдържанието на времето"

Отношение

7. Постоянност на реалното във времето = Субстанция + t
8. Последователност на многообразното (подчинена на едно правило) = Причина + t
9. Едновременно съществуване = Общуване + t

-- Структурата на времето - "Редът на времето"

Модалност

10. Съществуване в някое време = Възможност + t
11. Съществуване в определено време = Действителност + t
12. Съществуване във всяко време = Необходимост + t


-- Предмет във времето - "Съвкупността на времето с оглед на всички възможни предмети"


* Важно: Схемата е ограничение на съответната категория - определение по време.
* Броят на схемите не е много ясен (Кант 1967, 229-230). Те трябва едновременно да съответстват на 12-те категории и на 8-те априори синтетични положения (вж. по-надолу). В такъв смисъл те варират от 12 (в разширения вариант) до 8 (в стеснения вариант).

Глава 2 - Система на всички основни положения на чистия разсъдък (Трансцендентална дедукция)

Употребата на синтезата върху възможен опит е математическа или динамическа (Кант 1967, 241), сравни с категориите. Следва таблица на основните положения (аналогична на таблицата на категориите и схемите) (Кант 1967, 242):

А. Аксиоми на нагледа (количество) - Конститутивност. Математика.

1 – „Всички нагледи са екстензивни величини” (Кант 1967, 244);

Б. Антиципации на възприятието (качество) - Конститутивност. Математика.

2 – „Във всички явления реалното, което е предмет на усещането, има интензивна величина, т.е. степен” (Кант 1967, 248);

В. Аналогии на опита (отношение) - Регулативност. Физика.

Общ принцип на аналогиите: „Опитът е възможен само чрез представата за една необходима връзка на възприятията” (Кант 1967, 256)

3 – „При всяка смяна на явленията субстанцията постоянствува и нейният quantum в природата нито се увеличава, нито намалява” (Кант 1967, 261) (Всяка промяна е само изменение); Величина - Продължителност
4 – „Всички изменения стават според закона за връзката на причина и действие” (Кант 1967, 267) (Измененията са последователни); Редица - Последователност
5 – „Всички субстанции, доколкото могат да се възприемат в пространството като едновременни, са винаги във взаимодействие” (Кант 1967, 284) (Едновременността е основа за изменението. Изменението е динамика?); Съвкупност - Едновременност

Г. Постулати на емпиричното мислене изобщо (модалност) - Регулативност. Метафизика.

[Има формални, материални и общи условия на опита]
6 – „Онова, което се съгласува с формалните условия на опита (според нагледа и понятията), е възможно.” (Кант 1967, 290)
7 – „Онова, което е свързано с материалните условия на опита (с усещането), е действително.” (Кант 1967, 290)
8 – „Онова, чиято връзка с действителното е определена според общи условия на опита, е (съществува) необходимо.” (Кант 1967, 290)

Обобщения

- Защо трансценденталната аперцепция е въведена именно в трансценденталната дедукция на чистите разсъдъчни понятия?
- Как са възможни априори синтетични положения?

+ Факултативно

1. Аналитичните положения имат един основен принцип - принципът на противоречието (Кант 1967, 235).
2. Синтетичните положения имат още един основен принцип - "Най-висшият принцип на всички синтетични съждения значи е: всеки предмет е подчинен на необходимите условия на синтетичното единство на многообразното на нагледа в един възможен опит." (Кант 1967, 239). Основата на всички априори синтетични съждения - формалните условия на априорния наглед, синтезата на способността за въображение и единството на аперцепцията... приложени към опита [Дискусия върху параграфа, обсъждане на компонентите].
3. Всички закони са времеви. Това означава, че фундаменталната сетивна основа на априори синтетичните положения е времето, което определя целостта на нашето познание. То всъщност е винаги и само времево (срв. с Хайдегер и отклонението-продължение в „Битие и време”, както и Хайдегер 1997). Последствията от това „определение по време” (вж. схемите) са в няколко посоки:
- Исторически и контекстуални. Тази промяна изразява по удачен и прост начин развитието и промените във физиката, които са напълно независими от философията на Кант.
- Концептуални. Край на паралелното разглеждане на пространство и време.
- Конкретно философски. Сетивността и „определението по време” се оказва демаркационната линия между разсъдък и разум, между старата и нова метафизика.
4. Всички неща, които не включват сетивността биха се отнесли единствено и само до мисленето, а не до познанието. Те могат да имат смисъл, но нямат значение Кант 1967, 231.
5. Кратка разлика между схема и образ: схемата е времева, образът е (и) пространствен

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 221-232, 237-243, 244, 248, 256, 290]
-------------- Семинар ХІІ:

Трансцендентално учение за елементите

Трансцендентална логика

Трансцендентална диалектика

Въведение 1: за разликата между трансцендентно и трансцендентално

-- "Ние ще наречем основните положения, приложението на които се придържа напълно в границите на възможен опит, иманентни, онези обаче, които целят да надхвърлят тези граници, трансцендентни основни положения" (Кант 1967, 354).

Трансценденталната употреба води до трансцендентни положения.
Емпиричната употреба води до иманентни положения.

- "[трансцендентално] не означава нещо такова, което излиза извън всеки опит, а онова, което наистина предхожда опита (a priori), но все пак не е определено за нищо повече, освен само да направи възможно опитното познание. Когато тези понятия надхвърлят опита, тогава употребата им се нарича трансцендентна, която се различава от иманентната, т.е. стеснената до опита употреба." (Кант 1967, 201, бел.)

В такъв смисъл трансценденталното може да прерасне в (А) трансцендентно или (Б) иманентно в зависимост от употребата: (А) надскачаща всеки един опит или пък (Б) само и единствено опитна.

Трансценденталната диалектика е неизбежна: "...естествената и неизбежна илюзия..."; "естествена и неизбежна диалектика на чистия разум" (Кант 1967, 355). [Щом е неизбежна, какво означава "критика"?]

+ Факултативно

1. Христо Стоев - За разликата между трансцендентно и трансцендентално у Кант; Като допълнително и по-общо представяне на цялостния контекст, да се погледне Стефанов 1987 и Цонева 1982.
2. Още:
- Трансценденталното (Т+) прави възможно априорното и възможния опит - Трансцендентното (Т-) е това, което прекрачва границите на възможния опит (Кант 1967, 354).
- (Т+) оставено само на себе си (трансцендентална употреба) преминава в (Т-) или с други думи "Защо трансценденталната диалектика разглежда трансцендентните идеи?"
- Още за (Т+) (Кант 1967, 93, 133, 354) и за разликата между (Т+) и (Т-) (Кант 1967, 558);
3. Редът на разсъдъка и редът на разума. Разсъдъкът оставен сам на себе си се обръща в разум.

Въведение 2: сетивност, разсъдък и разум

За разделението сетивност, разсъдък и разум (Кант 1967, 356, 358):
Сетивност - способност за представи
Разсъдък - способност за правила
Разум - способност за принципи

- "Ако разсъдъкът е способност за единството на явленията посредством правила, то разумът е способността за единството на правилата на разсъдъка въз основа на принципи. Разумът значи никога не се отнася направо до опита или до някой предмет, а до разсъдъка, за да даде a priori посредством понятия единство на неговите многообразни познания, което може да се нарече единство на разума и е от съвсем друг вид от единството, което може да се даде от разсъдъка" (Кант 1967, 358)

"Метафизическа дедукция" на идеите на разума

Метафизическата дедукция има за цел да открие всички елементи на разума. Ние знаем само, че разумът работи единствено с умозаключения и обуславя всичко останало. Как подхожда Кант:

1. Типове умозаключения

Първо трябва да открием всички възможни типове умозаключения. Те са три вида: категорични, хипотетични, дизюнктивни (Кант 1967, 359-360, 372). Сравни с таблицата на съжденията (Кант 1967, 144); Забележка: те се отнасят до понятия и съждения, а не до нагледи;

2. Безусловният разум

После трябва да си дадем сметка, че разумът задава тоталността на условията. Той е безусловен за разлика от обусловеното познание на разсъдъка.

3. Трите възможни идеи на разума

Когато съчетаем първото и второто условие, то получаваме безусловното на трите възможни умозаключения въобще (Кант 1967, 372):
- Безусловно на категоричната синтеза в един субект;
- Безусловно на хипотетичната синтеза на членовете на една редица.
- Безусловно на дизюнктивната синтеза на частите в една система.

И така чистият разум дава (Кант 1967, 379-380):
- Трансцендентално учение за душата - психология (psychologia rationalis) - абсолютно единство на мислещия субект - субект
- Трансцендентална наука за света - космология (cosmologia rationalis) - абсолютно единство на редицата на условията на явлението - явления
- Трансцендентално познание за Бога - теология (theologia transcendentalis) - абсолютно единство на условието на всички предмети на мисленето – всичко

Идеите на чистия разум са (Кант 1967, 384):
Субект - Душа - паралогизми на чистия разум: Категорични
Редица - Свят - антиномии на чистия разум: Хипотетични
Система - Бог - идеал на чистия разум: Дизюнктивни

+ Факултативно

Паралогизми на чистия разум: Основа (Кант 1967, 387); Разгръщане (Кант 1967, 392, 394, 395, 397); Заключение (Кант 1967, 427) - Единството не е наглед (!); Формата като ключ (Кант 1967, 437);

[Упражнението е проведено върху Кант 1967, 310-311, 352-364, 379-384]
--------------

Недовършено...

За останалата част от семинарните занятия, моля, ползвайте записки от предишните години.

 

 

 

www.vidinsky.com