[преподаване]

2007 - 2008

година

Немска класическа философия

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

І-ви семестър:

Вторник, 4-ти блок, 319 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

ІІ-ри семестър:

Вторник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

Първи семестър

2007-2008

Имануел Кант

(1724-1804)

Критика на чистия разум

1781

(ІІ изд. - 1787)

Издания на "Критика на чистия разум": І-во - 1781 (Рига), ІІ-ро - 1787 (Рига);

Други издания: 1790, 1794, 1799 (1818, 1828).

Функцията на "Пролегомени към всяка една бъдеща метафизика" (1783).

Най-обща структура на КЧР:

І. Трансцендентално учение за елементите

-- І.1. Естетика - Сетивност

-- І.2. Логика

-- І.2.1. Аналитика - Разсъдък

-- І.2.2. Диалектика - Разум

ІІ. Трансцендентално учение за метода

[Дискусия върху структурата и разглеждане на отношението между гносеология и отнология при Кант.]

1.

Предговор (към І-то издание)

Въпросите. Метафизиката

Затруднението на човешкия разум: "въпроси, които не може да отхвърли, защото му са зададени от природата на самия разум, но на които не може да даде отговор, защото надхвърлят всяка способност на човешкия разум" (Кант 1967: 41). Така той "изпада в неяснота и противоречие".

-- "Арената на тези безкрайни спорове се нарича метафизика"

1. Какво означава въпросите да са зададени от природата на самия разум?

2. Може ли да има разумно същество, което да не си поставя метафизически въпроси?

Критиката. Разумът

Какво означава понятието "критика"? (Кант 1967: 43)

Каква е функцията на това, че "чистият разум е такова съвършено единство"? (Кант 1967: 44) [Дисусия - предпоставка, предразсъдък или аксиома]

Какво означава чист разум? Може ли практическият разум да бъде чист?

2.

Увод

-- Началото: "... всяко наше познание започва с опита..." (Кант 1967: 73) Какво е опит? Коментар върху "...преработва суровата материя на сетивните впечатления в познание на предметите, което се нарича опит" (Кант 1967: 73)

-- Разликата между: "с опита" (mit der Erfahrung) и "от опита" (aus der Erfahrung). Дали има познание независимо от опита?

Априори - апосериори

1. Въвеждане на а priori - а posteriori;

2. Терминологизация на "а priori" (Кант 1967: 74). Отношение между априорност и вроденост.

3. Чисти априорни познания - Нечисти априорни познания.

["Независимостта от опита" като основно понятие. Дискусия]

...

(недовършено, продължава по-нататък)

----

3.

Предговор (към ІІ-то издание)

Логиката - "не е трябвало да направи нито крачка назад"; "не е могла да направи и нито крачка напред и следователно, както личи по всичко, изглежда да е приключена и завършена" (Кант 1967: 51) [срв. впоследствие с Хегел, Науката логика].

Математика - теоретическо познание на разума, което определя априори обектите си (Кант 1967: 53);

Физика - теоретическо познание на разума, което определя априори обектите си (Кант 1967: 53); Бейкън (Кант 1967: 54) и "разумът разбира само това, което сам създава по свой план" (Кант 1967: 54);

Метафизика - "налучкване само между понятия" (Кант 1967: 55); Как метафизиката да се включи недвусмислено в списъка от науки основани на априори положения? [Дискусия]

[Дискусия. Защо, за да има разум в науките "нещо в тях трябва да се познава a priori"? Каква е връзката между научността и априорността?]

Революция:

Промяна в начина на мислене: предметите трябва да се съобразяват с познанието ни. "Ако нагледът би трябвало да се съобразява..." (Кант 1967: 56). От [Познание/Предмети] към [Предмети/Познание] - смяна на знаменателя. [Дискусия. Къде се "намира" априорността? Какво е коперниканското в този поврат?]

4.

Увод

(продължение, вж. по-нагоре)

Априорно:

- строга всеобщност [Дискусия. Разликата с индуктивната относителна всеобщност, опитът е винаги и в бъдещето.]

- необходимост

Двата критерия могат да се прилагат самостоятелно (Кант 1967: 76). [Дискусия. Разликата между необходимост и строга всеобщност]

Метафизика:

- Бог

- Свобода

- Безсмъртие

Метафизиката има за крайна цел решението само на тези проблеми. Те са извън полето на всички възможни опити (Кант 1967: 78-79).

Аналитични и синтетични съждения

Отношението между субект и предикат:

-- Предикатът Б принадлежи на субекта А, съдържайки се (скрито) в понятието А: аналитично съждение. Пояснителни.

-- Предикатът Б лежи изцяло извън понятието А: синтетично съждение. Разширителни.

Видове съждения

Аналитично (апостериорно): -

Аналитично (априорно): Всички тела са протяжни.

Синтетично (апостериорно): Всички тела са тежки.

Синтетично (априорно): Всичко, което става, има своята причина - "Alles, was geschieht, hat seine Ursache"

"Опитните съждения, като такива, са всички синтетични" (Кант 1967: 82)

Лайбниц: априорното е аналитично

Кант: априорното може да е аналитично или синтетично

[Дискусия]

Априорните синтетични положения

А. Математика: Математическите положения са синтетични. Тези на чистата математика са априорни и синтетични: 7+5=12; най-краткото разстояние между две точки е права;

Б. Физика: Естествената наука има също априорни синтетични положения: "количеството на материята остава неизменно", "във всяко предаване на движение действието и противодействието трябва винаги да са равни едно на друго" (Кант 1967: 88).

В. Метафизика: "Метафизиката се състои, поне според намерението си, само от априорни синтетичти положения"

Проблемът на чистия разум

1. "Как са възможни синтетични съждения a priori?"

1.1. Как е възможна чиста математика?

1.2. Как е възможна чиста естествена наука?

1.3. Как е възможна метафизиката като наука?

-- Необходимостта от въпросите структурирани именно по този начин - извеждането на метафизиката като възможна наука, без тя да е налична наука (за разлика от чистата математика).

Как е възможна метафизиката като наука?

Трансцендентална философия

Отношението между критика (на чистия разум) и трансцендентална философия.

Обобщение. Двете революции

1. [Предмети/Познание]

2. Априори синтетични съждения

----

5.

Трансцендентално учение за елементите - Трансцендентална естетика

Сетивност - Разсъдък

В сетивността предметите ни се дават, получаваме нагледи. Anschauung - наглед.

Чрез разсъдъка се мислят, получаваме понятия. Begriff - понятие.

Сетивността се разглежда от трансенденталната естетика.

Разсъдъкът се разглежда от трансценденталната логика.

Забележка:

Метафизическо изяснение (МИ) - понятието като дадено априори (Кант 1967: 103);

Трансцендентално изяснение (ТИ) - понятието като принцип за други априорни синтетични положения (Кант 1967: 105);

Контекст - Геометрия

Основи на Кантовата концепция:

-- Евклид (геометрия), Нютон (механика);

-- Революцията [Предмети/Познание] не предполага абсолютно пространство (Holmes 1955: 240). Защо? [Дискусия]

Фрийдман започва статията си с описание на статуквото: "After their work and the work of Riemann, Hilbert, and Einstein from which they drew their inspiration, Kant's conception is liable to seem quaint at best and silly at worst" (Friedman 1985: 455).

Холмс завършва статията си с: As the late geometer, Hans Hahn, has put it so well, "For it is not true, as Kant has urged, that intuition is a pure a priori means of knowledge. Rather it is a force of habit rooted in psychological inertia." (Holmes 1955: 244).

Кант не прави разлика между чиста геометрия (формални и логически отношения между пропозиции, аксиоми) и приложна геометрия (валидност на чистата спрямо интерпретацията на реалния свят) (Friedman 1985: 455-456). Или по думите на Айнщайн: докато законите на геометрия се отнасят към реалния свят, те не са точни; и доколкото са точни, те не се отнасят към реалния свят (в текста Geometrie und Erfahrung от 1921).

Допълнение:

Да се сравни с "Дисциплината на чистия разум в догматичната употреба" (Кант 1967: 659, 660-661), "Аксиоми на нагледа" (Кант 1967: 245), пасажите (Кант 1967: 104, 179, 202, 204) и анализа на Фрийдман: "In other words, it is the spatio-temporal character of construction in pure intuition that enables Kant to give a philosophical foundation for both Euclidean geometry and Newtonian dynamics." (курсив - В.В.) (Friedman 1985: 460).

Като заключение може да се ползва следният откъс: "and our notion of pure (or formal) geometry would have no meaning whatever for Kant. (In a monadic context a pure or uninterpreted "geometry" cannot be a geometry at all, for it cannot represent even the idea of an infinity of points.)" (Friedman 1985: 469).

Факултативно занимание:

Цяло-част (под себе си) срещу предикатност (в себе си) (Кант 1967: 104-105).

Пространство

Външно сетиво - представяме предметите извън нас, заедно в пространството (Кант 1967: 102).

(МИ)

- Пространството не е емпирично понятие;

- Пространството е необходимааприорна представа в основата на всички нагледи;

- Пространството не е дискурисивно, а е чист наглед;

- Пространството е безкрайна дадена величина;

(ТИ)

- Пространството е този априорен чист наглед, от който произлиза Геометрията като априорно синтетично познание (Кант 1967: 106);

Изводи:

- Пространството не е свойство на нещата сами по себе си;

- То е формата на всички явления на външните сетива (субективно условие на сетивността); Така то не обхваща нещата сами по себе си, а само явленията.

- Емпирична реалност на пространството (обективна валидност, всеки възможен опит);

- Трансендентална идеалност на пространството (то не е нищо извън условието за възможност, не лежи в основата на нещата сами по себе си);

Проблемът за другите сетива. [Дискусия]

Проблемът за евклидовата геометрия. Има ли априорни синтетични положения след появата на не-Евклидови геометрии? [Дискусия]

Време

Вътрешно сетиво - духът представя нагледно себе си в отношение по време (Кант 1967: 102).

(МИ)

- Времето не е емпирично понятие (Кант 1967: 110);

- Времето е необходимааприорна представа в основата на всички нагледи;

- Времето не е дискурисивно, а е чист наглед;

- Времето е безкрайна величина;

(ТИ)

- Понятието за движение и изменение е възможно само чрез представата за времето. Така времето е този априорен чист наглед, от който произлизат всички априорни синтетични положения, които са обвързани с движението (Кант 1967: 112); [Примерно: Аритметика]

Изводи:

- Времето не съществува само по себе си нито принадлежи на нещата сами по себе си.

- Времето е форма само на вътрешното сетиво.

- Времето е априорно условие на всяко явление изобщо.

- Емпирична реалност на времето (обективна валидност, всеки възможен опит);

- Трансендентална идеалност на времето (то не е нищо извън условието за възможност, не лежи в основата на нещата сами по себе си);

Обща дискусия върху Пространството и Времето - субективно или обективно валидни са (Корет и Шьондорф 2001: 134)?

Общ извод: Нещото само по себе си срещу Явленията. [Дискусия]

Общи бележки към трансценденталната естетика

-- Неща сами по себе си и Явленията - изяснение. Явленията съществуват само в нас.

-- Явлението не е илюзия. Разликата между Явление и Илюзия [Дискусия].

-- Формата: чист наглед (пространство и време). Материята: емпиричен наглед (усещанията) (Кант 1967: 119).

-- Ние имаме само представи за отношения между нещата (място, движение, сили) посредством външното и вътрешно сетиво (Кант 1967: 124).

-- Аперцепцията (съзнанието за самия себе си) не е спонтанно даване на многообразното (интелектуален наглед), а възприятие на многообразното (сетивен наглед). "Както се явява на себе си, а не така, както е." (Кант 1967: 125).

-- Границите на Трансценденталната естетика и отношението й към Трансценденталната философия (Кант 1967: 128).

----

6.

Трансцендентално учение за елементите - Трансцендентална логика

-- Спонтанност на мисленето и Рецептивност на впечатленията. "Мислите без съдържание са празни, нагледите без понятия са слепи"

-- Както чистият наглед "съдържа единствено формата, при която нещо се представя нагледно", така "чистото понятие съдържа само формата на мисленето на един предмет изобщо" (Кант 1967: 129). Априори са възможни само чисти нагледи и понятия. Апостериори - емпирични нагледи и понятия.

-- Анализ на параграфа, който започва с "Ако рецептивността на духа ни или способността му да получава представи..." (Кант 1967: 130). [Резюме на "Критика на чистия разум" до този момент. Дискусия]

-- "Познанието на даден предмет е възможно само при две условия: първо, н а г л е д ъ т, чрез който той се дава, но само като явление, и, второ, п о н я т и е т о, чрез което се мисли предмет, който съответства на този наглед." (Кант 1967: 165)

Познание: понятията - сетивни; нагледите - понятни...

Логики

...

Общата чиста логика не съвпада с трансценденталната логика.

"трансцендентално трябва да се нарича не всяко априорно познание, а само това, чрез което познаваме, че и как известни представи (нагледи или понятия) се прилагат или са възможни единствено a priori (т.е. трансцендентална трябва да се нарича възможността на познанието или неговата априорна употреба)." (Кант 1967: 133).

-- Трансценденталната логика ще се занимава единствено със законите на разсъдъка и разума, доколкото се отнася a priori до предмети (Кант 1967: 134).

-- Трансценденталната логика се дели на Трансценденталната аналитика и Трансценденталната диалектика.

Тр. диалектика ще е критика на диалектическата илюзия, че Тр. аналитика може синтетично да формулира съждения, твърдения и т.н. Така това ще е ограничение на употребата на логиката.

І. Трансцендентална аналитика - Аналитика на понятията

Трансценденталната аналитика се дели на Аналитика на понятията и Аналитика на положенията (Кант 1967: 140).

Отношението между Общата логика и формата на съжденията. Съжденията (Кант 1967: 144).

Отношението между Трансценденталната логика и категориите.

[Каква е причината при търсенето на чисти понятия Кант да се занимава със съжденията? Защо е представена таблицата на съжденията? Дискусия.]

Функцията

Нагледите - афекции; Понятията - функции; "Под функция разбирам обаче единството на действието да се подреждат различни представи под една обща представа" (Кант 1967: 142).

-- Дискусия върху: "Ние можем да сведем всички действия на разсъдъка до съждения, така че р а з с ъ д ъ к ъ т може да се представи изобщо като с п о с о б н о с т за с ъ д е н е [Vermögen]. [...] Понятията обаче като предикати на възможни съждения..." (Кант 1967: 143)

Допълнение: Разсъдък, съдна способност и разум – всички тези видове „разсъдък” могат да се сведат до способност за съдене (Кант 1967: 143; Guyer 2006: 142).

-- Отношението: функция - понятия - съждения. Разкриването на разсъдъка. Как функционира той? Каква е ролята на "зародишите" (Кант 1967: 140). Как може да се свържат категориите с функцията съдене? Какво означава да се подвежда една предствана под друга?...

Метафизическа дедукция

Създаването на таблицата на категориите от таблицата на съжденията е метафизическа дедукция.

f(A;C):

А. Съждения

Количество: общи (Всички А са C), частни (Някои А са C), единични (Това А е C)

Качество: утвърдителни (А е C), отрицателни (А не е C), безкрайни (А е не-C)

Отношение: категорични (А е C), хипотетични (Ако А то C), дизюнктивни (А е C или D)

Модалност: проблематични (А може да е C), асерторични (А е действително C), аподиктични (А трябва да е C)

----

1. Разяснение на основата - f(A;C). Понятието е "предикатът на едно възможно съждение" (Кант 1967: 143). ["Понятието като съждение. Съждението като функция. Функцията като отношение. Името на функцията като категория" - дискусия върху тези твърдения и обсъждане на тяхната релевантност.]

2. Разяснение на понятието "синтез" (Кант 1967: 150).

3. Разяснение на понятието "многообразно". [Добро начално и систематично разяснение има в (Стоев 2005: 155-161)]

4. Разяснение и анализ на В104-В105 (Кант 1967: 150-151):

4.1. Многообразно (сетивност - "наглед") - синтез (способност за въображение - "образ") - единство (разсъдък - "понятие")

4.2. Ключови понятия в разглеждания параграф:

а. чисто разсъдъчно понятие (reine Verstandesbegriff);

б. трансцендентално съдържание;

в. единство;

...

4.3. Синтезата (Кант 1967: 149-151).

а. Многообразното на чистия априорен наглед

б. Синтез на многообразното чрез способността за въображение

в. Единство на синтезата чрез понятия

4.4. Синтетично единство на многообразното... [Дискусия и обсъждане]

"Категориите са образувани от формите на съжденията в процеса на синтезиране на нагледите" [Дискусия]

"Всяко едно синтезиране е спонтанно, следователно е действие на разсъдъка" [Дискусия]

----

Б. Категории

Количество: единство, множество, тоталност

Качество: реалност, отрицание, ограничение

Отношение: инхеренция и субсистенция (substantia et accidens) (повече за инхеренция и субсистенция: Кант 1967: 265), каузалност и зависимост (причина и действие), общуване (взаимодействие между действащото и подлежащото на действие)

Модалност: възможност - невъзможност, съществуване - несъществуване, необходимост - случайност

Трансцендентална дедукция

Предварителни бележки и резюме:

-- Разяснение за разликата между метафизическа и трансцендентална дедукция.

-- Припомняне на връзката между съждения и категории. [Прилики и разлики - отношението субект-предикат (съждения) и субстанция (категория)]

-- Категориите: "...как тези понятия могат да се отнасят до обекти, които те все пак не получават от никакъв опит" (Кант 1967: 160)

-- Защо дедукцията на категориите може да е само трансцендентална? (Кант 1967: 160)

-- Каква е разликата между пространството и времето от една страна и категориите от друга по отношение на отнасянето към предмети от опита? (Кант 1967: 162) или "как именно субективните условия на мисленето би следвало да имат обективна валидност" (Кант 1967: 163); Опитът не дава необходимост (Кант 1967: 164).

1. Свързването

1.1. "не може да си представим нищо като свързано в обекта, без преди това да сме го свързали сами" (Кант 1967: 169)

1.2. Свързването е акт на спонтанността

1.3. Понятието за свързване включва: [многообразно] + [синтеза] + [единство] = синтетичното единство на многообразното (Кант 1967: 170)

-- Свързването: "не можем да се представим нищо като свързано в обекта, без преди това да сме го свързали сами, и че между всички представи свързването е единствената, която не може да се даде от обекти, а може да се създаде само от самия субект, защото е акт на неговата спонтанност" (Кант 1967: 168). "Свързване е представа за синтетичното единство на многообразното" (Кант 1967: 170)

2. Първоначално-синтетичното единство на аперцепцията

2.1. "Аз мисля, трябва да може да придружава всичките ми представи;" (Кант 1967: 171)

2.2. "Аз мисля" в същия субект, в който това многообразно се среща.

2.3. Отношението не се създава чрез това "че придружавам всяка представа със съзнание, а с факта, че прибавям една представа към друга и съзнавам синтезата им" (Кант 1967: 173);

2.4. "Синтетичното единство на многообразното на нагледите, като дадено a priori, е значи основанието на тъждеството на самата аперцепция, която предхожда a priori всяко мое определено мислене." (Кант 1967: 175). [Защо е именно "синтетично единство на многообразното на нагледите"? Дискусия.]

Допълнение към 2.:

А. Какво е аперцепция? Отношението аперцепция - самосъзнание? Аперцепцията като форма.

Б. Чиста аперцепция - трансцендентално (обективно) единство. И емпирична аперцепция (вътрешно сетиво) - субективно единство (Кант 1967: 182).

3. Тъждеството

3.1. Необходимото единство на аперцепцията е тъждествено, аналитично положение (Кант 1967: 176, 180)

3.2. Отношението на тъждествеността към цялата система на трансценденталната философия. [Дискусия]

4. Принципът на всяка употреба на разсъдъка

4.1. "цялото многообразно на нагледа е подчинено на формалните условия на пространството и времето" (Кант 1967: 177).

4.2. "цялото многообразно на нагледа е подчинено на условията на първоначално синтетичното единство на аперцепцията" (Кант 1967: 177).

4.3. Първоначално-синтетичното единство на аперцепцията е най-висшият принцип на всяка употреба на разсъдъка.

5. Категориите и нагледите  

5.1. "§ 20. Всички сетивни нагледи са подчинени на категориите като условия, единствено при които многообразното на тези нагледи може да се събере в едно само съзнание." (Кант 1967: 187)

5.2. Многообразното като подчинено на категориите. Разглеждане на отношението: многообразно - първоначалното синтетично единство на аперцепцията - единство на нагледа - логическата функция на съжденията като определяне на многообразното - категориите [Дискусия].

6. Мислене и познание

6.1. Разликата между мислене и познание (Кант 1967: 191).

...

----

І. Трансцендентална аналитика - Аналитика на основните положения

Разсъдък (Кант 1967: 221):

- Разсъдък; (понятия)

- Способност за съждение; (съждения)

- Разум (умозаключения);

Разсъдък - способност за правила

Способност за съждение - способност да се подвежда под правила

[Разлика между двете. Защо някои хора са глупави?]

Глава 1- За схематизма на чистите разсъдъчни понятия

Третото.

- между категорията и явлението

- между интелектуалното и сетивното

Трансценденталната схема - определение по време [Обсъждане на словосъчетанието]. Приложение на категорията върху явленията (Кант 1967: 226).

(Кант 1967: 227)

- Способността за въображение

- Дефиниция на схемата и схематизма

- Ценността на ограничението [Връзката на ограничението с "критиката". Обсъждане на двойките: категория-схема; разум-разсъдък...] (Кант 1967: 227, 232)

(Кант 1967: 228)

- Разликата между схемата и образа

Схема - продукт на способността за въображение: Тя създава отношението на категориите към предмети (значение) (Кант 1967: 231) [Образуването на координатната система и появата на значението. Отношението към трансценденталната аперцепция като форма]

Всички схеми:

Количество: Единство, Множество и Тоталност: Число (1; 1+1, 1-1-1-1)

-- Синтезата на самото време - "Редицата на времето"

Качество: Реалност, Отрицание и Ограничение: Степен на реалност (до отрицанието =0)

-- Изпълване на времето - "Съдържанието на времето"

Отношение: Субстанция (постоянство на реалното във времето); Причина (последователност на многообразното); Общуване (едновременно съществуване)

-- Структурата на времето - "Редът на времето"

Модалност: Възможност (съществуване в -някое- време); Действителност (съществуване в определено време); Необходимост (съществуване във всяко време)

-- Предмет във времето - "Съвкупността на времето с оглед на всички възможни предмети"

Дискусия и обобщение върху основните понятия:

Сетивност

Разсъдък

Способност за въображение

Глава 2 - Система на всички основни положения на чистия разсъдък

1. Аналитичните - принципът на противоречието (Кант 1967: 235).

2. Синтетичните - "Най-висшият принцип на всички синтетични съждения значи е: всеки предмет е подчинен на необходимите условия на синтетичното единство на многообразното на нагледа в един възможен опит." (Кант 1967: 239). Основата на всички априори синтетични съждения - формалните условия на априорния наглед, синтезата на способността за въображение и единството на аперцепцията... приложени към опита [Дискусия върху параграфа, обсъждане на компонентите].

----

7.

Трансцендентално учение за елементите - Трансцендентална диалектика

Трансендентално (прави възможно априорното и възможния опит) - Трансцендентно (това, което прекрачва границите на възможния опит) (Кант 1967: 354).

-- Разликата между (Т+) и (Т-) (Кант 1967: 93, 133, 354, 558)

-- Двойката иманентно-трансцендентно

-- Разликата между априорно, метафизическо и (Т+); За статичната и динамичната страна на това разделение...

-- (Т+) оставено само на себе си преминава в (Т-) или "Защо трансценденталната диалектика разглежда трансцендентните идеи?" [Дискусия. Факултативно обсъждане на някои детайли]

-- Отношение на (Т+) към опита... Отношение на (Т-) към опита;

[Допълнително: Христо Стоев - За разликата между трансцендентно и трансцендентално у Кант]

Трансценденталната диалектика е неизбежна: "...естествената и неизбежна илюзия..."; "естествена и неизбежна диалектика на чистия разум" (Кант 1967: 355). [Щом е неизбежна, какво означава "критика"?]

Сетивност - способност за представи

Разсъдък - способност за правила

Разум - способност за принципи (Кант 1967: 356, 358). [Дискусия и анализ на определението]

Обща структура

1. Силогизми: Категорични, Хипотетични, Дизюнктивни (Кант 1967: 359-360, 372). Сравни с (Кант 1967: 144);

- отнасят се до понятия и съждения, а не до нагледи

2. Безусловното: Тоталността на условията - безусловност спрямо обусловеното познание на разсъдъка.

3. (1+2) (Кант 1967: 372):

- Безусловно на категоричната синтеза в един субект;

- Безусловно на хипотетичната синтеза на членовете на една редица.

- Безусловно на дизюнктивната синтеза на частите на една система.

[Дискусия върху това как са възможни априори синтетични положения в разума? (Кант 1967: 361)]

Чистият разум дава:

- трансцендентално учение за душата - psychologia rationalis - психология - абсолютно единство на мислещия субект - субект

- трансцендентална наука за света - cosmologia rationalis - космология - абсолютно единство на редицата на условията на явлението - многообразно

- трансцендентално познание за Бога - theologia transcendentalis - теология - абсолютно единство на условието на всички предмети на мисленето - всичко

(Кант 1967: 379-380).

Схема на идеите (Кант 1967: 384)

Субект - Душа - паралогизми на чистия разум: Категорични
Редица - Свят - антиномии на чистия разум: Хипотетични
Система - Бог - идеал на чистия разум: Дизюнктивни

[Дискусии: Редът на разсъдъка и редът на разума. Разсъдъкът оставен сам на себе си се обръща в разум.]

----

ІІ. Антиномии на чистия разум

1. Светът е (без)краен във времето и пространството;

2. (Не) съществува просто;

3. Каузалност: свобода или закони на природата;

4. (Не) съществува абсолютно необходима същност в/извън света;

Догматизъм - емпиризъм (Кант 1967: 494) - [Антиномиите като историко-философска интерпретация на Кант]

Забележка: на страница 148-149 от "Пролегомени..." са изложени сбито четирите антиномии - [Отношението на съвременната физика към антиномиите на Кант. Дискусия]

ІІІ. Идеал на чистия разум

Формална и трансцендентална логика - разлики в подхода към онтологическото доказателство. Позицията на Кант:

- Съществуването не прибавя нищо към понятието (Кант 1967: 581).

- Отношението на предмета към понятието трябва да е на пълнота "едно и също съдържание" (Кант 1967: 581).

- Обяснение на примера със 100-те талера. Краят на онтологическите доказателства?

Конститутивните идеи стават регулативни идеи

-- Трансцендентално решение на диалектическите проблеми.

8.

Обща дискусия върху Критика на чистия разум

-- Догматичността на тезите и емпиричността на антитезите. Типология на антиномиите.

-- Проблемите на трансценденталната философия и мястото на метафизиката.

-- Къде има априори синтетични положения? Априорните синтетични положения и идеите на разума.

-- Идеите спрямо категориите и спрямо нагледите.

-- Регулативността - отношението на мисленето към познанието.

Заключение

1. Phaenomena - Noumena. Чистият разсъдък - остров, заключен от самата природа в неизменни граници (Кант 1967: 310). Истината срещу илюзията.

2. Дискусия върху (Кант 1967: 611-612, 649);

3. Как е възможна метафизиката като наука?

----

Въпроси и обобщения върху Кант.

Философията след И. Кант - различните възможни посоки на критика и развитие... [Дискусия и анализ]

Каква е историчността във философията от този период?

Йохан Готлиб Фихте

(1762-1814)

Върху понятието за наукоучение или за така наречената философия

1794

(ІІ изд. - 1798)

Някои предпоставки:

-- Философията трябва да бъде наука (118). Основният въпрос на философията; Каква е разликата спрямо въпроса от "Критика на чистия разум"?

-- Нашето познание е свързано с нещото в себе си (критическата и догматическата срещу скептическата позиция - отношенията между тези школи и "история на философията").

-- Критика - метафизика - естествен разсъдък (120). Отклонението и непоследователността у Кант.

[Трите твърдения могат да се разглеждат като преки и косвени атаки срещу Кант]

§1 Хипотетично развито понятие за наукоучение

- Философията е наука.

- Всяка наука има систематична форма.

- Систематичната форма е, че всички положения са свързани в едно-единствено основно положение (124).

- Не просто формално свързване, а обединение и единство по достоверност, тъй като науката е знание (съдържание), а не само форма (125-126) -- Същината на науката се състои в естеството на нейното съдържание и в отношението на това съдържание към съзнанието, а не в систематичността й (форма) (124).

"Как са възможни съдържанието и формата на една наука изобщо, т.е. как е възможна самата наука?" (127) [Дискусия върху параграфа]

[Дискукия върху науката на науките; науката за една наука изобщо (философия): наукоучение.]

[Защо цялото съчинение изяснява единствено понятието за наукоучение? Какви са последствията и каква е структурата на изложението?]

§2 Развитие на понятието за наукоучение

- Конкретно излагане на проблема за формата: обосноваване на систематичната форма на всички възможни науки (130).

а. възможността за основни положения изобщо;

б. доказателство на основните положения на всички науки;

- Конкретно излагане на проблема за съдържанието: проблемът за абсолютната достоверност и съпровождането на всяко знание (130). Забележка: има едно основно недоказуемо положение и това е основното положение на Наукоучението.

2.1. Абсолютната достоверност

2.2. Абсолютната недоказуемост

Определение: "Онова, за което знаем нещо, се нарича съдържание, а онова, което знаем за него, се нарича форма на положението." (131) -- Съдържание (за което знаем нещо) - Форма (което знаем за него).

Първото основно положение на Наукоучението: съдържанието определя формата му и формата определя съдържанието му - взаимоопределяне.

Абсолютна форма (132)

Абсолютно съдържание (133)

Допълнение към §2

Ако в човешкото знание няма система, има два случая:

- безкрайна редица; основание на основанието на основанието; - няма достоверност (твърдо установено знание)

- много крайни редици; без връзка по между си, изолирани; - няма единство (на знанието) [Дискусия: критика към изникващите нови вродени истини];

Прочитане и дискусия върху откъса "ein Aggregat von Kammern" (134).

Земно кълбо, което се държи със собствената си притегателна сила (134).

[Единството и йерархията като отличителни белези. Дискусия]

----

Втори семестър

2007-2008

Наукоучението - дефинция за наука, изследване на науката, систематизация на науките, принцип на науките, развитие на науките...

[Дискусия: прилики и разлики с Кант]

§3 "Въпроси по изясняване на понятието за наукоучение"

А. Дали наукоучението изчерпва човешкото знание? - Отговор в §4

Б. Коя е границата между наукоучението и специалните науки? - Отговор в §5

В. Каква е разликата и отношението между наукоучението и логиката? - Отговор в §6

Г. Как се отнася наукоучението към своя предмет (системата на човешкото знание изобщо)? - Отговор в §7

§4

Изчерпването на човешкото знание от основното положение е представено в 3 аргумента:

- нито едно положение не е излишно в системата (137), защото всички са истинни;

- нито едно положение не е изпуснато в системата - кръгово движение, "самото основно положение, от което сме излезли, е същевременно и последният резултат" (138);

- системата е само една и се самообосновава, Х (139) - кръгово доказателство, "ние нямаме основание да излезем извън този кръг" (140);

Метафората за кръга и връзката й трите аргумента за изчерпването на човешкото знание.

[Въпрос: какви са последствията от проблема поставен при Фихте: "какво би знаел [човек] ако неговият 'аз' не би бил 'аз'..."?]

§5

Границата между наукоучението и науките е Свободата - "Наукоучението би давало на основното положение необходимото и свободата изобщо, а специалната наука би давала определението на свободата" (141).

- Важно е да се знае, че в определенията за свобода има:

а) правила (подчинение на определено правило) (142)

б) безкрайна възможност - "всички специални науки ще бъдат безкрайни" (142)

§6

Наукоучение - форма и съдържание на всички науки - формата и съдържанието са необходимо и тясно свързани; - Природно предразположение;

Логика - само формата на науките - отделяне на чистата форма чрез (свобода) (143); - Изкуствен продукт;

- логиката е частна наука

- чистата форма на наукоучението е съдържанието на логиката

- абстракция (отделяне на форма от съдържание) + рефлексия (формата става съдържание) (143)

Наукоучението обуславя и определя логиката (144)

[Анализ и дискусия върху: "А=А" и "Аз съм Аз"; приемане на "А", връзката между тъждество и импликация]

[Дискусия върху тривиалната и очевидна истина...]

[Дискусия върху недоказуемостта на основното положение на наукочението]

§7

Кратки коментари върху:

- постоянното усъвършенстване (151) и сляпото блуждаене (147);

- (ф)акт

- най-висшето действие на интелекта не е нужно да е първото му действие (146);

- доказателство за системата пост-фактум (148) и доказателство за вероятност (150);

- формата на науката изпреварва съдържанието й (152) [Дискусия];

----

Трите основни положения:

А. Едно определено абсолютно и безусловно чрез самото себе си както по форма, така и по съдържание

Б. Едно определено чрез самото себе си по форма

В. Едно определено чрез самото себе си по съдържание

[Дискусия-обобщение: Каквъв е преходът от Кант към Фихте?]

Основа на общото наукоучение

1794-1795

§1 Първо, абсолютно безусловно основно положение

Абсолютно първото и безусловно основно положение на всяко човешко познание не може да бъде доказано или определено по дефиниция (154).

Само може да бъде намерено. [Дискусия върху разликата между намиране и доказване]

"Това е кръг; но то е неизбежен кръг." (155)

1. Тръгваме от безусловното логическо положение "А е А". Забележка на Фихте: "А = А" е различно от "А съществува " или "Има А" [Дискусия. А защо се тръгва от положението А = А, може ли да се тръгне от друго положение? Дискусия върху най-късия път (156)];

2. Разгърнато А=А звучи: "Ако А е, тогава е А". Това представя само формата, защото А=А е вярно, независимо дали има А. Необходимостта не е в самото А, променливите се съкращават и остава само необходимата връзка.

3. Необходимата връзка Х (тъждеството) се приема в "аза" безусловно. [Дискусия. Тъждеството (=) се приема в аза (аз)]

4. Х е факт (157) и действие (158) и е равен на положението "аз съм аз" [Дискусия].

5. "аз съм аз" и тъждеството [Дискусия: А=А, защото аз съм аз]

Обсъждане на Аз като: Факт ("факт на емпиричното съзнание") и Действие ("действие на човешкия дух"). Дело (е) и действие (приема) "са едно и също нещо" (158): Аз съм е (ф)акт.

Кант (критическа ф.) - корекция на Фихте: Аз съм Аз

Декарт (критическа ф.) - корекция на Фихте: sum, ergo sum

Спиноза (догматическа ф.) - корекция на Фихте: да не се прекрачва Аз

[Дискусия. Дедукцията на категориите при Фихте и дедукцията на категориите при Кант - прилики и разлики. Азът като абсолютен субект (160)]

§2 Второ, условно по своето съдържание основно положение

Второ основно положение: тръгваме от полжението -А не е = А

- По своята форма противопоставянето (-А не е = А) е безусловно: "Противопоставеността изобщо се приема безусловно от аза" (163).

- От друга страна - "възможността на противопоставянето сама по себе си предпоставя тъждеството на съзнанието" (163) и "преходът от приемането към противопоставянето е възможен само чрез тъждеството на аза" (163);

Резултат: формално безусловно противопоставяне и съдържателно (материално) условно противопоставяне.

[Фихте не предоставя словесна формула в §2 на второто основно положение; чак в §3 (при анализа на това положение) се появява и формулата "Аз приема не-аз".]

----

§3 Трето, условно по своята форма основно положение

І. Извеждане на третото основно положение

Забележка: Фихте започва третата глава с анализ на предишната.

Извод: трябва да се запази тъждеството на съзнанието (§1) и да се намери Х, за който всички изводи да бъдат правилни и непротиворечиви, но да не снемат противопоставянето (§2) и всичко това трябва да се случи в (§3). [Дискусия върху отношението противоречие - снемане]

"Действие на човешкия дух =У, чийто продукт е =Х" (166) [Дискусия върху ограничаването и пределите].

Да се ограничи нещо означава да се снеме неговата реалност не изцяло, а отчасти - така се въвежда понятието за делимост.

Заключение:

Абсолютният Аз, ограниченият аз, ограниченият не-аз: [Аз; аз; не-аз]:

а. не-аз към Аз = нищо

б. не-аз към аз = отрицателна величина

в. аз към Аз = противоположен

-- В "аза" аз противопоставям на делимия "аз" един делим "не-аз" (167-168);

-- Свързване на положенията в система: отношението на (§2) към (§1) в (§3) [Дискусия и примери]

Допълнение: Какво е отношение на принципа на достатъчното основание при Лайбниц с основанието при Фихте и неговото извеждане от "формата на обединяването на противоположностите чрез понятието делимост" (168)?

ІІ. Разделяне на положенията на Тетични - Антитечни - Синтетични

Има ли аналитични твърдения (169)? Как са възможни синтетичните съждения априори (170)? Каква е разликата с Кант? [Дискусия: "Не е възможно противопоставяне без синтез [...] не е възможен синтез без противопоставяне" (171)]

Тетични положения - еднакво със самото себе си (безкрайни...) [Дискусия върху "Човекът е свободен". Защо положението е тетично?]

Антитетични положения - еднаквите като противоположни (в синтеза има противопоставяне)

Синтетични положения - противоположните като еднакви (в противопоставянето има синтез)

А. Тетичните: Едновременно основа и задача (срв. с иманетното развитие на Аза и метафората за кръга). Изчезване на аналитичните положения - последствия.

Б. Антитетични и Синтетични: Разликата между антитетични и синтетични и ролята на рефлексията. Свързване на антитетични и синтетични - последствия.

Обобщение на основните положения: 

Безусловно в §1: форма (тъждество) и съдържание (аз): аз съм [аз] - категория реалност

Безусловно в §2: форма (отрицание): аз приема не-аз - категория отрицание

Безусловно в §3: съдържание (делимост): в аза противопоставям на делимия "аз" един делим "не-аз" - категория ограничение

Допълнителни разяснения и въпроси:

1. Какво е отношението между иманетно и трансцендентно според концепцията на Фихте? (174)

2. А как би могло метафизиката да стане наука, следвайки проблемите поставени при Кант?

3. Какво е отношението природа-култура според концепцията на Фихте?

4. Какво е предназначението на човека?

5. Защо съзнанието е възможно само чрез рефлексия, а рефлексията е възможна само чрез ограничаване (деление)?

6. Как се появява диалектиката при Фихте и каква е връзката с Кантовите категории?

7. Каква е връзката между тетичните положения при Фихте и конститутивността/регулативността при Кант.

----

Фридрих Шелинг

(1775-1854)

Влиянието на Шелинг:

1) Натурфилософия (срв. с Хегел: "химизъм-механизъм-организъм" и срв. с трите типа съждения при Фихте). Каква е разликата между теория на природата и частната наука? Естетичност, цялост и целесъобразност на (теорията на) природата.

2) Анти-картезианство. Азът съдържа едновременно интелектуалното (съзнателно продуктивно) и природното (безсъзнателно продуктивно). Понятието за "безсъзнателно" и влиянието върху Фройд. Несъзнателното рефлектиране в естетически произведения (190).

3) Анти-хегелианство. Влияние върху Ницше, Киркегор...

Схематично сравнение:

Кант: Как е възможна метафизиката като наука?

Фихте: Как е възможна науката?

Шелинг: Как е възможно знанието?

Система на трансценденталния идеализъм

1800

Предговор

Коментар върху "движеща се напред история на самосъзнанието" (179) [Дискусия върху историята]

Паралелизмът на природата и интелектуалното - НФ (натурфилософия) и ТФ (трансцендентална философия) - двете противоположни науки, които никога не се сливат (180)

§1. Понятие за трансцендентална философия

-- Интелект: "всичко субективно [в нашето знание]" - представящо - съзнателно

-- Природа: "всичко чисто обективно в нашето знание" - представимо - безсъзнателно

-- Знание: съвпадане на интелект и природа. "1. Всяко знание почива върху съответствието на нещо обективно и нещо субективно"; "3. В самото знание - когато зная - обективното и субективното са обединени така, че не може да се каже кое от двете има приоритет" (182).

Природа и интелект - различни и съвпадащи. [Дискусия. Каква е в основата на стремежа да се влага теория в природните явления?]

А. Натурфилософия - НФ - от природата към интелектуалното. [Коментар върху "завършената теория на природата", мъртвите безсъзнателни природни продукти - "несполучливи опити на природата на рефлектира самата себе си", мъртвата природа като незрял интелект... Рефлексията на човека като момент когато природата се връща напълно в самата себе си (183). Дискусия.]

Б. Трансцендентална философия - ТФ - от интелектуалното към природното.

Резултатът е един и същ независимо от посоката: С-О или О-С...

§2. Изводи

Двата основни предразсъдъка:

1. Аз съм

2. Съществуват неща вън от мен

[Дискусия. Каква е функцията на предразсъдъците]

Двойнствеността на действие и мислене - "постоянно превръщане на субективното в обект за самото себе си" (186). Доведено до епистемологична крайност това означава: понятието като акт. [Дискусия]

§3. Предварително подразделение на трансценденталната философия

Как е възможно знанието изобщо като се предпостави за първо субективното? Как е възможна ТФ? Как е възможно знанието изобщо?

Всички предразсъдъци трябва да се сведат към едно единствено положение - основният принцип на трансценденталната философия.

Основни противопоставени и предварителни положения:

А. съществуват независиво от нас неща и представите ни съответстват напълно на тези предмети (- теоретична философия -). Господство на материалното; Ние трябва да се съобразяваме. Истина на познанието (187);

В. мисълта може да се обективира в реалността свободно (- практическа философия -). Господство на идеалното. Светът трябва да се съобразява. Реалност на волята (187);

Проблем и най-висшата задача на ТФ: "Как може да се мисли едновременно, че представите се съобразяват с предметите, а предметите с представите?"

С. решението е в предустановената хармония на реално и идеално (- телеологическа философия -). Общо продуктивно действие - безсъзнателно продуктивно и съзнателно продуктивно (188); [Факултативно - защо обединителната точка на теоретичната и практическата философия е телеологията, която е философия на природните цели?]

D. принципът трябва да е в Аза (- естетическата дейност -). В самото съзнание трябва да се посочи безсъзнателната и съзнателната дейност (189).

Естетическата дейност: съвпадение на безсъзнателната и съзнателната продуктивност. Така общият органон на философията е философията на изкуството.

Фундаменталната идея за целесъобразност. [Дискусия и обяснение на отношенията между: целесъобразност - общност на Природата и Аза в продуктивността - предустановена хармония - самосъзнание]

§4. Орган на трансценденталната философия

-- Непосредственият обект е субективното (самият акт на конструирането, който е абсолютно вътрешен).

-- Вътрешният усет [Дискусия - терминологичната връзка с Кант. Влияние]

Несъзнателното рефлектиране - чрез произведения (изкуство) или в интелектуалния наглед (философия) - пътят към философия на изкуството (190); [Дискусия върху и обяснение на несъзнателното рефлектиране]

Естествознание: от реализъм (материално) към идеализъм (формално); Одухотворява природните закони;

Трансцендентална философия: от идеализъм (фолмално) към реализъм (материално); Материализира законите на интелекта;

І. Първи главен дял

Първи дял

Знанието:

- съответствие между обективно и субективно

- опосредено съвпадане на противоположности

"Следователно в нашето знание трябва да има нещо всеобщо опосредствуващо, което е единствена основа на знанието" - Само един е опосредстващият принцип (192). 

"Съвсем не става дума за един абсолютен принцип на битието [Seyns] [...], а става дума за един абсолютен принцип на знанието [Wissens]." (192) (І,3,354)

Важно уточнение: Принципът на знанието е вътре в самото знание. Това е вътрешната граница, която не можем да прекрачим, "отвъд която не можем да излезем"... Отвъд него няма знание - това е отрицателен принцип.

-- Това първо знание и принцип е самосъзнанието.

В такъв смисъл самосъзнанието за ТФ "не е един вид битие, а е един вид знание" (ist uns nicht eine Art des Seyns, sondern eine Art des Wissens - І,3,356) [Дискусия]

[Факултативна д искусия върху гносеологията и онтологията при Шелинг].

-- Ако тръгнем от битието, то получаваме безкраен регрес; за да го избегнем тряба да приемем едновременност на причината и действието, което ни отвежда до естествознанието, а то в своята завършеност се връща към ТФ: това е преход от битие към природа и после към самосъзнание (193). [Дискусия]

Влиянието на Фихте върху Шелинг:

Първото положение трябва да свърже съдържание и форма като взаимно обуславящи се. Това ще бъде и принципът на философията. Формалното (логиката) не предхожда материалното (съдържателното твърдение), защото е абстрахиране. "Анализът А = А предпоставя синтеза А" (І,3,360).

----

Втори дял

При всички положения стигаме до (започваме от) някакво безусловно знание. Но безусловно е само онова, "знанието за което се обуславя единствено от субективното, но не и от нещо обективно" (197)

А=А не посочва съществуване, затова е субективно и безусловно.

Но за да съвпада с нещо обективно (каквато е дефиницията на знанието), то положението А=А трябва да бъде опосредствано, т.е. синтетично. Как може синтетичното да е тъждествено?

Положение за тъждество = Синтетично положение.

Да се намери пресечна точка между тъждеството и синтетизма, между предмета и представата, между субекта и обекта... Това е абсолютното истинно.

Мястото където предметът и представата за него са единни първоначално, безусловно и без всякакво опосредствуване. [Дискусия и анализ на това положение. Проблеми и решения]

Това е да се намери точката където субект и обект са едно и също нещо без всякакво опосредстване. Това място е самосъзнанието.

Пояснения

Самосъзнанието:

1. Акт. Азът е само акт изобщо, актът на самосъзнанието, "нищо друго освен този акт".

2. Висше положение. Аз съм е по-висше от Аз мисля. Аз мисля оставено само на себе си е Аз съм. [Дискусия]

3. Свободно продуциране. Самосъзнанието / Азът като чист акт има две основни характеристики:

- свобода

- продуциране

Появата на интелектуалния наглед [Дискусия, разлики с Кант]. За ТФ интелектуалният наглед е като за геометрията - пространството [Дискусия; срв. с постулирането на линията и нейното недоказване]. ТФ трябва "постоянно да се съпровожда от интелектуалния наглед" (203).

Допълнение: Не се изхожда от съществуване, а от действие. Азът съществува само като се конструира. Има тъждество на битието и продуцирането (204).

Аз=Аз е тъждествено и синтетично едновременно (205)

Общи забележки

Противопоставяне на абсолютния Аз и емпиричния аз (индивидуален). Чистото самосъзнание е акт извън времето, то тепърва конструира всяко време (206)

Азът не е нещо в себе си, нито е явление. Не е нещо или нищо, а е дейност. [Дискусия]

Не може да кажем, че Азът е, защото той е самото битие:

- вечно ставане

- безкрайно продуциране

Едновременно теоретичен (теорема) и практически (заповед) = постулат (207-208)

Битието е снетата свобода. [Дискусия върху това положение, следствия, обяснения, разликата между битие и природа]

ІІ. Втори главен дял

"Аз=Аз" е същото като "Аз съм" (208)

Азът между безкрайната дейност и крайния обект - противоречие (210-211). В самата идея за пораждане (безкрайност) се мисли противопоставянето (крайност) (211).

"Азът е един всецяло затворен в себе си свят, монада, която не може да излезе вън о себе си, но в която и не може да влезе нищо отвън" (211) [Връзката с Лайбниц]

В противоречието между крайно и безкрайно Азът снема себе си (212):

-- Азът е неограничен само като бива ограничаван (212) - безкрайното разширяване на предела

-- Азът е ограничен само чрез това, че е неограничен (213) - безкрайното разширяване на предела

Идеалреализмът - идеалната ограниченост и реалната безкрайност (214-215) [Дискусия и допълнителен анализ]

----

Развитието на Шелинг и различните етапи.

Философия на тъждеството - общо представяне.

Изложение на моята философска система

1801

Предговор

НФ (натурфилософията) и ТФ (трансценденталната философия) - едностранчиво разглеждане.

Ф - точката на безразличието (38).

Фихте = Азът е всичко - субективен идеализъм; рефлексия

Шелинг = Всичко е Аз - обективен идеализъм; продуциране (39)

Рефлексия срещу Тъждество - "системата на рефлексията, на която е противоположна системата на тъждеството" (44) [Дискусия]

Параграфи

§1: Абсолютният разум (АР) = пълното безразличие на субективното и обективното (БЗР С-О).

За да мислим разума трябва да се "абстрахиране от мислещото": така получаваме нещото "само по себе си" (An sich).

Премахва се границата и разсъдъка [Дискусия. Сравни с Кант]

§2: Вън от разума няма нищо и всичко е в него.

Философията може да бъде единствено от гледището на абсолютното; проблемът е, че сме свикнали да гледаме на нещата не така както са в разума, а така, както се явяват (46) [Сравни с Кант].

§3: Разумът е едно. Изключване на всяко Друго.

§4: Най-висшият закон е този за тъждеството. Всички останали закони се отнасят до рефлексията и явлението (47).

§8: Отношението между същност и съществуване при абсолютното тъждество (АТ). Разум и тъждество: съществуване и същност са едно и също при тях. [Дискусия. Връзката с онтологическото доказателство]

§9: АР = АТ

§10: АТ е безусловно безкрайно

§12: Всичко, което съществува е самото абсолютно тъждество (49).

§14: "Пояснение. Основната заблуда на цялата философия е предпоставката, че абсолютното тъждество действително е излязло вън от себе си, и стремежът по какъвто и да било начин да се направи понятно това излизане вън от себе си." (50) [Дискусия и анализ на твърдението]

§16: Между субект и обект няма противоположност и те не могат да се мислят като различни.

Тъждество на тъждеството - "Следователно абсолютното тъждество съществува само като тъждество на тъждеството, а това е неотделимата от самото битие форма на битието на тъждеството" (52) [Дискусия върху целия параграф. Каква е философията на тъждеството при Шелинг?]

§17: Познанието - форма на битието

§20-21: Самопознанието на АТ е безкрайно и се поставя безкрайно като субект и обект (54)

§23: "Между субекта и обекта (изобщо) не е възможна друга разлика освен количествена". Дискусия за количествената разлика между субективното и обективното [Дискусия върху заместването на субект със субективно и обект с обективно].

Има само преобладаване на субективността/обективността (количествено).

Въвеждането на абсолютното безразличие и степенуването на субективния фактор (55-56). [Дискусия върху нулевата степен на А в А=Б; А=А; =1]

§25: Но по отношение на абсолютното тъждество не е мислима никаква количествена разлика, тя е възможна само вън от него (56).

-- Отношението Целокупност - Единично битие (§26-§29). Примерът с триъгълника в бележката под линия (59).

-- "Но как е възможно нещо да се обособи или да бъде обособено в мисълта от тази абсолютна целокупност, това е въпрос, на който тук още не можем да отговорим, тъй като по-скоро доказваме, че едно такова обособяване само по себе си не е възможно и от гледна точка на разума е погрешно, нещо повече (както навярно ще стане ясно по-нататък), то е изворът на всички заблуди." (60) (§30)

§46: Обсъждане на примера с правата и точката на безразличието (всяка точка може да бъде точката на безразличието). Конструираната линия и отношението ляво-дясно: тълкуването на битието и познанието.

Преходът от А=Б към А=А [Основни проблеми, решения и перспективи. Анализ на отношението. Разликата между гледните точки на ТФ и НФ спрямо правата Ф]

Заключение: Общата система на Шелинг - отношението между количество, степенуване и реалност.

Схема-обобщение:

-- (1) АР = АТ = БЗР (С-О) = Всичкото = Битие-Познание = Едно и също = Универсум = Целокупност...

-- (2) Рефлексия = Различие = С/О = Конкретното = Битие/Познание = Променливо = Явление = Единично...

[Анализ на двете съпоставими редици. Разграничаване в рамките на редицата]

----

Георг Хегел

(1770-1831)

Науката логика

1812-1816

(ІІ изд. - 1831)

Предговор към първото издание

1. Историческата промяна

-- Метафизика

Народът, който е изгубил своята метафизика (11). Историческия контекст и духът на практицизма.

Кант и проблемът за теоретичния разум - "разсъдъкът не трябва да излиза отвъд пределите на опита" [Дискусия върху отказа от спекулативното мислене].

-- Логика

В историческата промяна Логиката не е засегната колкото метафизиката, защото е по-безплътна и хилава, въпреки че има формална полза (11, 13).

2. Новата логика

Кант: отношението сетивност - разсъдък; мястото на разума

Хегел: отношението разсъдък - разум (отрицателен и положителен); мястото на сетивността (15)

Новата логика е чиста спекулативна философия или същинска метафизика (14).

-- Разсъдък - Разум - Дух: разсъдъкът определя, а разумът е отрицателен (диалектичен) и положителен. "В своята истина разумът е дух..." (15).

Разсъдък - неподвижни определения

Разум (-) - разглага определенията в нищо

Разум (+) - поражда общото и схваща в него особеното [Дискусия и анализ на целия параграф - иманетното развитие на понятието като духовно движение].

Предговор към второто издание

Метафизиката и логиката са търсили досега "предимно само външен материал" (17)

Аналитично разделяне на основните теми в предговора:

1. Мислене-Език

-- Мисловните форми са изявени и въплътени в Езика

-- "Философията не се нуждае изобщо от особена терминология" (19)

-- Една дума може да има противоположни значения (резултат за спекулацията, безсмислен за разсъдъка) - какво означава това? [Дискусия и примери за подобни думи - уча, критично, неизмеримо, снемам, fast, auheben...]. Наличен спекулативен дух в езика (противоположните значения при някои думи) (19).

-- Понятието.

А. Ние като особени (в плен на чувствата, влеченията, страстите) срещу ние като всеобщи (свобода). За да избягаме от особеното, трябва ни чистата абстракция. Природата и същността на нещата е тяхното понятие - но това е нашето ограничение (23). Ние - мисли - предмети (КФ, отделяне) : Ние-мисли-предмети (Диал, свързване) (24).

Б. Prius - осъзнаване на логическата природа на нещата - чистото понятие.

-- Въвеждането на "съдържанието в кръга на логическото разглеждане". Така предмет на логиката стават не нещата, а тяхната същина, понятието на нещата (28).

2. Логика-естествено мислене

-- Логическото е природата на човека (логическо = мислене). Свръхестественото, което прониква в естественото (18).

-- Отношението на научното мислене (познато) към естественото мислене (известно) (20).

-- Разликата между философия (бог, природа, дух) и логика (пълна абстрактност) (21)

-- Безсъзнателна и естествена употребата на категориите (22): съкращения; предметни отношения

-- Очистването от инстинктивните категории - по-висшата задача на логиката (26)

-- Проблемът за тъждеството (27) [Дискусия върху аналитичността и тъждеството: Кант, Фихте, Шелинг].

----

Увод - Общо понятие за логиката

Какво е логика:

- Логиката е единственана наука, при която има съвпадение на предмет и научен метод (34)

- До този момент логиката е била само формата на познанието; като се е абстрахирала от всяко съдържание. И това трябва да се промени (35)

Критика на Хегел към старата логика (36-37):

- съдържание срещу форма: разделяне (С-О)

- мислене срещу предмет: йерархия (С<О)

- мислене и предмет: не излизат извън себе си (С|О)

Сегашното състояние на философията:

Историческо противопоставяне на Рефлектиращия разсъдък (абстрахиращ, отделящ) и Мислещия разум (мислене = истина).

Разсъдъкът е спрял при противоречията на разума, вместо да се издигне над своята граничност и ограниченост (38)

- Критика срещу Кант заради нещото само по себе си и оставането в рамките на субекта.

- Критика срещу Трансценденталния идеализъм заради невъзможността за напускане на субективната позиция (40)

Новата логика:

Чистата наука освобождава от "противоположността на съзнанието" (43)

- Предмет = Мислене

- Биващо в себе си и за себе си = Пониятие

По такъв начин логиката и системата на чистия разум (срв. с Кант). [Дискусия върху връзката между критиката на чистия разум и системата на чистия разум]

Допълнение: Логиката не се е променила от Аристотел насам - следователно промяната е наложителна (срв. с Кант).

Методът:

- Класификация (без понятие) - външният ход на границата не може да бъде метод;

- Математизация (без понятие) - външният ход на количеството не може да бъде метод (48);

"Методът е съзнанието за формата на вътрешното самодвижение на съдържанието на логиката" (48, добавен курсив) = Отрицанието е също толкова и положително (49) = "това, което си противоречи, се разрешава не в нула, не в абстрактното нищо, а всъщност само в отрицанието на своето особено съдържание" (49)

Антиномичността на разума:

Заслугата на Кант е, че е показал:

- обективността на привидността

- необходимостта на противоречието (52)

Увод - Общо подразделение на логиката

За подразделението:

Логиката е науката за чистото мислене, с принцип чистото знание - живото, конкретно единство (57);

"Подразделението е съждението за понятието" (57); [Дискусия върху твърдението. Свързването на Битие - Същност - Понятие]

- Субективно, обективно, мислене, битие, понятие, реалност сега (в тяхното единство) са принизени само до Форми.

Трите дяла:

Логика на понятието като битие (в себе си) - Обективна логика;

Логика на понятието като понятие (за себе си) - Субективна логика (58);

Същността като между двете (59);

Обобщение:

Обективна логика:

-- Учение за битието

-- Учение за същността 

Субективна логика:

-- Учение за понятието

Обобщението на (62-63) - [Разглеждане и дискусия]

1. Битие; 2. Същност; 3. Понятие [Дискусия върху подразделението и връзката му с метода на Хегел]

----

Първа книга - Учение за Битието

(можете да видите общата структура на съдържанието като pdf-файл)

Първи дял - Качество

А. Битие; Б. Налично битие; В. Битие за себе си [Структурата на "Качество"; обсъждане на цялостната структура и припомняне на метода на Хегел]

Битието е неопределеното непосредствено. [Дискусия върху двете понятия]

А1. Битие

Чисто, неопределено, непосредствено;

Чисто и празно възприемане в нагледа; чисто мислене; [Дискусия върху връзката онтология-гносеология]

Чистото битие като "неопределеното непосредствено, е в действителност нищо и нито повече, нито по-малко от нищо." (86)

А2. Нищо

Чисто, неопределено, непосредствено;

Чисто и празно възприемане в нагледа; чисто мислене; (87)

Чистото нищо е отсъствие на определения и "е изобщо същото, каквото е чистото битие" (87)

А3. Ставане

Движението на "непосредственото изчезване на едното в другото; ставането". Ставането е "чистото битие е чисто нищо и чистото нищо е чисто битие".

- а. Единство на битие и нищо: Изчезване -- Битието е преминало в нищо и нищото в битие - те са едно и също (87);

- б. Моменти на ставането: Възникване и изчезване -- Битието и нищото не са самостоятелни, а са "моменти, още различени, но същевременно снети." Възникване и изчезване - всяко снема себе си и е противоположно на себе си. (117-118); Б->Н и Н->Б;

- в. Снемане на ставането: Изчезване на изчезването -- "тяхното изчезване е изчезването на ставането или изчезване на самото изчезване" = ставането си противоречи, "то е неудържимо неспокойствие, което се уталожва в спокоен резултат" и става "единството на битие и нищо, станало спокойна простота". Резултатът е Налично битие (118-119);

Коментар: връзката между изчезване на изчезването и отрицание на отрицанието (диалектическият метод). Ставането е изчезване; снемането на ставането е изчезване на изчезването.

----

Втора книга - Учение за Същността

Първи дял - Същността като рефлексия в самата себе си

А. Привидност; Б. Отделни същности; В. Основание

"Истината на битието е същността" (499). "Едва когато знанието, излизайки от непосредственото битие, навлезе в себе си, чрез това опосредствуване то намира същността" (499). Битието навлиза в себе си и става същност. Външно очистване на непосредственото налично битие до чисто битие (500). Същността е резултат, продукт.

Липса на определение. "Същността стои между битието и понятието" (502).

Същността произлиза от битието (503).

-- Знанието е опосредствано - "излизайки от непосредственото битие, навлезе в себе си...". А не е ли то навлизане в битието? Движението на самото битие - "по силата на своята природа то навлиза в себе си и чрез това навлизане в себе си става същност" (499).

А1. Съществено и несъществено

Същността е снетото битие.

- Определено отрицание: Отрицанието на сферата на битието изобщо = определено отрицание. Битие спрямо същност: като други (едно към друго), непосредствени.

- Съществено-Несъществено: Съществено (същност) - несъществено (битие) (504). Това обаче са части на наличното битие и "едно и също съдържание може да се смята ту за съществено, ту за несъществено" (505).

- Абсолютна отрицателност: Същността е първото отрицание (505), "е определено отрицание" (504), "абсолютната отрицателност на битието" (505) = Привидност.

А2. Привидност

Битието е привидност.

Снетостта на битието, неговата нищожност е битието на привидността (506), "нищожното само по себе си" (508), "празното определение на непосредствеността на нямането на налично битие" (506).

Феноменът на скептицизма и Явлението на идеализма спрямо привидността [Дискусия върху критиките на Хегел към феномените и явленията на предходните школи].

Моментите на привидността (това са моментите на същността):

- нищожността като устойчиво съществуване (биващата в себе си отрицателност)

- битието като момент (рефлектирана непосредственост)

А3. Рефлексия

Същността е рефлексия; е привидността, "която се е отчуждила от своята непосредственост" (511);

Рефлексията е движение от нищо към нищо - чиста абсолютна рефлексия (512).

----

Трета книга - Учение за Понятието

Първи дял - Субективност

А. Понятие; Б. Съждение; В. Умозаключение

Понятието е третото в сравнение с битието и същността. Първо то е непосредствено и формално (понятието като такова), после то е абсолютна отрицателност и раздвояване във външно отношение (съждение) и накрая поставено единство (умозаключение) и така се преминава към единството на целокупността (40-41).

Целокупното понятие има три момента.

А1. Общо понятие

- Дефиниция и произход: "Чистото понятие е абсолютно безкрайното, безусловното и свободното" (42). "Същността стана от битието, а понятието от същността, по такъв начин то стана и от битието" (43). Ставането като отблъскване и връщане в себе си (43). Понятието - абсолютно тъждество със себе си; отрицание на отрицанието (43-44).

- Душата като общото: "[Общото] е душата на конкретното [...] продължава непрекъснато през него" - непроменливо (45) [Връзката между душата, духа и живото при Хегел]. Общото е формиращото и създаващото, свободната сила [Дискусия върху "свободната любов и безпределното блаженство"]. То е и творческата сила (48).

Род (Всяко).

-- Общото е различно от абстрактното [Дискусия].

А2. Особено понятие

Определено понятие, определена всеобщност. Определеност, но не граница, а иманентен момент на общото (49).

- Видът срямо рода: Видовете са различни един спрямо друг, а не спрямо общото. Общото определя себе си в особеното (50). Координация (между видове) и субординация (спрямо рода) на едното и другото (самото общо + особеното) (50).

- Многообразието и понятието: Безсилието на природата и сляпото многообразие. Възхищението е противно на понятието. Родовете и видовете в природата не са по-висши от произволните хрумвания на духа (51-52). [Дискусия. Дискусия и върху битието вън от себе си].

-- "Неопределеността е определеност, защото тя трябва да противостои на определеното." (54). Навътре общо, навън определено...

- Понятието и отношението разсъдък-разум: Разсъдък - неподвижните крайни неща (55) = твърдост на битието (57). Това е противоположно на разума, но в крайна сметка няма разделяне на разсъдък и разум (57).

Вид (Такова).

А3. Единично понятие

- Отрицание на отрицанието: Определеното определено нещо; Рефлексия в себе си (66). Отнасящата се към себе си определеност (68). Дълбочината на единичността срещу повърхността на абстракцията (67).

- Целокупността: Целокупността и общото, особеното и единичното (68). Връщането на понятието в самото себе си и неговата загуба (69). Преминаване в инобитие и съждение.

Индивид (Това).

Изяснение на понятието:

Понятието между "едно" и "три". Род - вид - индивид и "едното понятие". [Дискусия. Аналогията с речниковата статия и двойната определеност]

----

Феноменология на духа

1807

Предговор

Предговорът в оригинал. Или тук.

Предговорът на английски.

Аналитичен коментар на английски.

Основното представяне на предговора е направено от Зорница Радева и Ивайло Добрев. Тук ще намерите само допълнение.

§5 "Истинската форма, в която съществува истината, може да бъде единствено научната й система" (12)
§6 "Истината има елемента на своето съществуване единствено в понятието." (12)
§17 "Истинното да се схване и изрази не само като субстанция, но и като субект" (20)
§18 "Живата субстанция е битието, което наистина е субект..." (20)

§22 "Разумът е целесъобразна дейност" (23)

- Историята на философията: Критиката към Романтизма и критиката към Шелинг. Историята като развитие и последователно осъществяване на духа.

- Методът: Философският метод е различен от математическия (величини) и историческия (факти).

- Отношението Субстанция-Субект: Реалността е разумна, тя има фундаментален характер на система на разума. Всяко съществуващо може и трябва да бъде разбрано. Няма неща сами по себе си. Има мисловна активност, т.е. има конкретизация.

- Отношението Съдържание-съзнание: Съдържанието определя съзнанието, което го отрича [Дискусия върху отблъскването].

- Двойната действителност: Индивидуалност, която е универсален дух и универсален дух, който съществува (който е осъществен): самопознание.

Таблица на

Предговора към Феноменология на духа

NB - Таблицата просто илюстрира нещата, които сме обсъждали на семинарите,

тя не представя синонимни редове, а само типологичните връзки и логическото разгръщане на действителността според Хегел.

Правилното разглеждане на таблицата е през осъществяването и развитието;

в такъв смисъл това не е просто формално съответствие, а са съдържателни моменти (форми) на цялото.

----

Самосъзнание

ІV. Истината на увереността в самия себе си

А. Самостоятелност и несамостоятелност на самосъзнанието; Господство и робство

1. Удвоението на Самосъзнанието. "Самосъзнанието е в себе си и за себе си, когато е в себе си и за себе си за нещо друго, и благодарение на това, че е в себе си и за себе си за нещо друго; т.е. то има битие само като нещо признато" (167); [Социалното и индивидуалното във "Феноменология на духа"]

2. При срещата (удвояването, излизането вън от себе си) на едно СС с друго СС има два момента:

- а. СС губи самото себе си; Намира себе си като друго;

- б. СС снема другото; Вижда самото себе си в другото;

3. Движението като "двойното движение на двете самосъзнания": "Всяко от тях вижда как другото върши същото, което върши то; всяко от тях само върши онова, което изисква от другото и затова върши онова, което върши, също само доколкото другото върши същото; едностранчивата дейност би била безполезна, тъй като онова, което трябва да се извърши, може да се осъществи само от двете" (169) [Връзката с Кант и категорическия императив. Сравнение с Фихте и "взаимното признаване"].

-- Двете СС се признават като взаимно признаващи се;

4. Нееднаквостта на двете СС (сравнение спрямо удвояването на самосъзнанието в неговото единство). Самосъхранението като фактор. Признаването е двойна дейност:

- а. доколкото е дейност на другия, всеки се стреми към смъртта на другия (171).

- б. дейност чрез самия себе си.

Това е борба на живот и смърт.

5. Смъртта на всеки един би снела истината (вж. определението за СС) [Срв. с мъртвото единство и безразличието]. Така се явява самостоятелното СС и несамостоятелното СС. "Първото от тях е господарят, а второто - робът" (173);

- Господарят (Г). За себе си. Съществена дейност (173, 175).

- Робът (Р). За друг. Несъществена дейност (173, 175).

А. Господарят се отнася до роба чрез посредството на самостоятелното битие : ГВР

Б. Господарят се отнася до вещта (В) чрез посредството на роба : ГРВ

[Дискусия върху понятието "обект на желанието" и "инструмент на желанието"]

6. "Разделяне" на вещта:

- обработване (Р) - труд; Самостоятелност на вещта.

- оползотворяване (Г) - удоволствие; Несамостоятелност на вещта.

Едностранчиво и нееднакво признаване между Г и Р (175).

7. Ролята на РСС по отношение на себе си.

- страхът - за цялата си същност (176); В себе си.

- трудът - идва към/до себе си (177); За себе си.

[Интерсна е връзката между страха и мъдростта - "страхът пред господаря е началото на мъдростта" (177)]

[Разликата между Г и Р: Г - битието за себе си спрямо друго; Р - в себе си и за себе си (178)]

[Духът не може да се появи преди едно самосъзнание да признае друго самосъзнание]