[преподаване]

2008 - 2009

година

История на философията

за студенти І курс, специалност "Социология", СУ "Св. Климент Охридски"

ІІ-ри семестър:

Лекция: петък, 4-ти блок, аудитория 235, 15.00-19.00

Семинар: петък, 4-ти блок, аудитория 419, 09.00-11.00

Лекция І

4 март 2009

Васил Видински

І. Въведение в техническата част на курса

- структура и подход

- изисквания

- оценяване

- интернет-архив

(вж. началната рамка)

ІІ. Античност. Историята около философията

1. Полис

Разноликите характеристики на географската култура в Древна Гърция.

Ролята на Средиземно море; неговата смърт и зараждането на Европа през ХІІ-ХV век.

Полисът като център и полисите като разнообразие - напрежението между централизацията и многоликостта.

- Екскурс: Характеристики на полиса - 15 процента от населението е свободно и взима решения.

- Екскурс: Собствено законотворчество.

2. Мит → Логос

Митът като език.

Митът като разказ.

Митът като обяснение.

Логосът като език.

Логосът като логика.

Логосът като принцип.

Философията и търсенето на "архе". Как философското работи с началото? Изместването на митологичното обяснение и появата на истината и Логоса. Непрекъснатият стремеж за откъсване от мита; дали чистият Логос е достижим и как?

- Екскурс: Какво означава една система да има принцип?

- Екскурс: Платоновите диалози и срещата на "диа-лога" с "логоса". Отношението между многообразното в разговора и единственият образ (идея).

3. Бяло - Цвят

Защо белите статуи съответстват на логосния образ за Древна Гърция?

Откритието на цветността и многообразието и промяната в историческото възприемане на Античността.

Промяната от бяло към цветно в контекста на (противоположния) преход от мит към логос.

- Екскурс: Ролята на бялото и идеята за хармония.

- Екскурс: Как може да се отговори на това метафорично питане: цветна или бяла е философията в Древна Гърция?

ІІІ. Що е философия и какво е философия на социалното?

1. Философията и историята на философията

История на философията като среща между монолози. Ролята на читателя при реконструирането на историята и гъвкавостта на историчното.

Идеята за "флуидността" противопоставена на идеята за строгите и ясни рамки.

Работна дефиниция за философия:

* Философията е мислене за основанията или тяхната липса.

2. Социалното и неговата основа (основания)

Начални разсъждения върху философия на социалното и за това как социалното определя всички останали науки като обществена дейност.

А. Основанията: къде търсим основанията на социалното - семейството, институциите, обективацията на правилата в закони...

Б. Липсата: кога се оголва социалната структура и дали има действително основания? Търсенето на кризисни точки като познание и философска дейност.

- Екскурс: Кризата като конкретна проява.

- Екскурс: Ролята на науката като обществен ангажимент в Древна Гърция. Разлика спрямо ролята на занаята.

Семинар І

4 март 2009

Евелина Варджийска

Тема: Въведение, запознаване, "Що е философия?" 

* Запознаване

* Очаквания към курса и опасения

* Брейнсторминг „Що е философия?”

* Категории, чрез които можем да класифицираме различните възгледи за философията – понятийни двойки като:

наука – начин на живот

знание – мъдрост

философия – философстване

предмет (обект) – метод

философия – частни науки

→ философията като метанаука

→ философията като „ориентиране в мисленето” (Кант)

----

Лекция ІІ

11 март 2009

Васил Видински

...

Семинар ІІ

13 март 2009

Евелина Варджийска

І. Анализ на философски текст

• Актуализиране на личен опит – подчертаване, отделяна на важното от подробностите, теза на автора, аргументи, понятия
• Идея за херменевтиката като метод за разбиране на текстове

Стандартен алгоритъм за анализ на (философски) текстове:
• Разбиране на съдържанието – проблем, понятия, логико-аргументативна структура (теза, аргументи)
• Разбиране на контекста – епоха, култура, биография на автора, други произведения на същия автор, произведения по проблема на други автори
• Разбиране на смисъла – защо е създаден текста, проверка на следствията от хипотезите в текста, лично отношение

ІІ. Аристотел, “Политика” – глава първа

• Какво представлява държавата? – човешка общност за постигане на висшето благо
• Как е възникнала държавата? – телос и целева причина при Аристотел, държавата като телос на по-простите общности като семейство и племе→ самодостатъчност, осигуряване на “добър живот”
• Защо за Аристотел държавата е природна общност?- естествено образувание като “завършено състояние”, природата, светът като космос, логосът – ценности за Античността → чрез тях се аргументира ценността на държавата
• Каква е връзката между държавата и човешката природа? – човекът е социален по природа, “обществено същество”, държавата е естествения му начин на живот в общност, този, който е извън общността не е човек, а Бог или животно
• Какво е отношението между държавата и отделния човек? – част и цяло, чрез държавата човек задоволява потребностите си
• Защо когато е “изолиран от закон и право” човекът е “най-лошото от всички”? – по своята природа човекът се стреми към общност → ако се постави извън закон и право, той се поставя извън своята природа, но не по необходимост (Този, който по необходимост или по природа е извън държавата, защото може да се самозадоволява, е или Бог, или животно.), а “по силата на обстоятелствата” – по своето решение

----

Лекция ІІІ

18 март 2009

Васил Видински

...

Семинар ІІІ

20 март 2009

Евелина Варджийска

Сократ

І. Въведение – личността на Сократ
(като “подреждане на пъзел” - на базата на изказвания от и за него)

• Знанието като благо
• Изследването като път към него
• Метод – силата на аргумента, майевтика
• Смърт – осъден за възгледите си и начина си на живот

ІІ. Текст – Платон, "Апология на Сократ"

откъс: За “знаещото” незнание (изказването на оракула в Делфи и реакцията на Сократ)

1. Техника на отложеното четене:
• възможност за осъзнаване на разликата между автор и читател, подчертана от философската херменевтика; актуализира предишни знания; активно отношение към текста
• предварителни асоциации преди четенето на текста, свързани с понятията апология, знание и незнание
• четене на части – след прочитането на всяка част се сравнява развитието на текста с асоциациите и очакванията на читателя и се правят предположения за по-нататъшното му развитие

2. обобщение на дискусията по текста:
• Сократ се опитва да опровергае Делфийския оракул, който твърди, че той е най-мъдрият сред елините – изследва политици, поети и занаятчии и установява, че всеки от тях надхвърля своята сфера на компетентност и по такъв начин се проявява като незнаещ.
• Преимуществото (мъдростта) на Сократ е в това, че осъзнава границите на собственото си познание
• Сократ приема като дълг изследването на хора, които смятат, че са знаещи, но не са → цел - да им помогне критично да осъзнаят собственото си “незнание”→ посвещава живота си на тази цел

ІІІ. Други въпроси

• Справедливо ли е осъден Сократ?
• Защо се съгласява с присъдата, въпреки че я смята за несправедлива? – подчинява се на закона и изпълнява дълга си на гражданин пред общността
• Морални измерения на метода на Сократ – изискване за автентичност и самостоятелност на мисленето

ІV. Домашно

Анализ на текст - Ксенофонт, “Спомени за Сократ”

Примерни въпроси:
• Какво е отношението на Сократ към държавата и общността?
• Как разбирате възгледа на Сократ, че справедливост и законност са идентични?
• Как преценявате поведението на Сократ като гражданин на полиса?

Аналитична задача към текста:
• Дефинирайте според текста понятията закон, справедливост, държава, личен дълг, изследване
• Изразете схематично техните отношения.

----

Лекция ІV

25 март 2009

Васил Видински

Платон

І. Историко-философски контекст: Платон

1. Въвеждащи понятия
Онтология – Гносеология - Епистемология
Натурфилософия – Антропология

* Разделение в Античността:

Какво съществува? – Метафизика (онтология)
Какво е знание и как познаваме? – Епистемология
Как да живея? – Етика

2. Какво наследява Платон (V-ІV в. пр.н.е.)
- Парменид (Битие) и Хераклит (всичко тече, panta rhei);
- Натурфилософията и Антропологията;

3. Какво имаме от Платон
А. Платоновите диалози (срещу традицията на трактатите):

- жанр на срещата,

- методология на науката,

- теория на познанието,

- движение на понятията,

- търсене на истината.
Б. Сократ каго персонаж;

4. Линията (дуализмът) на Платон
А. Видимият свят (видими неща + представи) = Мнение (doxa); Явление.
Б. Умопостигаемият свят (математически обекти + форми/идеи + благото) = Познание (episteme); Същност.

А. Мнението има две компонента:

- мнение чрез въображение и образи (eikasia);

- мнение чрез вяра (увереност на здравия разум) (pistis);

Б. Познанието има също два компонента:

- познание чрез разсъдък или дедукция (dianoia);

- познание чрез ум или интуиция (noesis);

ІІ. Философия на социалното при Платон: Калиполис

1. Идеалната система за управление

Калиполис има няколко основни характеристики (вж. "Държавата"):

- пълна специализация;

- няма историчност;

- този, който управлява трябва да бъде подходящ и обучен за това;

- има три различни класи [управляващи, пазещи, произвеждащи];

2. Утопия

– добро място;

- несъществуващо място;

Основна тема: Идеята зад държавата - идеалът и може ли да има неисторичност.

3. Частната собственост

- управляващите са приятели;

- приятелите споделят всичко (собственост, жени, деца);
Основна тема: Психиката и връзката с частната собственост.

4. Жените и управлението

- икономиката и възпроизводството са най-важните черти на полиса;

- това неминуемо включва проблема за 'семейството' в рамките на социалното;

Основна тема: Сексуалността и семейството като вътрешна граница на социума.

5. Тоталитаризъм

- неограничената власт;

- няма алтернатива на управлението от философи;

- благородната лъжа на управляващите;

Основна тема: Знанието и епистемологичната тоталност на управлението.

Семинар ІV

27 март 2009

Евелина Варджийска

Платон – "Митът за пещерата"

І. Филмче – The Cave: An Adaptation of Plato’s Allegory in Clay

1. Коментар на символичното значение на образите - пещерата, сенките, реалния свят, затворниците, освободения затворник:
• Пещерата – сетивният свят; мнение;
• Затворниците – "обикновените" хора, които са потопени изцяло в сетивността; познават само този свят, не могат и да си помислят, че е възможно да съществува друг;
• Реалният свят – идеи – форми, абстрактни, съвършени, знание, истина;
• Освободеният затворник – човекът, който чрез размишлението излиза от "оковите" на сетивността – философът-избранник може да направи сравнение между идеите и сетивните неща; еуфория и радост от освобождаването и срещата с реалния свят; отговорност - необходимо завръщане в пещерата, за да сподели узнатото със своите другари;

2. Какво е отношението между сетивните неща и идеите?
• Отражение “от първи ред” (при изкуствата имаме “отражение на отражението” – по-низш онтологичен статут).
• Всяка вещ е причастна към своята идея, иначе не бихме могли да различаваме напр. красивите неща от некрасивите

3. Как е изразен във филма Платоновият дуализъм?
• Светло – тъмно
• Красиво – грозно
• Движение, свобода – окованост
• Ясни очертания – размити очертания
(напр. лицето на окования и лицето на човека навън)

ІІ. Сравнение на филма с оригиналния текст от "Държавата"

1. Във филма липсва момента на болката при вглеждането в слънцето. Към истината се доближаваме постепенно. Освобождаването от илюзиите е болезнено.

Възможно ли е философът да остане "горе", в света на идеите? – не, социално отговорен, защото е общностно, а не егоистично същество;

2. Връщането в пещерата – отново се налага постепенно привикване.
• Това повторно привикване към тъмнината не е ли "отстъпление" от истината? Философът не се ли отегчава при завръщането си в пещерата?
• Завръщането е необходимо, защото философът е мотивиран за своето изследване от стремежа към истината, а познаването на истината допринася за общото благо. Философът трябва да привикне към тъмнината, да заговори на “езика на затворниците”, за да има някакъв шанс да бъде разбран,

• Освобождаването е възможно, защото философът развива разумната част от душата си. “Затворниците” също биха могли да я развият като се занимават с философия. Но могат и да изберат да останат в сетивността, да държат разумната част на душата “окована” в тялото.

3. Възможно ли е философът, който е "прогледнал" за истината, да се върне отново в пещерата "както преди", да "пропадне" отново в сетивността?
• Истината=добро=благо е висша ценност (йерархия на идеите)
• Съзерцаването на истината променя човека "необратимо", "освобождава" разумната част от душата му
• Човек може да се издигне към познанието на идеите (припомняне), но не може да "забрави" това, което е познал и да се върне в "безпросветното" състояние на неразумност.
• Просвещенски рационализъм на Сократ и Платон – Ако знаеш какво е добро, не можеш да постъпваш недобре.

4. Защо теорията за идеите е разказана като мит?
• Характерно за Античността напрежение между мит и логос
• Това е езикът на епохата, на който философът може да бъде разбран
• Интуитивна яснота – гениално постижение на Платон чрез образи и преживявания, добре познати от сетивния опит да изгради аналогия за една абстрактна теория

5. Теорията на Платон не противоречи ли на характерната за Античността телесност?
• Да – телесността е "подценена" – тялото е затвор за душата, сетивността е сянка на идеята
• Не - теорията му е логично развитие на търсенето на античната философия на принцип, върху който се основата битието на света – нахвърля натурализма на натурфилософията и продължава тенденцията за търсене на по-абстрактно начало (апейрон, битието на Парменид ...)

Домашно: Митът за пещерата и филма "Матрицата";

----

Лекция V

03 април 2009

Васил Видински

Платон и Аристотел

Преговор на Платон: Калиполис като тяло

1. Тридялбата

Идеи (за реалното)

Обекти (на сетивното)

Описание (чрез език)

- Кое на кое подражава?

- Как мислим идеите - като само епистемологичен принцип или като онтологичен и (оттам) епистемологичен принцип?

- Трябва да управлява този, който познава идеите.

- Истината няма историчност и няма алтернатива.

2. Тялото на Държавата

Самата държава има три класи и три нива:

Управляващи: Разумност – глава; Познавателна дейност. |Ум| - Истинно знание
Пазещи: Волевост – сърце; Мъжество. |Дух| - Разсъждение
Произвеждащи: Сетивност – корем; Желания и страсти. |Душа| - Мнение

Разделението на труда като различните функции на органите.

Ролята на щастието, сексуалността и семейството.

Ролята на "Държавата" в история на философията.

І. Историко-философски контекст: Аристотел

1. Какво е философията...
Изследване на съществуващото като съществуващо [може да се срещне и като "Изследване на биващото като биващо"].
- Какво означава да изследваме съществуващото като съществуващо?

- Как се различава това от изследванията на физиката и математиката? (≠ движещо; изчислимо)

- Как ще изследваме социалното в този случай от философска гледна точка?

2. Идеята зад хилеморфизма

- Материята и формата заедно съставят субстанцията.

- Нещо да бъде цялостно означава да има и материя, и форма.

- Какви са разликите с Платон?

3. Как да познаем и разберем съществуващото...

Чрез категории (к-въпроси) и причинности (з-въпрос).

* Категории
- Субстанция [същност],
- Количество [колко], качество [какво], отношение [спрямо], място [къде], време [кога],
- Положение [да лежа], наличие [да имам], действие [да правя], претърпяване на въздействие [да търпя].
ІV глава, [1b25], Аристотел 2008, 13.

* Причинност
- Материална;

- Формална;

- Действена;

- Целева;

Идеята за телоса и телеологията - разяснение.

Целта и осъществяването на нещото - примери с телата, естествените места и разбирането за движение.

ІІ. Философия на социалното при Аристотел

1. Науките

умозрителни (физика, математика, метафизика, теология…);

практически (етика, политика, икономика…);

творчески (реторика, поезия, медицина, архитектура…)

вж. Топика VІ-6, 145а14-16.

Социалната наука като нормативна, прескриптивна и практическа.

2. Причини за града-държава
Материална – гражданите (територията и естествените ресурси);
Формална – конституцията (вътрешен организиращ принцип, "душа");
Действена – управник, владетел (законодател);
Целева – благото на общността;

3. "Политика" на Аристотел
Задача: Конкретната задача на всяко едно управление или законодателство е създаването на подходяща конституция. Ето защо в Политика се обсъжда именно различните видове конституции и тяхното практическо приложение [Сравнение с Платон].

Отношения между моделите: Аристотел отделя изрично внимание на "Държавата" на Платон. Критиката му е насочена към прекалената абстрактност на Платоновия модел. На свой ред той предлага различни чисти управления (всяко със свое достойнство), както и различни смесени управления.

- "Всички преследват щастието по различен начин и с различни средства и така създават различни начини на живот и различни държавни устройства."

4. Модели на управление

{Един-Малцина-Мнозинство}

Обща полза: – монархия, аристокрация, полития;

Собствена полза: – тирания, олигархия, демокрация;

ІІІ. Педагогическа част: Казуси

1. Свободата и бедността

А. Бедните са правно свободни:

- Концептуална линия: Бедността не води до липса на свобода, тъй като свободата изчезва при човешка намеса, а не при липса на средства.
- Нормативна линия: От концептуалната линия следва, че управлението трябва да се грижи само за гарантиране на свободата, а не за премахване на бедността;

Б. Бедните не са свободни:

- Алтернативна линия: Свободата е повече от права и парите също структурират свободата (в такъв смисъл бедността задължително води до липса на свобода);

2. Видове свобода

Правна - гарантирани законодателни права.

Житейска - възможност за достъп до ресурси.

Семинар V

03 април 2009

Евелина Варджийска

Философското есе

І. Какво знаем за философското есе

Обща дискусия за рефлексия на личния опит на студентите.

ІІ. Анализ на философско есе

Работа с текст: „Един лозунг” на проф. Исак Паси, публикувано във в-к „Сега” от 5 ноември 2005 г.
Задание: Кои особености на текста го определят като философско есе?

2.1. Разлика между тема – проблем (аспект от темата; въпрос) – теза (авторовия отговор на въпроса, решение на проблема)
• Тема – лозунгът
• Проблем – Какво представлява и как функционира лозунгът?
• Теза: Дори съдържанието на лозунга да е невярно или без необходима връзка с истината, лозунгът функционира като средство за мотивиране на хора да извършват определени действия.

2.2. Ясна структура на текста
• Увод – дефиниране на понятието „лозунг”, избор на пример и стратегия на изследване
• Изложение – анализ на избрания пример – лозунга на Великата френска революция „Свобода, равенство, братство”
• Две основни части в изложението – 1. анализ на понятието братство; 2. анализ на понятията свобода и равенство в тяхната взаимовръзка
• Под-тези – на основните части от изложението: 1. братството е безсъдържателен принцип; 2. Свобода и равенство не се предпоставят взаимно, свободата предполага неравенство

2.3. Прецизно боравене с понятията
• Дефиниране на понятието лозунг – използване на речникови дефиниции
• Различаване на различни смисли на понятието – свобода по Хегел, Бердяев, абсолютна свобода, свободата като избор, Ерих Фром - бягство от свободата
• Анализ чрез използване на сродни понятия – свобода и избор
• Уточняване използвания смисъл на понятието – братство не в генетически, а в метафоричен смисъл

2.4. Разнообразни аргументативни стратегии
• Парадокси – свободата и нейните врагове
• Преобръщане на отношението между понятия – свобода и равенство – първоначално се приема, че взаимно се предпоставят, а после се доказва, че това не е така
• Нови отношения между понятия (свобода → неравенство) – философска (неемпирична) аргументация
• Литературни и културни факти – Достоевски „Престъпление и наказание”, Бетовен – „Ода на радостта”
• (Типове) исторически събития
• Примери – класически пример – лозунг на Великата френска революция
• Контрапримери
• Авторитет

ІІІ. Основни характеристики на есето като жанр

Обобщение:
• Рефлексивно отнасяне към опита – разглеждане на общовалидни аспекти на личния опит
• Целенасочен текст - изследване на проблем
• Логико-аргументативна структура – теза, разнообразни аргументи
• Есето като форма на философстване – прави видим процеса на изследване/размишление
• Самостоятелност на мисленето

ІV. Критерии за оценка

• Философска образованост - познания за философи, философски теории, произведения, основни философски категории
• Обоснованост - умения за изследване на философски проблем, коректна и точна употреба на понятия, наличие на логико-аргументативна структура на текста (тези и аргументи)
• Самостоятелност - оригиналност, наличие на лична позиция по проблема, субектност
• Стил, езикова култура и правопис - стил, граматика, правопис, избягване на клишета

----

Лекция VІ

10 април 2009

Васил Видински

Аристотел

І. Историко-философски контекст: Аристотел

1. Метод
За да имаме познание трябва да използваме изследване (от единичните неща като представи към общите принципи и понятия) и извеждане (от общите принципи и понятия към единичните неща като доказани).
Логиката съотнася общото и единичното.

2. Закони (аксиоми) на мисленето

Освен силогистиката Аристотел извежда в логиката и три основни закони на мисленето.
- Закон за непротиворечието
- Закон за тъждеството
- Закон за изключеното трето

3. Логика и математика

А. Дейностите на човек могат да се разгледат като: Необходими истини (наука) - Случайни истини (занаяти);

- Необходимите истини са по-ценни от случайните [Как се развиват в този случай науките?]

Б. Логиката и математиката като образци

- Традицията на Античността и повратът през ХІХ-ХХ век. Появата на не-евклидовите геометрии и паралелно с това поставяне под съмнение на обхвата на законите на логиката. Това не означава, че геометрията и логиката са неверни, а че са локално валидни.

- Функцията на езика, времето (историята) или на някои специфични обекти спрямо "законите на мисленето".

В. При всички положения ролята на квантификацията като научен метод става водеща след ХVІ век.

ІІ. Философия на социалното при Аристотел

1. Същност и връзки

а. Същност: Човекът е "обществено същество по природа" ≠ животното и боговете.

б. Връзки – труд: Рационална и функционална подредба. Всеки трябва да прави това, което прави най-добре. Тази функционална разделеност уподобява полиса на организъм (срв. с Платон).
в. Връзки – семейство: Емоционална и дейностна подредба. Ролята на дейността ергон (срв. с Платон).

г. Граждански права: Гражданите могат да участват в съвещателни или юридически институции, за разлика от чужденците, робите…
д. Как се става политик: Делението на специалисти и не-специалисти (аналогията с художниците и зрителите/колекционерите). Обучение и практика (опит, навик, обичай).

2. Смесената система и балансът

Основното нещо е, че трябва да има баланс в общността.

Ролята и съотнасянето на четирите вида причини.

ІІІ. Педагогическа част: Казуси

1. Кризисни точки
- Кои са кризисните точки във философията на обществото при Платон и Аристотел?
- Кои са кризисните точки в нашето общество?

2. Семейството
Ако не се интересуваме от семейството обществото е конструирано от автономни, рационални индивиди.

Ако обаче включим семейството, то обществото се поддържа от възпроизводството, отглеждането и социализацията на децата.

Дали това е всичко?

А. Какво означава понятието ‘добро семейство’ ?
- Раждане, отглеждане, социализация на следващото поколение;
- Съвместен живот, емоционална връзка, взаимна отговорност и дълг;
Б. Какво е ‘дисфункционално семейство’ (морал, насилие, роли, болест, бедност…)?

В. Каква е ролята на обществото спрямо семейството и на семейството спрямо обществото?

Семинар VІ

10 април 2009

Евелина Варджийска

...

----

Лекция VІІ

08 май 2009

Васил Видински

Въведение в общото деление: Античност, Средновековие, Ново време

Томас Хобс

І. Историко-философски контекст: Ново време

1. Основни характеристики на Новото време

- Националната държава и език;

- Политическата власт и църквата;

- Научната организация;

[Обсъждане единствено на третата характеристика]

2. Научната организация и нейните етапи на развитие

А - Традиционният университет;

Б - Събитията извън университета;

[Природата и историческата основа на това противопоставяне]

Б. Три основни етапа:

Б1 - Кореспонденцията;

Б2 - Научната периодика;

Б3 - Академиите;

Проблеми и обсъждания:

- Как се конструира социалната научна организация?

- Разглеждане на отделните, но свързани (непрекъснати) етапи.

- Началните мотиви за общуване, свързане, обсъждане?

- Пораждането на академиите.

- Как маргиналната среда се институционализира?

- Появата на научната администрация (научните секретари) и политическата обвързаност.

- Каква е ползата за социалната структура от научната организация?

- Обсъждане на двете тенденции - ефективност и престиж (конкретни примери).

3. Основни философски характеристики

Какво е "новото" в Новото време?

А. Идеологията на "новото" и започването на чисто;

Б. Обсъждане на разделението: Античност - Средновековие - Ново време;

В. Математизацията и идеята за количество (първични и вторични качества);

Г. Обсъждане на понятията "оригинален" и "революция";

Д. Трите революции:

- Краят на геоцентризма (децентриране на пространството);

- Законът за инерцията (няма привилегировани Аристотелеви места);

- Безкрайността на Вселената (липсата на граница);

- Дискусия върху основанията за тази промяна. Какво е общото?

ІІ. Философия на социалното при Хобс и "Левиатан"

1. Основно разделение

А. Естествено състояние: Равенство - Война (Война на всички срещу всички = страх) - Неограничени права и свобода;

Б. Обществено състояние: Договореност - Равенство (Мир = доверие) - Права, задължения и сигурност;

Основата на войната е равенството, основата на мира е самосъхранението. Преходът от естественото състояние към общественото състояние се осигурява и гарантира от Левиатан. Причината за общественото състояние е страхът (от войната с всички), но основанието за изграждане на обществото е езикът. Проблемът е, че езикът освен употреба има и злоупотреба (Хобс 1970: 35).

2. Допълнителни бележки

А. Към естественото състояние:

- Хората са по-скоро равни и еднакви и всеки може да претендира за блага (Хобс 1970: 132).

- При такова недоверие един към друг - трябват някакви предварителни мерки (Хобс 1970: 133).

Б. Към общественото състояние:

- "Взаимно прехвърляне на право е това, което хората наричат договор." (Хобс 1970: 143).

- Трябва да се ограничат правата, за да се намали свободата и да се увеличи сигурността.

3. Закони в естественото (и общественото) състояние

Някои от естествените закони в рамките на общественото състояние:

І-ви естествен закон - "трябва да искаме мир и да го пазим" (Хобс 1970: 139).

ІІ-ри естествен закон - в името на мира, човек се отказва от правата си (свободата).

ІІІ-ти естествен закон - "Хората трябва да изпълняват спогодбите, които са сключили" (Хобс 1970: 154).

Връщането към първоначалното равенство, чрез Левиатан.

4. Ролята на Левиатан

- Като рационално конструиарана (механистична, изкуствена държава) (Хобс 1970: 9); - РАЗУМ

- Като ирационално властващо чудовище (суверен) (Хобс 1970: 186); - ЕЗИК

Семинар VІІ

8 май 2009

Евелина Варджийска

...

----

Лекция VІІІ

15 май 2009

Васил Видински

Рационализъм и емпиризъм

Джон Лок

І. Историко-философски контекст: Рационализъм и емпиризъм

Общи насоки върху Френсис Бейкън, Рене Декарт, Томас Хобс, Бенедикт Спиноза, Джон Лок...

- Първични и вторични качества;

- Влиянието на математиката;

- Проблемът около двойката качество-количество;

- Теорията за вродените идеи;

- Сетивните и емпирични резултати;

ІІ. Философия на социалното при Джон Лок

Джон Лок, "Два трактата за управлението"

1. Политическата власт е различна от тази на бащата, стопанина, мъжа и господаря; тя е състои в:
- правото за законодателство
- правото за сила при прилагането им
Целта е публичното благо (197) [Разделението на властите. Дефинирането на политическото като разделено.]

2. Основни права
- живот
- свобода
- собственост

3. Преход от естествено в гражданско състояние
Естествената свобода не е всепозволеност (198)
В естественото състояние има разум и природа - само така може да се съхрани човечеството (199)
Естественото състояние е различно от състоянието на война [срв. с Хобс]

4. Труд - собственост
Отношението между труда и собствеността, между труда и природата.
99 процента от продуктите на Земята са резултат от труда (223).

5. Разделението на властите
Естествено състояние, две власти: А. Съхранение; Б. Наказание (283)
Гражданско общество, две власти: А. Законодателна; Б. Изпълнителна (284, 296-308)

6. Проблемни полета
- Децата
- Робството
- Жените

Семинар VІІІ

15 май 2009

Евелина Варджийска

Общественият договор

Томас Хобс, Джон Лок, Жан-Жак Русо

1. Сравнение между Античност (и Средновековие) и Новото време – чрез анализ на ключови понятия като:
• Научност – методичност (геометрията като идеал), практическа приложимост, механистичен светоглед
• Причинност (целева ↔ действаща)
• Закон (логос ↔ обективен природен закон)
• Човек (зоон политикон ↔ индивид)
• Общество – полис, приятелство ↔ съвкупност от отделни индивиди; общо (висше) благо ↔ повече благо
• Държава – естествена общност, организъм ↔ изкуствено образувание, обществено тяло, Левиатан

2. Основен проблем пред политическата философия на Новото време
Защо се нуждаем от държава?
→ Как да се легитимира властта?

3. Решение – новаторско светско индивидуалистично обосноваване на държавата

→ нормативно обосноваване

4. Основна аргументативна фигура:

Естествено състояние (незадоволително)

→ негово преодоляване в държавата;

→ установява се чрез обществен договор (по изкуствен път, чрез езиков акт, а не естествено);

5. Работа с текстове – сравнително разглеждане на трите елемента при тримата мислители

5.1. Естествено състояние – не е период от историческото развитие, а мисловен експеримент – хипотетичен модел за състоянието на човечеството при допускане, че няма власт, държава
Въпроси:
• Какво представлява естественото състояние на човека (особености при Хобс, Лок и Русо)?
• С какви проблеми се сблъсква човек в своето естествено състояние?
• Защо се налага то да бъде променено?

5.2. Гражданско състояние (държава)
Въпроси:
• Какви са целите и задачите на държавата според Хобс, Лок и Русо?
• Какви се основните й характеристики?

5.3. Обществен договор
• Определение - Взаимно прехвърляне на право (Хобс), „отказ от претенцията за абсолютната свобода в името на сигурността на базата на съгласието и задължаването” (по Ст. Йотов)
• Задължителност чрез съгласие, себезадължаване

Въпроси:
• Кои са страните по обществения договор?
• Каква е целта му?
• В какво се изразява „взаимната полза”?
• Как се заявява волята на страните?
• Какво представяла мълчаливото съгласие?
• Какво е отношението между несъгласието на отделни членове на държавата с обществения договор и легитимирането на държавата според Русо?
• Как общественият договор се съотнася със свободата на човека?

6. Рефлексия

• Разрешава ли общественият договор проблема за легитимирането на властта и държавата?
• Кои от възгледите на тримата философи присъстват в съвременната политическа философия?
• Какъв е настоящият обществен договор в България? Как ще опишете съвременната българска държава чрез концепцията за обществен договор?
• Можем ли в наши дни да изберем да не се присъединим към обществения договор?
• Как можем да предизвикаме промени в обществения договор в държавата, в която живеем?

----

Лекция ІХ

22 май 2009

Васил Видински

Имануел Кант

І. Историко-философски контекст: Кант и конфликтът между рационализъм срещу емпиризъм

Анализ на изречението "Как е възможна метафизиката като наука" от книгата Критика на чистия разум (1781)
 
1. Какво е "метафизика" за Кант?

1.1. История на понятието извън Кантовата система:
а. Аристотел - метафизиката е "биващото като биващо";
б. Андроникус от Родос (63 г. пр.н.е.) - метафизиката е книгата след "Физика";
г. Рационализъм - метафизиката е рационална философия;
д. Емпиризъм - метафизиката е спекулативна (и догматична);
1.2. Разделението, което заварва Кант:
а. Metaphysica Generalis - онтология (биващото като биващо);
б. Metaphysica Specialis - космология, психология, теология;

1.3. Кант и метафизиката:
а. Метафизиката като естествена заложба;

б. Науката, която отговаря на въпросите, зададени от естествената заложба;

а. Душа - психология; Свят - космология; Бог - теология;

2. Какво е "възможност" за Кант?

2.1. Критиката като разграничение на възможно от невъзможно (КЧР, с. 43). [Двойката "възможност - действителност".]

2.2. Разликата между "трансцендентално" и "трансцендентно" (КЧР, с. 93). [Историята на философията като преход от "трансцендентно" към "трансцендентално"]
 
3. Какво е "наука" за Кант?
- Науката като общо и необходимо валидно познание. [традиция във философията на Новото време.]
- Науката съдържа априори синтетични съждения...  
3.1. Видове съждения:

а. аналитични; (А = Б)

б. синтетични; (А + Б)

в. априори; (над опита)

г. апостериори; (в опита)

3.2. Традицията преди Кант:

Аналитични = Априори

Синтетични = Апостериори

3.3. Промяна при Кант:

Появата на априори синтетични твърдения;
 
4. Отговор на въпроса: Как е възможна метафизиката като наука?

- Чрез критика на чистия разум.

ІІ. Философия на социалното при Кант

Имануел Кант - Отговор на въпроса “Що е Просвещение?” (1784)

- Превод на български;

- Оригиналното издание;

- Съвременна транскрипция;

- Превод на английски;

1. Какво е Просвещение? - "Просвещение е изходът на човека от неговото самопричинено непълнолетие"

2. Защо има непълнолетие? - "Колко е удобно да си непълнолетен!"; "Щом имам книга, която има разсъдък вместо мен, духовен пастир, който има съвест вместо мен, лекар, който ми определя диета и пр., и пр., изобщо няма защо сам да се мъча"

3. Каква е разликата между (А) естествената непълнолетност на индивида и (Б) естественото (неизбежно) просвещение на обществото? [Просвещението като проект]

4. Постепенно просвещение и свобода - "едно общество може да стигне до просвещение само постепенно"

5. Частно използване на разума (граждански пост и служба, пасивност "по домашному") и публично използване на разума (учен, активност "от свое лице"); - "винаги и изцяло публично да използваш разума си" [Разликата между частно и публично]

6. Свободата е първична ценност и една епоха не може да постави следващата в подчинено положение.

7. "Разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте!"

А. Просвещението:
- разумно
- публично
- почива на свобода
- постепенно (постепенен процес)
- неизбежно
- постига се трудно
- обществен проект

Б. Публично - частно
"Разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте!" - юридическата страна на публичната и частната отговорност. Носи ли се вина при изпълнение на (морално осъдима) заповед?

Семинар ІХ

22 май 2009

Евелина Варджийска

Утопията

1. Брейнсторминг – познати употреби на понятието: позитивно и негативно, в политика, литература, научна фантастика, комунизъм;

2. Утопия, етимология – от гръцки: оу ("не"), топос ("място") → не-място, място, което не съществува;

3. Утопия, обща характеристика – идеалът е отдалечен в пространството или времето, критически патос;

4. Работа с текстове:

• Томас Мор – "Утопия",
• Томазо Кампанела - "Градът на слънцето"
• Карл Маркс – "Икономическо-философски ръкописи от 1944 г."

Въпроси:
а. Как се обосновава идеята за утопия? – рационално, светско обосноваване;
б. На какво се дължи увереността, че утопията е правилното решение на извечни въпроси на социалната философия? – дедуктивно извеждане от принципи и ценности;
в. Кои ценности са в основата на идеалното общество? - щастието като ценност, евдемонизъм - разумно удоволствие (Мор), природното като ценност, приоритет на рода над индивида (Кампанела, Маркс) → отричане на частната собственост, семейството и възпитанието на децата;
г. Какъв е смисълът на утопията? – критика на съществуващия строй чрез съпоставяне с идеал;
д. В какво се изразява и как се обяснява нейната актуалност? – несъвпадане между мислимо и реално;

5. Карта на понятието;

6. филмът „Матрицата” – утопия или антиутопия?

Въпрос:
Защо хората отхвърлят първата матрица – "идеалния свят"?

----

Лекция Х

29 май 2009

Васил Видински

...

Семинар Х

29 май 2009

Евелина Варджийска

Анархизъм

1. Метафори за свободата
• Птица, която лети
• Високо в планината
• Безлюдно място
• Море – безкрай
• Звездно небе
• Залез, изгрев
→ свободата като основна ценност за анархизма като светоглед;

2. Въведение към понятието за анархизъм
• Етимология: ан - отрицателна частица, архе – начало, власт; като принцип → безвластие, безредие;
• Форми:
- Анархоиндивидуализъм – спонтанно своеволие, самоцелно отрицание, израз на отчаяние, безсилие и липса на конструктивно визия;
- Социален (колективистичен) анархизъм – теория, светоглед, система от ценности и идеи за социална организация, основаваща се на реда и свободата;

3. Работа с текстове – М. Бакунин, Е. Голдман
Въпроси:
• Какво е отношението на анархизма към:
- Държавата
- Собствеността
- Свободата
- Семейството
- религията?
• Какво цели анархизмът?
• С какви методи и средства се опитва да постигне целта си?
• Кои са позитивните и негативните страни на анархизма като светоглед?

(+) антиконформизъм, сила на личността, свободата като творчески принцип...

(-) допускане на насилието (революция), подкопаване на обществения ред като условие, улесняващо тоталитаризма...

Критика на Лешек Колаковски: "Анархистичната идеология, която е изведена без убедителни доказателства, но и съвсем не без основание, от либералните принципи, в крайна сметка работи в полза на тоталитаризма, и то не защото това задължително трябва да отговаря на намеренията на тези, които я изповядват, а защото тоталитарният ред е единственият резултат, който може да се роди от чистия негативизъм на анархизма."

→ Защо анархизмът може да послужи като предпоставка за тоталитаризъм?

4. Основни характеристики
• Утопичен характер
• Критичен характер
• Философия на действието
• Морална аргументация
• Материализъм
• Атеизъм
→ морална теория + революционна практика

5. Казуси
• Гражданското неподчинение като форма на анархизъм
• Коментирайте принципа „Целта оправдава средствата” от гледна точна на анархизма

6. Творческа задача
С коя метафора бихте изразили представата на анархизма за свободата?

----

Лекция ХІ

5 юни 2009

Васил Видински

І. Историко-философски контекст: проблемното поле през ХІХ век

1. Философията
Постепенно преодоляване на класическата философия на Новото време и по-конкретно формите „абстрактен рационализъм” и „спекулативен конструктивизъм” – Минева 2005, 20.

* Преговор върху историята до този момент:

А. Рационализъм - Декарт, дуализмът и рационалното. Критика на Декарт. (Допълнение - необходимите истини при Лайбниц);
Б. Емпиризъм - Лок, сетивността и опитът. Критика на Лок. (Допълнение - емпиризмът на Хюм);
В. Кант - неговата критическа философия. (Преговор от предходната лекция и обсъждане на "априорните синтетични положения");

2. Понятието ‘анархия’ и контекстът през ХІХ век
Идеята за ‘анархизъм’ срещу понятието ‘анархия’ (Епиктет и „положението на гражданина, при което той не заема никаква длъжност или няма никакво звание” – Минева 2005, 12).

- Великата френска революция (със символа "свобода") и Просвещението (със символа "разум");
- Излъганите очаквания и обществените вълнения през ХІХ век;
- Социалните промени през ХІХ век;

ІІ. Философия на социалното при Анархизма

1. Видове анархизъм
- Анархоиндивидуализъм – свободният съюз от егоисти срещу всяка общност;
- Социален анархизъм – личната свобода и свободата на всички други; солидарност и свобода – Минева 2005, 31. Свободата съществува само в състояние на общност;
- ІІІ тип анархизъм – Боб Блек и пост-левичарското движение (срещу анархолевите, анархокапиталистите);

Обсъждане на разликите между тези три типа анархизъм.

2. Същност и практика
- Свободата (като алтернатива на властта);
- Бавна социална еволюция;
- Революциите и проблемът с насилието;
- Самоорганизация и органичен ред;

- "Йерархичноцентрализираните обществени структури биват отхвърляни от тях в полза на комплексните и многообразни структури" (Кантцен) – Минева 2005, 25.
- "Отмяна, унищожаване, морално, политическо, съдебно, бюрократично и финансово банкрутиране на господстващата опека на централизираната държава, която е двойник и другото „аз” на църквата и с това е постоянен източник за обедняване, затъпяване и поробване на народите" (Бакунин) – Минева 2005, 28.
- "Великата мисия на утопията е да направи място за възможното като противоположно на пасивното приемане на сегашното състояние на нещата" (Касирер) – Минева 2005, 35.

Критика към:
- договорните теории;
- държавата, църквата и капитала;

Свободата:

А. "Разсъждавайте колкото искате, но се подчинявайте!" (Кант);
Б. Свободата е същностната човешка характеристика, а не разума (Русо); "Човек се ражда свободен, а навсякъде е в окови" (L'homme est ne libre, et par-tout il est dans les fers). "Свободата може да се постигне, но не може никога да се възстанови" (On peut acquerir la liberte; mais on ne la recouvre jamais).

ІІІ. Педагогическа част: Казуси

1. Протести. Разговор върху конкретното минало
- Какво означава колективна социална памет?

- Каква е нейната функция и връзката със символите, паметта и утопията?

* На този ден преди 20 години: Тиенанмън („портата на небесния мир”), 5 юни 1989 и човекът, който спря танковете;

2. Дипломация. Разговор върху конкретното настояще
- Как се реализират, популяризират и изразяват свободата и проектността?

- Има ли това практически смисъл?

* Основни точки от речта на Обама от 4 юни 2009 (Кайро): А. Насилието и екстремизмът; Б. Израело-палестинският конфликт; В. Ядрените оръжия; Г. Демокрацията; Д. Религиозната свобода; Е. Правата на жените; Ж. Икономическото развитие;

3. Екология. Разговор върху конкретното бъдеще
- Какво означава "екология" извън екологичните движения?

- Каква е връзката със социалните структури?

* Мъри Букчин (Murray Bookchin) – социална екология (анархизъм и екологичното съзнание), вж. Екологията на свободата (The Ecology of Freedom, 1982). Идеята за екотопия и връщането към полиса;

1. Промяна в понятията: вместо класи – йерархия; вместо експлоатация – власт. Има ли смисъл да се променят понятията?
2. Цялостната хармония на екосистемата се реализира през разнообразието. Дали разнообразието е същностно природно състояние?

www.vidinsky.com