[преподаване]

2007 - 2008

година

Философия на Новото време – І част

за студенти ІІІ курс, специалност "Философия", СУ "Св. Климент Охридски"

І-ви семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 319 аудитория

І група - 13.00-15.00 часа

ІІ група - 15.00-17.00 часа

ІІІ група - 17.00-19.00 часа

ІІ-ри семестър:  

Понеделник, 4-ти блок, 333 аудитория

І група - 15.00-17.00 часа

ІІ група - 17.00-19.00 часа

ІІІ група - 19.00-21.00 часа

Увод

1. Какво е новото в "Новото време"; (Корет и Шьондорф 2001: 15-25).

1.1. Промяна в обществото: промяна в единството на монархията, географията, съсловното феодално общество и църквата.

1.1.1. Икономика и политика (ХVІ-ХVІІІ век): Средиземноморието и Атлантическият океан (Бродел 1998; Бродел 2000).

1.2. Промяна в елита. Промяна в науката и научната дейност.

1.2.1. Уреди, концепции, процедури.

2. Мястото на философията в Новото време

2.1. Научната кореспонденция, научните списания и академиите - структурата на научната промяна.

2.2. Статуса на университетите.

Допълнителна информация за движението Генуа-Антверпен-Амстердам в (Бродел 2005: 156-157).

[Проблемно поле: какво става с Европа по отношение на посоките Север - Юг?]

Наука и общество през Новото време:

Бродел, Фернан (1998) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том І, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 1998, 632 с.
Бродел, Фернан (2000) - Средиземно море и средиземноморският свят по времето на Филип ІІ, в 2 тома, том ІІ, преводач Веселина Илиева; София: Абагар, 2000, 630 с.

Бродел, Фернан (2005) - Световното време, преводач Мария Георгиева, поредица "Хроника"; София: Прозорец, 2005, 700 с.

История на математиката (1975) - История на математиката. От най-древни времена до началото на ХIХ век; том II; под ред. на А. П. Юшкевич; пр. Владимир Сотиров; София : Наука и изкуство, 1975, с. 7-25
Корет и Шьондорф (2001) - Философия на ХVII и ХVIII век (Основен курс по философия); том 3; пр. Жана Ценова; София : ЛИК, 2001, с. 18-20

Кун (1996) - Структурата на научните революции; пр. Иванка Томова; София : ИК "Петър Берон", с. 137-143

Петков (2001) - Поглед към Новото време (Европа пред ХVI-ХVIII век); II прераб. и доп. изд.; София : Университетско издателство "Св. Климент Охридски", 2001, 208 с.

Поликаров (1996) - Революции във физиката. От Галилей до наше време; София : Академично издателство "Проф. Марин Дринов", 1996, с. 152-155

----

Франсис Бейкън

(1561 - 1626)

Основни произведения, библиография и връзки

1. Instauratio

Основният (недовършен) труд на Бейкън е Instauratio Magna (Великото възстановяване).

1.1. Как може да се интерпретира Instauratio? (RSCR 2003: 143)

А. Като основна идея е възстановяване на човешката власт над Природата; Сравни с библейския мотив: при Падението човек губи не само своята невинност, но и господството си над Природата, вж. Works, ІІ, 52.

Б. Патос към новото (с цел политически и епистемологични цели);

В. Използва и архитектурното значение на понятието - "строителство";

1.2. Какво означава Instauratio според Бейкън?

[Ум - Неща]: "...ако може да се възстанови по някакъв начин напълно или поне да се доведе до по-добро състояние това общение между ума и нещата..." (Бейкън 1968: 7)

[Дискусия: Кога умът и нещата престават да общуват? Защо е нарушена тази връзка?]

2. Границите на човека - АФ1

АФ1: Човек "не знае и не може да постигне повече" (Антология, 1985: 33) [Проблеми за границата на епистемологичното поле]

2.1. Възможно ли е "Великото обновяване (възстановяване)" да започва с ограничение? [Причини. Функция]

2.2. Каква е философската функция на това ограничаване?

3. Инструментите - АФ2

АФ2: "резултати се постигат чрез интструменти и помощни средства" (Антология 1985: 33)

3.1. Помощните средства - за ума и за ръката

3.2. Казусът "умножаване на инструментите" - multiplicationem instrumentorum (ІІ, аф 44) (Бейкън 1968: 272)

[Дискусия. Проблемът за границата (аф. 1) и нейното преодоляване (аф. 2).]

4. Знанието е сила - АФ3

АФ3: "Човешкото знание и сила съвпадат" (Антология 1985: 33) От слуга, човек може да стане владетел на Природата.

4.1. Знанието като проект.

-- Lacunae: Бейкън не се занимава с каталогизация на съществуващото знание, а напротив - посочва липсите. Това е енциклопедия на пукнатините на нашето знание, които трябва да бъдат запълнени. В De Augmentis Scientiarum - [De Dignitate & Augmentis Scientiarum Libri IX], (1623), Бейкън завършва книгата със списък на всички области където той е забелязал пропуски и недостатъци, добавяйки свои предложения за нови научни области: Novus Orbis Scientiarum sive Desiderata (Bacon 1996: 581). Същото е и в Preparative towards a Natural and Experimental History (ІІІ част от Нов Органон (1620), в оригинал: Parasceve ad Historiam Naturalem et Experimentalem), където накрая има списък с видове "частни природни Истроии" (Works, IV, 265-271).

4.2. Знанието като кумулативно натрупване.

4.3. Цялостност и системност на знанието.

5. Машините

5.1. За машините вж.:

"... цялата работа на разума да започне отново и умът още от самото начало по никакъв начин да не се предоставя сам на себе си, но постоянно да бъде направляван и работата да се извършва като че ли механически [от машини]." (Бейкън 1968: 49) В оригинал: "Restat unica salus ac sanitas, ut opus mentis universum de integro resumatur; ac mens, jam ab ipso principio, nullo modo sibi permittatur, sed perpetuo regatur; ac res veluti per machinas conficiatur".

5.2. Изводът на Мунтерсбьорн: Бейкън може да бъде разбран през ключовите понятия за абстрактни машини и конкретни форми (лабораторната тетрадка представлява и двете едновременно).

-- "Scientists use abstract intellectual strategies manifest in the concrete forms of laboratory notebooks to transform instances of experience (including instances of notebook-reading) into axioms that reveal the latent causal structure of the world and empower scientists to reproduce natural processes." (Muntersbjorn 2003: 1148).

[Обсъждане] Представяне на Бейкън като:

А. Емпирицист
Б. Индуктивист
В. Експериментатор

и

Г. Конструктивист

----

6. Идолите

Системата на Идолите е предшественик на класификацията на идеологиите. Каква е функцията им? вж. (Панова 1974: 11-13)
А. Idola Tribus - [племе] род - вроден
Б. Idola Specus - [пещера] индивида - вроден
В. Idola Fori - [пазар] общество (език) - придобит; [Идеята за количествена, а не качествена разлика] вж. идеята, че "Думите имат степен на неправилност и погрешност"

Г. Idola Theatri - [театър] традиция - придобит

По природа човешкият ум забелязва:

- Положителните случаи

- Постоянството

- Еднообразието...

...вместо

- Отрицателни случаи

- Променливостта

- Разнообразието;


Основни теми при Бейкън (Бейкън 1968), които са във връзка с характеристиките емпирицист, индуктивист, експериментатор, конструктивист:

Форма - (ІІ част) аф. 1, 5

Скрит процес - (ІІ част) аф. 1

Аксиоми - (І част) аф. 19, 46, 103, 104; (ІІ част) аф. 5

Обобщения - (І част) аф. 19, 45, 51, 69, 104

Сетива - (І част) аф. 50, 69

Инструменти - (І част) аф. 2, 50, 101, 125

Индукция - (І част) аф. 14, 19, 22, 40, 69, 95, 105; (ІІ част) аф. 16, 52 (331 стр.)

Експеримент - (І част) аф. 50, 70

Среден път - (Увод) 25 стр.; (І част) аф. 95

Тълкуване на природата - (І част) 1, 26, 50, 117; (ІІ част) аф. 10

Наука. Форма и скрит процес

"Дейността и целта на човешката мощ се състои в това да създаде и да прибави на дадено тяло нова природа или нови природи" (Бейкън 1968: 149) (SUPER datum corpus novam naturam sive novas naturas generare et superinducere, opus et intentio est humanae potentiae; ON a given body to generate and superinduce a new nature or new natures, is the work and aim of Human Power.)

[Допълнение: "и превръщането на конкретни тела едно в друго в границите на възможното" (Бейкън 1968: 149-150)]

А целта на науката:

- да открие формата на дадена природа

- да открие скрития процес във всяко създаване и движение

Наука. Аксиоми

Каква е разликата между аксиомите в математиката и аксиомите на Бейкън; аф. 46: "При формулирането на една аксиома по-голяма сила има отрицателният случай" [Обсъждане]

аф. 104: "...средните аксиоми са истинските, сигурни и жизнени аксиоми и от тях зависи животът и благоденствието на хората."

Проблеми. Обобощение

аф. 51: "Поради собствената си природа човешкият ум се стреми към абстракции. Той погрешно счита променливите неща за постоянни."

Проблеми. Сетива

аф. 50: Сетива - Експеримент - Природа.

Обяснение и тълкуване на твърдението на Бейкън. Връзката с 69 афоризъм (лошите начини на доказване). Могат ли да се поправят сетивата?

Решения. Инструменти

Записването като инструмент. Функцията на записките, срв. с (Muntersbjorn 2003: 1148).

Критика към авторите от Античността (Бейкън 1968: 140).

Решения. Индукция

Има лоша и истинска индукция. Какви са разликите.

[Дискусия. Каква е разликата между метода на Бейкън и индукцията на Бейкън?]

Решения. Експеримент

аф. 50: Сетива - Експеримент - Природа; Функцията на експериментирането.

Решения. Среден път

Класическата метафора за пчелите: Мравки - Паяци - Пчели (аф. 95).

Решения. Тълкуването на природата

Обобщение: аксиоми и опит - взаимодействие. Какво е тълкуването?

Може да се изтегли като pdf-файл (недовършената) структура и най-общата схема на тези десет теми.

----

Томас Хобс

(1588 - 1679)

Основни произведения, библиография и връзки

1. Системата

-- Corpus-Тяло (De Corpore)

-- Homo-Човек (Human Nature, Leviathan I, De Homine)

-- Civis-Политическо тяло (De corpore politico, De Cive, Leviathan II-IV)

Повече за системата - (CCH 1996: 62), (OL І, xc).

2. Естественият разум

Методът и естественият разум. "Естественият разум е вроден на човека" (Хобс 1980: 45). Той е основата, от която може да се тръгне.

Типичните теми за Новото време - естествен разум, метод.

3. Философията

-- "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46)

3.1. Идеята в дефиницията - отношението "причина <-> следствие".

3.2. Разликата между разбирането на следствията по дадени причини и разбирането на причините по дадени следствия.

4. Разсъждението

"Под разсъждение обаче аз разбирам изчисляване" (Хобс 1980: 46) (Хобс 1970: 44-45) [Функцията на изчислението и изчислимостта].

4.1. Случаят с приближаващия се човек [Проблемът с отдалечаващия се познат обект - идеята за "кадри". Необходимото изключване на паметта]

-- Липсата на памет и наличието на последователност. Разлика между представа и памет - и връзката с това, че човек разсъждава без думи "Ние обикновено разсъждаваме без думи" (Хобс 1980: 47) [вж. случая с триъгълника (Хобс 1980: 103)].

-- Противоречия и решения на проблема [Варианти за решаване на примера с отдалечаващия се човек]

4.2. Влиянието на математиката.

-- Чак на 40 години Хобс се запознава с "Елементи" на Евклид (проявява интерес към природните науки и техния метод) и чак на 50 години започва да развива собствена философия (RSCR 2003: 237). Това става след пребиваването му в Париж. Геометрията за него става идеал за цялото демонстративно знание (CCH 1996: 87), защото синтетичният геометричен метод е демонстративен без да се опира на хипотетична причина, както е в природните науки (CCH 1996: 93-94).

4.1. Паметта като склад и като удържане - разлики [Дискусия върху събирането и изваждането].

5. Език, имена и знаци

5.1. Науката трябва да започне със създаване на научен език (CCH 1996: 96). В някакъв смисъл цялата научна работа е работа с езика (CCH 1996: 99), (EW, III, 35).

5.2. Дефиницията за знаците: "...сетивно възприети неща, произволно избрани от нас, за да извикаме чрез сетивното им възприемане в нашето съзнание мисли, подобни на тези, които сме искали да възобновим." (Хобс 1980: 54) вж. и гл. ІІ, т. 4

Защо философията се нуждае от знаците? "Без такова помощно средство всичко, което човекът е добил чрез умозаключението, мигновено се изплъзва и може отново да бъде добито само с нов труд" (Хобс, 1980: 54). Втората идея е тази за кумулативност: благодарение на знаците "науката може да се разрасне благополучно" (Хобс 1980: 54). В такъв смисъл може да се предложат два типа "знаци":

А. отбелязване - "за нас"

Б. означаване - "за другите" (EW III, 30) [Дискусия. Връзката с Бейкън и помощните срества]

5.3. Хобс казва за имената: "Името е произволно приложена от нас дума като знак" (Хобс 1980: 55) и "Считам произхода на имената произволен" (Хобс 1980: 56)

6. Методът

6.1. Методът е най-краткият път за осъществяване на философията.

-- Наука за причините "to dioti" (защо-то, ‘the because’), за разлика от науката за "to hoti" (за какво, що, ‘the that’) (Хобс 1980: 93). Това са изрази широко разпространени в схоластиката.

6.2. Хобс поддържа традиционното гледище, че има два метода - аналитичен, синтетичен.

Синтетичен - от причината към резултатите;

Аналитичен - от резултатите към причината; (EW I, 312)

Забележка: "Методът за изследването на общите понятия на нещата е чисто аналитичен" (Хобс 1980: 96).

-- Двата метода заедно повтарят определението за философия (EW I, 3) и "analytic method functions as a preface to synthesis" (CCH 1996: 93).

-- Важно условие за функционирането на метода е, че "Причината на цялото се състои от причината на частите" (Хобс 1980: 94).

Забележка: не физически части (конкретен предмет), а категориални части (общата идея за предмета) (Хобс 1980: 94).

6.3. Методът на геометрите (Хобс 1980: 111). "Правилен е единствено методът на математиката и природните науки" и според Хобс всичко дължим на геометрията (Корет и Шьондорф 2001: 67)

----

7. Светът, времето, пространството, движението

7.1. Предмет на философията са телата. Всичко, което съществува е "тяло". Ако съществува Бог, Бог също е "тяло" - (Хънекс 1998: 47)

7.2. Втора част от De Corpore започва с "privatione" (OL І, 81), (EW І, 91). Светът е унищожен. Това, което остава е паметта и въображението (CCH 1996: 66). Ние не получаваме знание за субекта на мисленето, а истината за структурата и съдържанието на нашите предствави. В такъв смисъл времето и пространството са въображаеми - "space is the image or phantasm of a body" (CCH 1996: 66), "Time therefore is a phantasm, but a phantasm of motion" (tempus esse phantasma motus) (OL І, 84), (EW І, 94-95).

"За пространството и времето"

А. Пространството и времето са представи (Хобс 1980: 114-115).

А1. Пространството - за нещо [тяло] съществуващо извън нас;

А2. Времето - за движение и последователност; "Ние мерим времето с движението, а не движението с времето" (Хобс 1980: 115);

Б. Пространството и времето се делят до безкрайност (Хобс 1980: 119); [Дискусия. Пространството и времето крайни или безкрайни са?]

"За тялото и акциденциите"

Акциденция е начинът, по който схващаме едно тяло;

Движението е непрекъснато изоставяне на едно място и постигането на друго;

"За причината и действието"

Действащо - действие - въздействано (Хобс 1980: 134-135). Действие - унищожаване или създаване на акциденции.

Цялостната причина е необходима и достатъчна. Състои се от действаща + материална причина (Хобс 1980: 136).

Всяка промяна е само движение (Хобс 1980: 139).

Физическата интерпретация на Хобс

Опори на философията

Геометрия (Евклид): постулати, система, изводимост, метод

Физика (Галилей): тела, движения, изчислимост

(Хобс 1980: 39, 99)

Движението като основа

Страници за обсъждане и/или анализ от "За тялото" на Томас Хобс:

- 39, 49, 96-97, 98, 115, 126, 139, 166-176

- Защо противоположното на движението е друго движение, а не покой?

- Каква е функцията на тялото в покой? (Хобс 1980: 139-140)

Галилей - Хобс

1) Аналитичен и синтетичен метод (школата в Падуа);

2) Сетивните усещания са вследствие на движения;

3) Разликата в движенията е в основата на съществуващото и познанието. Срв. с принципа на относителността на Галилей.

4) Книгата на природата е написана на езика на математиката... но основата (азбуката) е физиката;

[Дисусия върху четирите точки. Хобс като математик, Хобс като физик... Има ли нещо извън телата и движенията]

Връзката между тяло-движение и дефиницията за философия. "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46).

----

Лингвистичната интерпретация на Хобс

-- Естествено състояние - Равенство; Съперничество - Война на всеки срещу всички

-- Обществено състояние - Ограничение - Мир

Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението.

Допълнителни бележки към естественото състояние:

А. Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага (Хобс 1970: 132).

Б. При такова недоверие един към друг - трябват предварителни мерки (Хобс 1970: 133).

В. Съперничество (грабеж), недоверие (безопасност), желание за слава (име) (Хобс 1970: 134). Война на всеки срещу всички.

Допълнителни бележки към общественото състояние:

А. "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." (Хобс 1970: 143).

Б. Причината за общественото състояние е страхът от войната на всеки срещу всички; но основанието за обществото е езикът.

В. Трябва да се ограничат правата, за да се намали свободата и да се увеличи сигурността.

Някои от естествените закони в рамките на общественото състояние:

І-ви естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" (Хобс 1970: 139).

ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).

ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" (Хобс 1970: 154).

...

Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан... [Дискусия]

Ролята на езика; разглеждане на следните откъси от "Левиатан" (Хобс 1970):

- 33, 34, 144, 148

- 51, 66, 134, 141, 142, 147, 152, 153

[Дискусия. Кой играе ролята на суверена по отношение на езика (в общественото състояние това е държавата) в рамките на философията? Каква е ролята на метода и причинно следствената връзка при договарянето и неспазването на договорите?]

Връзката между езика и дефиницията за философия. "Философията е постигнато чрез правилно разсъждение познание на действията или явленията от техните познати причини или произвеждащи основания и, обратното, познание на възможните произвеждащи основания от познатите действия" (Хобс 1980: 46).

----- 

Рене Декарт

(1596 - 1650)

Основни произведения, библиография и връзки

Предговор към френското издание на "Начала на философията"

Анализ на предговора и разделянето му на въпроси:

1. Философията

-- Какво представлява философията? (Декарт 1978: 459) [Сравнение с Бейкън и Хобс. Обхват на определението]

-- Какво е да се философства? (Декарт 1978: 459)

-- Какви са условията за началата на философията? (Декарт 1978: 460) [Връзката с интуицията и дедукцията - (Декарт 1978: 117)]

2. Ползата и "вредата" от философията

-- Каква е ползата от философията? (Декарт 1978: 460) [Коментар върху трите причини - държавата, личното удоволствие и нравите]

-- Кои са степените на мъдростта преди Декарт? (Декарт 1978: 461) [Разлики с идолите на Бейкън. Петата степен - дискусия]

-- Каква е историята на философията до Декарт (двата основни спора от Античността насам)? (Декарт 1978: 462) [Връзката между скептицизма и догматизма с cogito ergo sum. Каква е причината историята да изглежда така за Декарт? Каква е връзката на методологическото съмнение с история на философията? Какъв е изборът на философа от ХVІІ век по отношение на двете школи?]

3. Дървото на познанието

-- Как да открием началата на философията? (Декарт 1978: 465)

-- Кои са началата на философията? (Декарт 1978: 465-466) [Дискусия за скептиците и за методологическия скептицизъм при Декарт. Историята около "Мисля, следователно съществувам" - цялостта на аргумента, основите на аргумента, следствията от аргумента. Контекстът на cogito ergo sum.]

-- Как да получим истинни знания след установяване на началата? (Декарт 1978: 468) [Коментар върху морала, логиката (ръководене на разума) и дървото. Отношението физика и метафизика. Дуализмът и рационализмът - двете субстанции, едната основа. Каква е ролята на Аз-а?]

4. Декартовата философия

-- Как да се чете "Начала на философията"? (Декарт 1978: 466-467) [Функцията на романното - отношението на философията на Декарт към живота на Декарт. Личният пример и личната история]

-- Каква е историята на Декартовата философия? (Декарт 1978: 469) [Мястото на "Начала на философията"]

-- Какви са конкретните плодове от "Начала на философията"? (Декарт 1978: 471) [Коментар върху удоволствието, правилното разсъждение, изчезването на спорове и пораждането на нови истини]

----

Размишления върху първата философия. Възражения и отговори

(1641)

Метафизиката - за Бога и душата (Декарт 1978: 307).

Отношението към схоластиката и проблема за безсмъртието на душата от Аристотел насам (Декарт 1978: 308)

І. Първо размишление

Коментар върху степените на методологическото съмнение

А. Погрешни мнения

Б. Оттърсване от всички погрешни мнения [Отлагането като "история на философията"] (Декарт 1978: 321)

В. Сетивата

Г. Лудост / Сън [Но дори и тогава остават някои безспорни истини - аритметика, геометрия]

-- Проблемът за съня: Двойките: "здрав - луд" и "реалност - сън"; дори и да сънуваме, ние използваме цветове и форми в съня си - значи ли, че те са реални?

Д. Зъл гений

-- Злият гений: "две и три ще прави винаги пет и квадратът никога не ще има повече от четири страни" (Декарт 1978: 324), но може Бог да е направил да се мамя всеки път в това (Декарт 1978: 324) - злият гений ("употребил цялото си умение, за да ме мами")

[Аналогии със съвременната когнитивна наука - стимулацията на мозъка. Аналогии с идеята за матрицата.]


ІІ. Второ размишление

Коментар върху фабулата зад "Ego sum, ego existo"

А. Архимедовата повратна точка. (Декарт 1978: 327) [Допускането на противното като доказателствен метод.]

Б. Анализ на ключовия параграф със съществуването. Различните твърдения:

- "аз без съмнение съм съществувал, щом съм бил убеден в нещо или дори щом само съм мислил нещо" (Декарт 1978: 328)
- "но ако той ме лъже, не може да има никакво съмнение, че аз съществувам" (Декарт 1978: 328)
- "Аз съм, аз съществувам [Ego sum, ego existo] е необходимо истинно всеки път, когато го произнасям или го схващам в ума си." (Декарт 1978: 328)

Допълнително: "Защото, ако от това, че аз виждам восъка, аз заключавам, че той е или че съществува, то от факта, че го виждам, още по-очевидно следва, че самият аз съм, или че съществувам." (Декарт 1978: 335)

В. Атрибутите на душата - ходене/хранене; - усещане; - мислене;

Г. Мислещото нещо: Изразът "нещо, което мисли" (Декарт 1978: 330, 331, 337, 346, 354), "аз не съм нищо друго освен нещо, което мисли, т.е. дух, разсъдък или разум" (Декарт 1978: 330). За прехода от "мисля, следователно съществувам" към "мислещо нещо"; [Res cogitans - Дискусия]. Мисленето е съмняване, схващане, утвърждаване, отричане, желаене, нежелаене... (Декарт 1978: 331)

Д. Телата се познават чрез разсъдъка, а не чрез въображението или сетивата (Декарт 1978: 336).

ІІІ. Трето размишление

Коментар върху съществуването на Бог

А. Характеристиката за ясно и отчетливо: "В това първо познание не намирам нищо друго освен едно ясно и отчетливо възприятие на онова, което познавам. [...] И следователно струва ми се, че вече съм в състояние да установя като общо правило, че всички неща, които схващаме пределно ясно и отчетливо са истинни." (Декарт 1978: 337). [Какво значи ясно и отчетливо? Как може "ясно и отчетливо" да бъде функционално приложимо? Примери за "ясно и отчетливо"...]

Б. Видове идеи:

- родени заедно с мен

- идващи отвън

- създадени от мен

В. Идеите и тяхната причина ("нищото не би могло да породи каквото и да било"). Трябва да има първоначална идея, а не регрес до безкрайност (Декарт 1978: 344).

Г. Идеите и Бог. Доказателството за съществуване на Бог (предпоставки):

- "... идеите, които ми представят субстанция, са без съмнение нещо повече и съдържат в себе си, тъй да се каже, повече обективна реалност, т.е. участват чрез представителство в повече степени на битие или съвършенство, отколкото онези, които ни представят само модуси или акциденции." (Декарт 1978: 342) [Дискусия]

- "в безкрайната субстанция се намира много повече реалност, отколкото в крайната субстанция" (Декарт 1978: 347) [Дискусия върху онтологическото в "онтолигчното доказателство"]

- Бог е... (Декарт 1978: 347)

Д. Бог не е измамник (Декарт 1978: 354)

Общ коментар и въпроси към първите три размишления:

1. Защо доказателството за съществуването на Бога е "по средата"? [Граматическите лица (1, 2, 3) и извеждането на граматическата категория като система. Отговор на граматическите атаки.]

2. Контекстуализиране на скептическия метод - регресивното и прогресивното във фабулата на Рене Декарт, обсъждане на повратната точка.

3. Активността на Бог спрямо света - творене или поддържане.

----

ІV. Четвърто размишление

Коментар върху волята и разсъдъка

А. Съмнението като несъвършенство (Декарт 1978: 355); [Извеждане на Бога от съмнението. Пълната функция на методологическото съмнение; многофункционалността на точката на преобръщане.]

Б. "Аз" - нещо средно между Бог и нищо (Декарт 1978: 356);

В. Целокупността.

-- "трябва да разглеждаме не едно единствено творение, взето отделно, а изобщо всички творения заедно"

-- "целокупността на всички същества" (Декарт 1978: 357);

[Каква е структурната връзка на това твърдение с онтологическото доказателство?]

Г. Разсъдък и воля - проблемът за грешката - "волята е много по-широка и по-просторна от разсъдъка" (Декарт 1978: 359). Дейност и способност - разлики и причини (Декарт 1978: 361). Разглеждане на разсъдъка (като ограничен) в сравнение с Бог (Декарт 1978: 358). [Цялостно представяне на разсъдъка и волята - обсъждане и примери]

Д. Факторът на безразличието - връзката с ясните и отчетливи идеи (Декарт 1978: 360).

V. Пето размишление

Коментар върху доказателството за съществуване на Бог

А. Всички ясни и отчетливи неща са истинни (Декарт 1978: 365);

Б. Отново за връзката между: съществуване и съвършенство; съществуване и Бог; същност и съществуване... (Декарт 1978: 366-367);

[Дискусия върху доказателството за съществуване на Бог]

VІ. Шесто размишление

Коментар върху обратното възкачване

А. За въображението (Декарт 1978: 371-372); Много важен пасаж върху разликата между въображение и схващане (Декарт 1978: 373) [Дискусия]

Б. Обратното възкачване по линията "сетива - сън - зъл гений" [Илюстрации и коментар].

В. Единството на дух и тяло (Декарт 1978: 379-380). Картезианският дуализъм и неговото "решение". Пинеалната жлеза и sens commun (Декарт 1978: 384-385);

Г. Коментар върху сетивата - "само, за да показват на моя дух кои неща са полезни или вредни..." (Декарт 1978: 382). Сетивата са знак за истината (Декарт 1978: 387);

-- грешките на природата - водянка (асцит);

-- Обобщението на Декарт: човешката природа може да ни заблуди (Декарт 1978: 386).

Д. Делимост и неделимост на тялото и духа (Декарт 1978: 384); Коментар върху природата на тялото и нервите - ABCD (Декарт 1978: 385).

Е. Паметта - разликата между сън и будно състояние (Декарт 1978: 387) [Дискусия - контрааргументи срещу Декарт]

Общ коментар и въпроси към всички размишления:

1. Какъв е методът на Рене Декарт?

2. Каква е историята в шестте размишления? Коя е началната и коя е крайната точка?

3. Какво е мястото на "Аз" в метода, в историята на шестте размишления и във философската система на Рене Декарт?

----

Обобщение върху "Cogito ergo sum"

- непълен силогизъм (479)

- непосредствено заключение - интуитивно знание

- перформативно изказване (Хинтика)

Дискусии върху:

- Проблемът за Хамлет и Cogito ergo sum. Какви са изводите от този "парадокс"?

- Проблемът в 10 параграф (І част) от "Начала на философията" и по-конкретно твърдението: "Когато казах, че положението "Мисля, следователно съществувам" е първото и най-достоверното, което се представя на оня, който методически насочва мислите си, с това не исках да отрека, че предварително трябва да знаем що е мислене, достоверност, съществуване, а също и такива неща като например, че за да мислим, ние трябва да съществуваме." (Декарт 1978: 479)

[Дискусия. Връзката на Cogito ergo sum с интуицията и дедукцията.]

Правило ІХ (от "Правила за ръководство на ума", 1628):

Разликата между интуиция (проницателност) и дедукция (прозорливост) (Декарт 1978: 142).

Връзката със зрението и концентрацията (Декарт 1978: 142).

Правило ХІІ (от "Правила за ръководство на ума", 1628):

Връзката на съмнението със Сократ (Декарт 1978: 159).

Положението "Аз съм, следователно Бог съществува" (Декарт 1978: 159).

Още за интуицията и дедукцията (Декарт 1978: 161, 162).

Метод на Рене Декарт

А. Метод на представяне (изложение). Той е по правило дедуктивен (синтетичен).

Забележка: Изложението в книгите на Декарт е дедуктивно, но в най-общ план Рене Декарт е част от анти-дедуктивното течение, противопоставящо се Аристотел. През ХVІІ век дедукцията се замества от идеята за "хипотеза"; а през ХVІІІ и ХІХ век - от индукцията (RSCR 2003: 194).

Б. Метод на откриване. Хипотезата и интуицията. (вж. примера с дъгата).

Забележка: В писмо от 22 февруари 1638 до Ватие (AT i: 559), той казва, че най-добре е илюстриран неговият метод в примера с дъгата. Този пример е поместен в VІІІ част на "Метеорология" (AT vi: 325-345); в началото на частта той подчертава, че това е изключително добра илюстрация за това как с метода може да се придобива ново знание (AT vi: 325).

В. Методическият скептицизъм - метод на изчистване от лъжливото знание. В тази връзка е и идеята за започването на чисто: "да преустроя собствените си мисли и да градя върху терен, който изцяло ми принадлежи" (1637) (Декарт 1978: 257); "веднъж в живота си [...] да се отърся от всички мнения" "да започна всичко от самите основи" (1641) - (Декарт 1978: 321).

Г. Метод(ика) на изследването. Декарт предлага и 4-ри правила в Разсъждение за метода, гл. ІІ:

1. Само несъмнените, ясни и отчетливи неща; (анализ)
2. Разделяй трудностите; (анализ)
3. От най-простите към най-сложните; (синтез)

4. Пълни изброявания и общи прегледи; (синтез)

----

Въпроси и дискусии върху Рене Декарт:

-- Колко са субстанциите при Рене Декарт?

-- Какво илюстрира примерът с восъка? Какво ни казва за разделението сетива-ум? Каква е връзката с математизирането на материята при Нютон и Лайбниц? -- (Декарт 1978: 333-334).

-- Какво е картезианският дуализъм? Каква е връзката с психологията от края на ХІХ век? -- (Декарт 1978: 332, 354).

-- Защо доказателството за съществуването на Бог е второто доказателство за съществуване (след същестуването на Аза)?

-- Има ли връзка между липсата на цитати в произведенията на Декарт и картезианската концепция като цяло? Методология, историко-философски контекст и личното преживяване - разлики.

-- Колко са доказателствата за съществуването на Бог в "Размишления върху първата философия"? Какви са разликите между тях?

-- Каква е разликата между формална и обективна реалност? -- (Декарт 1978: 342-343)

-- Кои идеи са вродени?

-- Каква е функцията на съмнението?

...

Заключение:

Как си взаимодействат двете субстанции?

А. трите типа първични понятия;

Б. тежестта (като форма) и тялото;

В. телесният удар (тяло-тяло) е паразитен спрямо причинността Бог-Свят (дух-тяло);

----

Втори семестър

2007-2008

Бенедикт Спиноза

(1632 - 1677)

Основни произведени, библиография и връзки

Речник:

Аксиома - прието положение; самоочевиден принцип, който не се доказва;

Теорема - разглеждане, изследване; доказано твърдение;

Лема - допускане; помощно твърдение, което се използва при доказателства на други твърдения.

Етика, доказана по геометричен начин

Част І

 1. Ключови понятия:

-- "причина на себе си" - "това, чиято същност включва в себе си съществуването". [Дискусия върху "causa sui"]

-- "субстанция" - "това, което съществува в себе си и се схваща чрез себе си" [Дискусия. Връзката с монизма и пантеизма]

-- "крайно" - това "което може да бъде ограничено от друго със същата природа". Още тук (и именно тук) се противопоставя тялото на мисълта [Традицията на Декарт и връзката с дуализма]

-- "атрибут" - "това, което разумът възприема от субстанцията като съставящо нейната същност" [Отношението Разум-Атрибут-Субстанция. Опосредстваното възприемане на субстанцията] Обсъждане върху двата познаваеми умозрими и неделими атрибута:

а. мислене (подраздели: разсъдък, воля)

б. протяжност (подраздели: движение, покой)

-- "модус" - "състоянията на субстанцията" [Значение на тридялбата Субстанция-Атрибут-Модус.]

2. Ключови теореми:

Т14 - Доказателството за съществуване на Бог. Препратки към Т5 и Т11 + О6.

Т28 - Отношението между крайните неща и Бога - Как така крайните неща имат своите основание в Бога и как имат своите непосредствени причини в други крайни неща? [Дискусия]

Двата концептуални реда:

Пълнота - Вечност - Действие - Необходимост - Природа

Недостиг - Полза - Цел - Случайност - Воля

[Дискусия]

----

Част ІІ

1. Ключови понятия:

-- "идея" - сравнение между ІА6 и ІІО4. Кореспондентна или кохерентна е теорията за истината при Спиноза?

-- "траене" - "неопределено продължение на съществуването" [Разликата с вечността. Дискусия]

2. Ключови теореми:

Т1 - "Мисленето е атрибут на Бога, или Бог е мислещо нещо". Сравни с Т17-Заб., I част.
Т2 - "Пространството е атрибут на Бога, или Бог е пространствено нещо". Сравни с Т15, І част - за материалността на Бога. [Основания за пространствеността и материалността на Бога. Обвиненията в атеизъм] 

Т7 - "Редът и свръзката на идеите са същите, както и редът и свръзката на нещата" [Дискусия]. Коментар върху "мислещата субстанция и пространствената субстанция са една и съща субстанция, която се схваща ту под този, ту под онзи атрибут. Също тъй и един модус на пространствеността и идеята за този модус са едно и също нещо, изразено обаче по два начина." - паралелизъм на атрибутите, заради идентичността на субстанцията [Дискусия]

Общ коментар и обсъждане

А. Принципът на достатъчното основание (І-Т11) и причинно-следствената връзка (І-Т11, І-Т14) - отношенията между тях и приоритетът на основанието. В основанието винаги има необходимост. Докато при причинно-следствените връзки има необходимост, която ние възприемаме понякога като случайност. [Дискусия]

Б. Субстанция-Атрибут-Модуси. "Прекъсването" между крайните модуси (М) и безкрайните атрибути (А) и безкрайната субдстанция (С): [СА] - [М] [Дискусия]

В. Двете гледни точки - тази на субстанцията (необходимост) и тази на крайния разум (случайност). Разликата между безкрайния регрес на причинно-следствената връзка и цялостния ред на причинността [Дискусия].

Г. Субстанцията и Рене Декарт - критиката на Спиноза и представяне на риторическата част от "Етика":

Г1. Декарт - три значения на понятието субстанция:

-- Бог: субстанцията е една - Вертикално (ХVІІ век)

-- Мислене и Протяжност: субстанциите са две - Хоризонтално (Аристотел - вторични субстанции: вид)

-- Всичко различно: субстанциите са безкрайно много - Безкрайно (Аристотел - първични субстанции: индивид)

Г2. Спиноза - алтернатива на Декарт:

-- Срещу дуализма на Декарт (І-Т5 + Човека)

-- Срещу плурализма на Декарт (І-Т5)

Дискусии и насоки :

1. Защо произведението се нарича "Етика"?

2. Има ли свобода при Спиноза?

3. Отношението между обект и идея - може ли да има идея без обект? [Дискусия върху архитектурните планове]

4. Връзката на Спиноза с Немската класическа философия - Фихте и Шелинг [Сравнение и анализ]

5. Обща дискусия върху Аз-а през Новото време - двете страни на рационализма: Декарт и Спиноза

----

Джон Лок

(1632-1704)

Основни произведения, библиография и връзки

Разлики с Рене Декарт

Състояние на посредственост [mediocrity] - важна структурна функция.

Познанието е и условно (разлика с Декарт).

Математика, морал, религия - само там има самоочевидни принципи (но върху това се изисква допълнителен коментар).

Прилики с Рене Декарт

Механични обяснения в света - нещата стават чрез тласък. [Но пък корекция на пасаж от "Опит върху човешкия разум" в полза на Нютон: от "by impulse, and nothing else" на "by impulse, the only way in which we can conceive Bodies operate in"].

Ролята на идеите (влияние от Декарт).

Опит върху човешкия разум

(1689)

І. Въведение

Моята цел е да разгледам произхода, сигурността и обсега на човешкото познание, както и основанията и степените на вярването, мнението и одобрението (256). [...my purpose, to enquire into the original, certainty, and extent of human knowledge; together with the grounds and degrees of belief, opinion, and assent...]. Отношението и разграничението между мнение-знание (to search out the bounds between opinion and knowledge).

Разумът като обект - поставяне на разстояние, усилието при изследване на разума (256)

Методът на изследване на границата между мнение и знание при Джон Лок се състои от три стъпки:

- разглеждане на идеите в душата

- познанието за тези идеи

- разглеждане на природата на вярата и мнението

Дълбокомерът (line) на Джон Лок - кръгозор, периметър, аура, обсег, разстояние, хоризонт... Това е знание за нашата собствена сила. Затова първата работа е изследване на собствения ни разум (258). [to take a survey of our own understandings].

[Проблемът за границата - дискусия]

Разум:

- граници

- способност

- разлики

- идеи

ІІ. Книга първа

Вродените принципи (koinai ennoiai) не съществуват.

Лок прави анализ на всеобщо признатите (от цялото човечество) принципи:

- това, което е, е [Whatsoever is, is]

- едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде [It is impossible for the same thing to be and not to be]

За вродените идеи не трябва да се използва, употребява разума, иначе не би имало разлика между аксиоми и теореми (§8, 261).

Tabula rasa - дискусия, обяснение, идеология, приложение...

Процесът за достигане до истини:

- Сетива

- Единични идеи

- Памет / Имена

- Абстрахиране

- Общи имена

Резултат: идеи и думи

Забележка: Лок уточнява, че общите и абстрактните идеи всъщност са по-чужди на нашето първо възприятие, така че не могат да бъдат вродени.

ІІІ. Книга втора

Идеите и качествата на телата. Телата пораждат идеи в нас чрез тласък (265). Невидимите частици [срв. с Декарт].

Идея - “всичко, което е обект за разума, когато човек мисли” (for whatsoever is the object of the understanding when a man thinks) [Дискусия, срв. с Декарт].

Трите вида качества в телата (267):

първични (първични) - подобия

сетивни (вторични) - смятани за подобия, но не са

сили (вторични) - не са смятани за подобия и не са

-----

Субстанциите

А. Проблемът: От неправилното разбиране на връзката идеи-качества следва, че "...не можем да си представим как тези прости идеи могат да съществуват сами по себе си [и] ние привикваме да предполагаме някакъв субстрат..." (269). Обединяването на качества в подложка [Дискусия].

Б. Основата на дуализма: Ние нямаме ясна (и проста) идея за субстанция: нито за духовната, нито за материалната субстанция (269). Духовната се образува при приписване на субстрат от идеи, а материалната при приписване на субстрат от действия (270).

В. Уточнение: причината за свързването обаче не е известна (270)

Г. Трите типа идеи и телесната субстанция:

- първични качества

- сетивни качества

- сили

Важна забележка: вторичните качества биха изчезнали, ако можехме да открием първичните качества на техните най-малки частици [Дискусия. Примерът с микроскопа.]

Д. Обобщение: Всички наши идеи за различни видове субстанции са само 1. сбор от прости идеи (с предполагаем субстрат), 2. получени чрез сетивност и рефлексия и 3. са само сили.

Познание

А. Нашето познание се отнася само до нашите идеи (нямаме друг обект) [Дискусия. Следствия за крайния емпиризъм]

Б. Между идеите има само съгласие и несъгласие:

(1) Тъждество и различие [Тъждество - различие]

(2) Отношение [Свободно свързване]

(3) Съществуване или необходима връзка [Необходимо свързване]

(4) Реално съществуване [Реално съществуване]

Допълнително разяснение:

(1) - природна способност; сравни с двата принципа "това, което е, е" и "едно и също нещо не може (в едно и също време) да бъде и да не бъде";

(2) - възможност за съотнасяне въпреки (1);

(3) - необходимата връзка е "субстанциална"

(4) - съществуването е насочено към отношението между идеята и обекта й

Два трактата за управлението

(1689)

[Детайлното представяне и анализът на произведението са направени от Иван Ланджев, Димитър Божков и Цветелина Калъчева, а тук е предложена само най-общата схема на втория трактат. За повече информация, можете да се обърнете към тях.]

1. Политическата власт е различна от тази на бащата, стопанина, мъжа и господаря; тя е състои в:

- правото за законодателство

- правото за сила при прилагането им

Целта е публичното благо (197) [Дискусия, връзката с разделението на властите. Дефинирането на политическото като разделено.]

2. Неотчуждаеми права

- живот

- свобода

- собственост

[Анализ на правата, обяснение за появата на собствеността в списъка от права. Критиката на Маркс и проблемът за отчуждението]

3. Преход от естествено в гражданско състояние

Естествената свобода не е всепозволеност (198)

В естественото състояние има разум и природа - само така може да се съхрани човечеството (199)

Естественото състояние е различно от състоянието на война [Дискусия, срв. с Хобс]

4. Труд - собственост

Отношението между труда и собствеността, между труда и природата [Дискусия].

99 процента от продуктите на Земята са резултат от труда (223) [Следствия, дискусия]

5. Разделението на властите

Естествено състояние, две власти: А. Съхранение; Б. Наказание (283)

Гражданско общество, две власти: А. Законодателна; Б. Изпълнителна (284, 296-308)

[Каква е връзката между естественото и гражданското по отношение на властите. Дискусия. Накратко за разликата между изпълнителна и федеративна власт]

6. Проблемни полета

- Децата

- Робството

- Жените

[Дискусии]

----

Готфрид Лайбниц

(1646 - 1716)

Основни произведения, библиография и връзки

Нови опити върху човешкия разум

(1704, публикувано 1765)

Предговор

І. Сетивност:

Защо за хората е лесно да улавят животни?

- "Животните са чисто емпирични същества и се ръководят единствено от единични примери" | "животните са чисти емпирици и се ръководят само от примери" (les bestes sont purement empiriques et ne font que se regler sur les exemples). Те не успяват да образуват необходими твърдения (289).

- Емпириците действат като че ли нещата са свързани в действителността, защото техните образи са свързани в паметта [Разглеждане и дискусия върху критиката на Лайбниц]

ІІ. Разум:

Какво може да се постигне с разума, недостъпно на сетивата:

- сигурни връзки

- необходими изводи

- изключения

- предвиждане на събития

[Допълнителен въпрос: Каква е връзката между основанието на нещата и изключенията от очакваните закономерности? (290)]

Вроденост:

- склонности, предразположения, навици, естествени възможности (inclinations, des dispositions, des habitudes ou des virtualités naturelles)

- тъй като ние сме вродени, така да се каже, на самите себе си... (puisque nous sommes innés, pour ainsi dire, à nous mêmes) [Дискусия]

- каменните жилки и вродения в камъка Херкулес срещу Tabula rasa (290).

- няма съвършено еднородна и разнообразна плоскост (291). [Разнообразието срещу tabula rasa. Дискусия - мястото на разнообразието в светогледа на Лайбниц]

Незабележимото:

Винаги ли мисли духът? Тела спрямо движение = души спрямо мислене (Лок). Интересно позоваване на Робърт Бойл от страна на Лайбниц срещу Лок (291). Неуловимите впечатления в душата са:

- слаби

- многобройни

- еднообразни

Незабележимите възприятия (291-293) срещу безразличното равновесие на tabula rasa.

- примерът със съня (292)

- две основни следствия (закони):

-- Принципи:

А. природата никога не прави скокове

Принцип на непрекъснатостта - ("la loi de la continuite") - природата не прави скокове, затова има усещания и тела, които са ненаблюдаеми и нищо не се случва внезапно, а има плавни преходи. Срв. с идеята за континуум и оборването на апориите на Зенон (A:VI, VI, 56). Този принцип има няколко важни приложения - в областта на математиката (безкрайно малките), в областта на физиката (липсата на вакуум) и в областта на метафизиката (монадите). [За допълнителна информация, вж. Лайбниц и проблемът за континуума]

Б. две неща трябва винаги да се различават (но не само нумерически, т.е. поради факта, че са две)

Принцип на тъждеството на неразличимите (principium identitatis indiscernibilium, принцип тождества неразличимых, principle of identity of indiscernibles). Днес това се счита за логически принцип, докато Лайбниц е смятал, че това е отнологически принцип. Логическият принцип гласи, че ако няма метод да се различат две състояние та са едно (и също) състояние - верификационен принцип (RSCR 2003: 403). Много интересен анализ и разделение на този принцип има в The Leibniz-Clarke (1956: xxiii). Това се нарича още закон на Лайбниц.

Движението и материята:

- първоначално течна материя

- материята се поддава на всякакви деления и действително и актуално разделена до безкрайност

- материята не мисли, освен ако не се присъедини към нея мислеща субстанция (295)

Книга първа

Представяне на концепцията на Джон Лок [Дискусия]

Експлицитната връзка с Пиер Бейл и статията Рорариус (Rorarius) от "Dictionnaire historique et critique" (1697, 1702) (в интернет е достъпно пълното френско и съкратеното английско издание на речника, вж. библиографията в края на тази статия).

Всички мисли и идеи на душата идват отвътре (297).

Необходими истини (разум) - Фактически истини (сетива). Това фундаментално разделение може да служи за отправна точка на цялата система (срв. с незабележимите възприятия).

Двата спекулативни принципа (срв. с Лок) - "това, което е, е" и "невъзможно е в едно и също време едно и също нещо да бъде и да не бъде" - дори и да не са познати те пак биха били вродени [Дискусия]

Ние притежаваме безкрайно множество от знания, "които не винаги осъзнаваме" (299) [добавен курсив, Дискусия]...

"Цялата аритметика и цялата геометрия са вродени" (299), но има степен на трудност при осъзнаването. Имане - осъзнаване. [Дискусия]

Книга втора

Няма нищо в разума, което да не е било по-рано в сетивата, с изключение на самия разум (304) [Дискусия върху парафразата и връзката с Джон Лок]

Тялото в покой и душата без мисъл - противоречиви твърдения, непотвърдени с примери.

Няма способност без стремеж или действие (305) ("Il y a tousjours de la tendance et de l'action")

- Животните притежават души

- Душите са свързани винаги с тела (с изключения на Бог)

----

Монадология

(1714)

Монади. Просто - Съставно

1. Поставяне на проблема

Просто = Монади (без части), които се съдържат в съставното. В света има единство.

Съставно = Сложно и множествено. В света имаме безкрайно разнообразие. Причината за това е плътността (от принципа на непрекъснатостта) и разнообразието (от принципа за тъждеството на неразличимите).

-- Как е възможно да има единство на многообразието и да съществува този свят? Или с други думи - какво е отношението между простото и съставното, между едното и многото? [Дискусия]

2. Характеристики на монадите

- нямат части (№1);

- прости субстанции (№2);

- нямат протяжност, фигура и деление (№3);

- не могат да загинат или възникнат (вместо това: сътворяване и унищожаване);

- нищо не може да излезе или влезе в монадата, тя няма прозорци...

- не може да търпи пряко влияние от друга монада (тъй като са субстанции, вж. №2);

- трябва да имат качества (№8), за да се различават;

- всяка отделна монада е различна от останалите (№9) и се изменя постоянно (№10), според вътрешен принцип (№11);

- тя е постоянно живо огледало на света (№56);

3. Отношението между едно и много при монадите

Перцепция - множество в единството (№14).

Желание - дейност на вътрешния принцип, който предизвиква прехода от една перцепция в друга (№15). Сегашното състояние е следствие от миналото (№22).

-- Допълнение: Всяко нещо действа от съвършенство и страда от несъвършенство. При монадата двете са: ясно перцепиране или объркани перцепции (№49). В такъв смисъл монадите се различават по яснота на перцепциите си (№60), т.е. по единството на множеството.

-- Принципи (продължение):

В. Принцип на достатъчното основание ("Le principe de raison suffisante", вж. връзката му с "Ex nihilo nihil fit"), (Монадология, параграф 32). Това е логико-метафизически принцип, вж. (Critical assessments 1994, І: 63). Лайбниц казва, че след поставяне на принципа, първият въпрос който трябва да зададем е: "Защо има нещо, а не нищо?" - "pourquoi il y a plutot quelque chose que rien? [Car le rien est plus simple et plus facile que quelque chose.]" (G, VI, 602). Това е 7 параграф от произведението "Principes de la Nature et de la Grace fondes en Raison" (1714). Вж. за този проблем ("Защо съществува нещо, а не нищо?") в De Rerum Originatione Radicali (1697): "And so, however far back we might go into previous states, we will never find in those states a comlete explanation [ratio] for why, indeed, there is any world at all, and why it is the way it is." [Itaque utcunque regressus fueris in status anteriores, nunquam in statibus rationem plenam repereris, cur scilicet aliquis sit potius Mundus, et cur talis. (G, VII, 302)].

Г. Принцип на непротиворечието (Монадология, параграф 31);

Д. Принцип на предустановената хармония (Монадология, параграф 78, 81); Снемането на картезианския дуализъм [Дискусия и влияние върху следващи философи].

Истини

Два типа истини (№33):

- на разума - тук действа принципът на непротиворечието

- на факта - тук действа принципът на достатъчното основание

Бог

- същността включва съществуването - достатъчно е да бъде възможно, за да е действително (№44).

- първоединство и първомонада (№47).

Тяло и ентелехия

Всяко тяло усеща всичко... (№61) (минало, настояще и бъдеще). [Хипократ - симпноя панта]

Всяко живо тяло има едно господстваща ентелехия (№63, 70).

Монадата е свързана с тяло (№62-63).

Възможни и действителни светове

Безкрайното много възможни светове се изграждат на принципа на непрекъснатостта.

Реалният свят е изграден на принципа на достатъчното основание (№53): причината за съществуването на най-доброто (№55) и нещата не биха могли да протичат по друг начин (№60). [Дискусия. Срв. със Спиноза, Етика, Първа част, теорема № 33. И съпоставка с “Кандид” на Волтер]

Фрактали; [Сили и граници]

Разликата между човешките и божествените машини е в това, че божествените са машини "и в своите най-малки части чак до безкрайност" (№64) [Дискусия. Фрактали и повтарящите се елементи, №67-68]. Фракталността илюстрира, че няма хаос и безредие... 

[Дискусия върху интерпретацията за "сили" и "граници"]

- фрактали от интернет

----

Джордж Бъркли

(1685-1753)

Основни произведения, библиография и връзки

Три диалога между Хилас и Филонус

(Three Dialogues between Hylas and Philonous in Opposition to Sceptics and Atheists)

1713

(ІІІ изд. - 1734)

Първи диалог

Забележка: Филонус ("обичащ ума") защитава позицията на Бъркли, а Хилас ("материалист") е в ролята на опонента.

1. "Дълбоко съм убеден, че не съществува това, което философите наричат материална субстанция." (314) (That there is no such thing as what philosophers call material substance, I am seriously persuaded - 12/495) 

2. Скептик - този, който се съмнява във всичко (one that doubts of every thing); или който отрича реалността и истинността на нещата (315) (29/495); да се съмняваш, означава несигурност в което и да е положение (19/495; 23/495);

3. Сетивното е непосредствено (316-317) (by sensible things you mean those only which can be perceived immediately by sense - 40/495) - с това определение веднага се изключва идеята за материална субстанция като нещо възприемаемо. Съответно тя е само продукт на разума или паметта. Не само това, но причината на всяко възприятие е вече извън сетивните неща.

- И още: "под сетивни неща разбирам само онези, които се възприемат от сетивата чрез усещане и че сетивата възприемат наистина само онова, което възприемат непосредствено, защото те не могат да правят изводи" (316) ("by sensible things I mean those only which are perceived by sense, and that in truth the senses perceive nothing which they do not perceive immediately: for they make no inferences" - 47/495).

- И последно: "осезаеми неща са само онези, които се възприемат непосредствено от сетивата" (317) ("sensible things are those only which are immediately perceived by sense" - 48/495).

- Съществуване е едно нещо, осезаемост е друго нещо (317) (To exist is one thing, and to be perceived is another - 57/495).

4. Анализ на петте сетива (разглеждане на вторичните качества при Лок):

- Топлина/Студ (317-320)

- Вкус (321)

- Мирис (322)

- Звуци (322) (Хилас - разграничение на два типа звуци - усетим звук и действителен звук, 323)

- Цветове (324) (Отново се появява мотивът за микроскопа и привидните цветове)

Накарая Хилас се отказва от вторичните качества като критерий.

5. Първичните качества

"Може ли едно и също нещо да бъде по едно и също време с различни размери?" (329) (256/495). Може ли едно и също тяло да бъде "едновременно много бързо и много бавно" (330) (at the same time both very swift and very slow - 272/495) [Дискусия. Какво се сравнява тук?]

- Протяжност/Фигура (328)

- Движение (330)

- Плътност (330)

Филонус заключава, че няма причина за разделение на първични и вторични качества.

Допълнение: "Всичко, което съществува е частно" (331) "Every thing which exists, is particular" (296/495) - затова няма движение и протяжност по принцип. [Дискусия върху прехода от абсолютна протяжност към протяжност по принцип]

Допълнение: "Никаква идея не може да съществува извън духа" (343)

Втори диалог

Забележка: В първия диалог всичко води към скептицизъм само ако се смята, че възприемане и съществувавне са различни неща.

6. Бог

- И нещата (за Филонус) не зависят от това дали той ги наблюдава или не: "трябва да има някакъв друг дух, в който те да съществуват" (347) "there must be some other mind wherein they exist". А тяхното съществуване не зависи от моето възприятие, защото аз не съм причина на идеите, които възприемам. Но тяхното съществуване не е само причинно обусловено от Бог, но и онтологично.

- "сетивните неща съществуват реално, те по необходимост се възприемат от един безкраен дух, следователно има един безкраен дух, или бог" (348) "sensible things do really exist: and if they really exist, they are necessarily perceived by an infinite mind: therefore there is an infinite mind, or God" (37/145)

Допълнение: За разлика от оказионализма на Малбранш, Бъркли не смята, че има материална субстанция. Както и изказването "виждам всички неща в бога", "seeing all things in God" е абсурдно, защото идеите са пасивни и е странно как така пасивни неща биха могли да бъдат част от същността на Бога (348-349).

- Причината е активна, идеите - не. Активност - Пасивност: чрез тази двойка се обяснява цялата онтологична структура.

7. Материя

Тя е бездейна, пасивна, неактивна и немислеща - как би могла тя да бъде въобще причина на нещо? (351)

Материята е сведена до нищо (356)

Допълнение: Към края на диалога Хилас дори вече не знае не само какво е материя, но и какво е тя да съществува (356, 358). Материята е сравнена със "златна планина" и кентавър.

Обобщения и проблеми:

А. Значението на esse est percipi.

Б. Фундаменталната разлика между Сетивен обект и Обект. А каква е разликата когато сравняваме един обект спрямо самите себе си (С-О) и когато сравняваме два обекта (О-О)? [Дискусия върху липсата на "число" сред първичните качества]

В. Защо впечатленията на различните сетива се различават и защо има разлики при наблюдението с микроскоп и с невъоражено око? Нали трябва да разчитаме на сетивните впечталения?</