[преподаване]

2007 - 2008

година

Съвременна европейска философия

за студенти ІІІ курс, специалност "Европеистика", СУ "Св. Климент Охридски"

ІІ-ри семестър:  

Понеделник, 2-ри блок, 406 аудитория

13.00-15.00 часа

Имануел Кант

Отговор на въпроса “Що е Просвещение?”

в Берлински месечник, том ІІ, декември 1784

превод Димитър Денков

І. Основни теми и проблеми

1. Какво е Просвещение? - "Просвещение е изходът на човека от неговото самопричинено непълнолетие" [Дискусия върху определението]

2. Защо има непълнолетие? - "Колко е удобно да си непълнолетен!"; "Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., изобщо няма защо сам да се мъча" [Дискусия върху мързела и малодушието]

3. Каква е разликата между (А) естествената непълнолетност на индивида и (Б) естественото (неизбежно) просвещение на обществото? [Дискусия за разликата между индивидуално и обществено пълнолетие. Просвещението като проект]

4. Постепенно просвещение и свобода - "едно общество може да стигне до просвещение само постепенно" [Защо? Дискусия]

5. Частно използване на разума (граждански пост и служба, пасивност "по домашному") и публично използване на разума (учен, активност "от свое лице"); - "винаги и изцяло публично да използваш разума си" [Дискусия върху разликата между частно и публично]

6. Свободата е първична ценност и една епоха не може да постави следващата в подчинено положение [Дискусия върху човешката природа и напредъка. Свещените права на човечеството и проблемът за Историята.]

7. "Разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте!" [Дискусия]

- Превод на български;

- Оригиналното издание;

- Съвременна транскрипция;

- Превод на английски;

ІІ. Контекст

А. Маймунът

Б. Писмо за Кемпеленовата машина за игра на шах и говорещата машина

В. Допълнение от Бистер: Дългът да се разкрие истината - полза за науката. [Дискусия върху ролята на науката и финалната фраза за мълчанието]

[Цялостна дискусия върху контекста]

----

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

1. Просвещението е:

- разумно

- публично

- почива на свобода

- постепенно (постепенен процес)

- неизбежно

- постига се трудно

- обществен проект

2. Публично - частно

Обсъждане върху понятията. Защо се нарича частно (а не публично) това, което е служебно?

3. Отношение на противопоставяне между публичното и частното:

А. Духовно: (1) Разум пред обществото - (2) Дълг пред институцията

Б. Институционално: (1) Публично - (2) Частно

В. Етика: (1) Свобода - (2) Подчинение

Г. Политика: (1) Автономно - (2) Йерархично (деспотично)

[Дискусия върху гарантирането на (2) от (1)...]

Карл Маркс и Фридрих Енгелс

"І. Буржоа и пролетарии"

от Манифест на комунистическата партия, 1848

превод Димитър Денков

Кант - в какви отношения са двете индивидуални роли - Статичност

Маркс - в какви отношения са двете обществени класи - Динамика

- В оригинал (или тук)

- Превод на английски

І. Основни теми и проблеми

1. "Историята на всяко досегашно общество е история на класови борби." - Как се появява историята като развитие?

----

2. Какво е класа (25-26, 28)? Опростяването на класовите противоположности - причини и следствия.

3. Каква е двойната функция на машините?

- революционизиране на промишленото производство (машините като оръдие на буржоазията, 27)

- работникът като придатък на машината (машинизирането на пролетариата, 35)

[Дискусия. Следствия от машинизирането]

4. Появата на световния пазар (27, 30) - едрата индустрия срещу националната почва. Разлики и прилики между "световния пазар" и съвременната "икономическа глобализация" - връща ли се глобалния изказ (дискурс); отивал ли си е?

5. Каква е функцията на идеологията и връзката й със законите, морала и религията (42)?

6. Причини за революцията. Историческият революционен процес - неизбежната необходимост на сблъсъка:

6.1. Пролетариат и революция. А. Класовата борба (25); Б. Временните победи (39); В. Революционната класа (40-41); Г. Гражданската война (43); Каква е предпоставката, причината и поводът за революция? Каква е ролята на пролетариата?

6.2. Буржоазия и революция. Ролята на буржоазията и неизбежната промяна [Дискусия върху ролята на буржоазията и историческия преход]. Революционизирането на производството и връзката с обществените отношения (29). Оръжията на буржоазията се насочват срещу нея (35, 44).

ІІ. Контекст

Ролята на икономиката за формирането на Европа

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

- Какво удържа капиталистическото общество?

- На кого служат институциите?

- Какво е мястото на "развитието на технологията" и "стремежът към оцеляване" в неравенството?

- Разделението на труда днес? Замества ли се класовата борба с противопоставяне между Първия и Третия свят? [Дискусия върху алтерглобализма, данъка Тобин и проблематичността на отношението политика икономика]

----

Проблемът за практиката и изменението - "Тезиси за Фойербах" (§1, §8, §11) (произведението на немски и английски)

Проблемът за отчуждението от: а) продукта; б) труда; в) хората; г) човешката същност - "Икономическо-философски ръкописи от 1844 г." (произведението на немски и английски)

Зигмунд Фройд

Отвъд принципа на удоволствието

1920

превод Маргарита Дилова

Метапсихология и ТДИ:

Топография - несъзнавано, предсъзнавано, съзнавано (първа топика); То, Аз, Свръхаз (втора топика)

Динамика - конфликтни психични сили

Икономия - регулация на душевните енергии чрез принципа на удоволствието

[Разликата между първа и втора топика. Обяснение на динамиката и икономията.]

[Обща дискусия върху структурата и частите на метапсихологията. Повече в "Откриване на несъзнаваното" на Еленбергер, 597]

І. Основни теми и проблеми

1. Икономически принцип - неудоволствието увеличава енергията, удоволствието я намалява (110). Срв. с Фехнер и двойката нестабилност-стабилност. Принципът на константността и минималната енергия.

-- Открива се обаче друг принцип - противоположни сили (сравнени са с принципа на реалността, 111 и с развитието, 112).

2. Повторението. Несъзнаваното изтласкано носи стремежа към повторение (120). Последователно разглеждане на:

- травматични неврози (114);

- играта на детето - от пасивна към активна роля (115-116);

- повтарящата се съдба (121-122).

3. Системата В-СЗ: съзнанието е специфична функция на системата СЗ, която ни дава възприятия (123).

- Сетивни органи (проби от външната среда, 126)

- Външен слой (съзнание, повърхност, 124-125) и мозъчната кора (защита, 126)

- Паметови следи (124)

Метафората за "живото мехурче" и защитата - "За живия организъм защитата от дразнителите е едва ли не по-важна задача от възприемането им" (126).

Има защита от външните сили (вън), но няма защита от самия себе си (вътре).

Отношението вътре-вън и проекцията (128). [Дискусия]

----

4. Консервативната природа на нагона: "Нагонът представлява вътрешно присъщ стремеж на живия организъм към възстановяване на някакво предишно състояние" (134). Развитието на зародиша - повторение на историческото развитие (филогенеза и онтогенеза). Регресивността на нагоните (135).

- "Целта на всеки живот е смъртта" - телеология (136)

- "Неживата материя се е появила по-рано от живота" - история (136)

- противопоставянето между две групи нагони (138)

5. Едно и две. Едноклетъчните - между смъртта и безсмъртието (Вайсман). Биологията не отрича нагоните към смъртта (145). Изначалният дуализъм - смъртта и живота (148). Анализ на размножаването (две) по отношение на нагона към смъртта (едно) - Платон и митът за андрогините (153).

[Дискусия и анализ върху обобщаващата белжка в края на VІ глава]

6. Заключение. Принципът на удоволствието - освобождаване, преодоляване на възбудата (157).

- "Принципът на удоволстието направо служи на нагоните на смъртта" (158)

ІІ. Контекст

Сравнителна контекстуална таблица

(прилики и разлики между Маркс и Фройд, по "Откриване на несъзнаваното", 290 стр)

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

Позитивистичният Фройд: а) религията е опасна; б) метафизиката е излишна; в) материализъм [Дискусия върху правилността на тези характеристики].

Дуализмът: Ерос и Танатос - Post Coitum Omne Animal Triste Est

----

Макс Вебер

Протестантската етика и духът на капитализма

1905

превод Георги Кайтазов

Книгата е достъпна онлайн на английски и в оригинал.

І. Основни теми и проблеми

1. Духът и методът. Духът на капитализма (Вебер - изследване на духовното) и тялото на капитализма (Маркс - изследване на материалното). [Дискусия върху разликата в изследването при Вебер и Маркс. Разглеждане на заключителните думи на Вебер (266)]. Подтикът и стремежът към пари е исторически и културно аспецифичен, докато капиталистическият дух е исторически обусловен от нещо конкретно (56). Същата аспецифичност има и при: масовата военна продукция, огромните дворцови разходи, разделението на труда и прираста на населението, следователно духът на капитализма трябва да се търси другаде [Дискусия върху общата концепция на Вебер].

2. Време и Религия. Капитализмът, Бенджамин Франклин и "Времето е пари" (47-49). Религията и "пилеенето на време е първият и по същество най-тежък грях" (240); [Връзката между религия и капитализъм.] Модерността и рационализацията на времето.

3. Печалба и Религия.

- Смисълът на живота е печалбата. Но защо хората трябва да правят пари? (Религиозното) основание на Франклин: "Ако един човек и добър и жизнен в занятието си, то той трябва да бъде поставян над кралете" (52).

- Но не печалбата сама за себе си (56-57), а нейното инвестиране и оборот (66). Концепцията за професионалното задължение като етически дълг и връзката с религията (53).

4. Рационализъм и Работа. Рационализмът като предвидимост, методичност, рутина (74-76). В институционалната теория на Вебер (по-късните му трудове) това директно означава "изчислимост", именно затова дори бюрокрацията е рационална и систематично-методична. Сравни със системно-методичния характер на работата (244-245): при непрофесионалиста "липсва именно онзи системно-методически характер, какъвто изисква светският аскетизъм" (244). Бог изисква "рационален професионален труд" (244-245).

-- Допълнение: Авантюристичният капитализъм (евреите като обезправени капиталисти) е различен от рационалната организация на труда (протестантската етика) (248).

5. Професия и Аксетизъм. Няколко основни подтеми:

- Връзката между работата и аскетизма (241). Аскетизмът срещу непринуденото наслаждение от битието (249) и "желаещите удоволствия" (250). "Капиталистическо натрупване чрез принудително аскетично спестяване" и ролята на инвестиционния капитал (255).

- Богатият трябва винаги да работи (242). Богатството не снема труда.

- Професията е от Бог (242, 244-246) и това е религиозно задължение (243).

- Полезното в професията (245): А. нравственост; Б. обществена полза; В. доходност;

6. Религия и Собственост. Двете страни на отношението "религия-собственост" и отмирането на религията (срв. с Маркс: световния пазар спрямо традиционализма). Противоречието между религията (като аскетизъм, работливост и спестяване) и изчезването на чистата религия (Джон Уесли, John Wesley) (258-259). Властта на утилитарната материалност. [Дискусия и аналогията с Робинзон Крузо (259)]. "Пуританите са искали да бъдат професионалисти, а ние сме длъжни да бъдем такива" (264).

Обобщения:

-- Двете страни на протестантския етос (253-254): А. срещу насладата и Б. за стремежа към печалба. [Дискусия върху двете страни на този етос]

-- Материалистичното и духовното едностранчиво обяснение: "И двете са еднакво възможни, но ако имат претенциите да бъдат не подготвителна работа, а заключение на проучването, те ще служат еднакво недостатъчно на историческата истина" (266)

ІІ. Контекст

Материализмът на Маркс и критиките на Вебер. Вебер срещу наивния материализъм ("отражението" и "надстройката) и ролята на "икономическата селекция" (53-54, 73)

Връзката между аскетизма и капиталистическия дух е илюстрирана с много цитати от A Christian Directory, Or, A Body of Practical Divinity and Cases of Conscience (1673) на Richard Baxter (изданието от 1825, том І, том ІІ, том ІІІ, том ІV, том V е достъпно онлайн). Вебер се спира на случая около Book of Sports (249-250).

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

- Кредит - credere - доверие, вяра.

- Индустрия - industria - старание, усърдие (72).

Високите надници като стимул срещу ниските надници като стимул [Дискусия].

Връзката между присвояване и религия (62,68)

----

Лудвиг Витгенщайн

Логико-философски трактат

1921

превод Николай Милков [1988] или Евгени Латинов [2003]

Цялата книга

- Има два основни превода на английски език: Ogden (1922) и този на Pears & McGuinness (1961).

- Немският оригинал е най-удобен за четене оттук.

- (Или можете едновременно да съпоставите двата превода с оригинала)

Седемте основни твърдения

(в превод на Николай Милков):

1. Светът е всичко, което е налице.

2. Това, което е налице - фактът, - е съществуването на състояния на нещата.

3. Логическият образ на фактите е мисълта.

4. Мисълта е смислената пропозиция.

5. Пропозицията е функция на истинността на елементарните пропозиции.

6. Общата форма на функцията на истинността е: [p, ξ, N(ξ)]. Това е общата форма на пропозицията.

7. За което не може да се говори, за него трябва да се мълчи.

(в превод на Евгени Латинов):

1. Светът е това, как стоят нещата.

2. Как стоят нещата, фактът, е съществуването на елементарни положения на нещата.

3. Логическият образ на фактите е мисълта.

4. Мисълта е смисленото изречение.

5. Изречението е истинностна функция от елементарни изречения.

6. Общата форма на истинностната функция е: [p, ξ, N(ξ)]. Това е общата форма на изречението.

7. За каквото не може да се говори, за това трябва да се мълчи.

Забележка: съпоставка на седемте основни твърдения на български (2 варианта), английски (2 варианта) и немски (оригинал) има тук.

І. Основни теми и проблеми

1. Факти и предмети. Разликата между предмет и факт (1.1). Разликата между твърдение и име (3.3). Какво е факт? (2; 2.01).

2. Общата структура: Свят -- Факти -- Образи -- Мисли -- Пропозиции.

Разгърната структура: Свят - (съвкупност от) Факти - (логически) Образи - Мисли - (елементарни) Пропозиции. [Анализ на структурата. Образът като основен свързващ компонент между света и пропозициите (3.)]

3. Смисъл и Анализ.

- Смисъл и субстанция - връзката с образа (2.0211);

- Смисъл и направление (3.144);

- Смисъл и логика (4.461-4.4611);

- Смисълът на света (6.41);

- Без смисъл са: логическите пропозиции (4.0312; 4.462; 6.1; 6.11), математически твърдения (6.2), самата образна форма; Безсмислени са: метафизика, етика, естетика (и границата като такава); Разликата между "без смисъл" (тавтология) и "безсмисленост" (неизразимо).

Допълнение: Възможен е пълен анализ на пропозициите (3.25) и той е само един-единствен. Има пълна еднозначност.

4. Логика и логическа форма.

Логическата форма прониква през света (фактите), мисълта (логическия образ) и пропозицията (2.2; 3; 2.12; 2.141). Логическата структура на образа е изоморфна на логическата структура на състоянието на нещата.

5. Философия и наука. Естествените науки (4.11; 6.53) и Философията (4.003; 4.111) се различават по това, че ЕН са всички истинни изречения и Ф не принадлежи към ЕН. Изясняване на мястото на философията спрямо мястото на естествознанието. Философията е единствено дейност. (4.112)

6. Отвъд езика: мълчание и граница. Едно е да покажеш и да имаш показано (4.1212; 6.522), друго е да кажеш или да приемеш нещо казано (4.1212) [срв. с двойката описание-именуване (3.144)]. Безсмислието на Трактата и метафората за стълбата (6.54) - как се очертават границите на езика, без да може да излезем отвъд тях? Седмият афоризъм [Дискусия и заключение].

ІІ. Контекст

История на философията от гледна точка на Трактата.

Ролята на езика във философията през ХХ век.

ІІІ. Допълнителни проблеми и коментари

Смислени изказвания може да има само за случайните факти.

Отношение между смисъла на пропозиция и възможна ситуация (2.18; 2.202; 4.024).

----